Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
София, 11 март 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тринадесети ноември …........... 2014 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................
.. Даниела Атанасова ............................
при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ......................... КНОХД № .. 1386 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на частния обвинител Н. П., лично и в качеството на законен представител на Х. П.. Обжалва се решение № 439 от 10.07.14 год., постановено по ВНОХД № 240/14 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 38 от 25.04.14 год. по НОХД № 173/14 год. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият Х. С. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. С жалбата се атакува посочения акт в частта, с която е намалено наложеното на С. наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК – лишаване от правоуправление на МПС, от три на две години. Посочено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост. Иска се да се отмени решението в обжалваната част.
Жалбоподателката и нейният повереник не се явяват пред ВКС, редовно призовани.
Защитата на подсъдимия и самият той изразяват становище за неоснователност на жалбата. Искат решението да се остави в сила.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, соченото касационно основание, подкрепено със съответните доводи и становището на страните, намира следното:
Производството пред окръжния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
С цитираната присъда С. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 НК, като на осн. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание ЕДНА година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за три години на осн. чл. 160, вр. чл. 123, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
С атакуваното решение присъдата е изменена. Наказанието лишаване от правоуправление на МПС е намалено на ДВЕ години. В останалата му част първоинстанционният акт е потвърден.
В атакуваната му част въззивното решение се обжалва, поради приетото като смекчаващо отговорността обстоятелство съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия П. П., поради това, че не е бил с поставен предпазен колан – факт, който не е бил предмет на разследване и не е залегнал като такъв в обвинителния акт, признат от подсъдимия по реда на съкратеното съдебно следствие. Възприет от въззивната инстанция като мотив за занижаване на санкцията лишаване от правоуправление без доказателствена основа, е довел до явна несправедливост на същата. Ето защо се иска решението в тази му част да бъде отменено.
Доводът е основателен, но не може да предизвика искания процесуален ефект – отмяна на решението в обжалваната му част. Видно от материалите по делото, в обвинителния акт не са отразени факти, свързани с предпазните колани, тъй като разследване в тази насока не е извършено. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК С. не е признал такива, пряко свързани с вредоносния резултат, поради което не могат да се отчитат при решаване на отговорността на подсъдимия като обстоятелства от значение за наказанието. Доколкото лишаването от правоуправление е кумулативно предвидено наказание съгласно чл. 160, ал. 1, вр. чл. 123 НК към лишаването от свобода по чл. 123, ал. 1 НК, то не може да бъде наложено за първи път от настоящата инстанция или не може да бъде завишено, в случая, чрез отмяна на въззивното решение, без да се отмени целия второинстанциинен акт и делото да се върне за ново разглеждане на апелативния съд. В двата случая се касае до увеличаване на наказанието като правомощие на касационната инстанция по чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК с процесуална последица – връщане на делото за ново разглеждане. Последното е в резултат от законодателното решение по чл. 57, ал. 2 НПК за съвкупно съответствие на основното и кумулативното наказания на целите, посочени в чл. 36 НК.
От друга страна, намаленото от въззивната инстанция наказание лишаване от правоуправление не е явно несправедливо. Този извод се извежда именно от съвкупната оценка на възприетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съответствието на основното и кумулативно наказания на целите по чл. 36, ал. 1 НК. Самото налагане на последното е израз на засилено въздействие върху С.. Съгласно чл. 160, ал. 1, вр. чл. 123, ал. 1 НК, лишаването от правоуправление е само възможна кумулативна санкция, за разлика от задължителното и налагане в хипотезите по чл. 343г НК.
Посоченото води до извод за липса на основание за отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, поради което жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 439 от 10.07.14 год., постановено по ВНОХД № 240/14 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |