Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 25.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 3838 по описа за 2015 год., взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по постъпилата на 28.10.2014 год. от К. И. Б. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 27.05.2005 год. по гр. д. № 4400/2003 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 26.06.2003 год. по гр. д. № 8430/2001 год. на Софийския районен съд. С него са отхвърлени предявените от молителя срещу „Първа инвестиционна банка” /”ПИБ”/ АД частични искове за обезщетение на имуществени вреди в размер на 680 лв., като част от целия им размер от 690 000 лв., и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 лв., като част от пълния им размер от 13 800 лв., причинени от противоправно изземване от служители на банката на 19.08.1999 год. на собствен на молителя трактор „Урсус” с рег. № Вр 2692 ЕА, с прикачен към него плуг, довело до пропуснати ползи от невъзможността същият да ползва друг трактор. Молителят се позовава на наличието на нови писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Прилага определение № 539 от 15.09.2014 год. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 3867/13 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 2238/11 год. на Софийския апелативен съд, справка от БНБ от 7.10.14 год., установяваща липса на просрочия по кредити на [фирма], въззивното решение от 19.03.2012 год. по гр. д. № 2238/11 год. на САС и определение от 24.04.12 год. по същото дело. На поддържаното основание молителят иска отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма], чрез юрисконсулт Д. П., оспорва молбата за отмяна като неоснователна и претендира заплащане на разноски. Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 27.05.2005 год. с постановяване на въззивното решение по гр. д. № 4400/2003 год. СГС. С него предявените от молителя в качеството му на ЕТ искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от противоправно поведение на ответната банка са отхвърлени като недоказани. Молбата за отмяна на горното решение е неоснователна, поради следните съображения: Представените към молбата за отмяна решение по гр. д. № 2238/2011 год. на Софийския апелативен съд, определение от 24.04.12 год. по същото дело и определение № 539 от 15.09.2014 год. по т. д. 3867/13 год. на ВКС, с което това въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, не са нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да не са могли да бъдат известни при решаването на спора, предмет на атакуваното влязло в сила решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С приложеното решение по гр. д. № 2238/11 год. на САС на настоящия молител е присъдено обезщетение в размер на 6 190 лв. за имуществени вреди от неправомерна продажба на движимо имущество, описано в протокол от 5.11.2003 год., като този предмет е неотносим към предмета на предявените по гр. д. № 8430/2001 год. СРС искове за обезщетение за претърпени вреди от неползването на трактор от вида на иззетия от служители на банката на 19.08.99 год. такъв. Неотносима към последното е и представената от молителя справка от БНБ от 7.10.2014 год. за липса на просрочия по кредити на [фирма], тъй като с решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени исковете по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД поради недоказаността на твърденията на ищеца за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на банката за пропуснати от него ползи и за неимуществени вреди от това, че друг, различен от иззетия трактор, не е работел поради това, че самият молител го е укрил от банката. Въпросът дали последният е имал задължения към банката към този момент е предмет на установяване в хода на производството по приключилото дело и страната, която се позовава на липса на такива, е следвало да го докаже в това производство. Представената в настоящето производство справка не установява ново обстоятелство, което да не е могло да бъде известно на молителя при решаването на приключилия спор за вреди, още по-малко същият да не е могъл да се снабди с това доказателство своевременно. Затова и представените доказателства не са такива по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на приключилия с влязлото в сила решение спор за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от невъзможността молителят, ищец в това производство, да работи с описания трактор и да реализира доходи от това вследствие на противоправно поводение на служителите на банката. Изложените в молбата за отмяна съображения за липса на предпоставки за образуване на производство по несъстоятелност и на принудително изпълнение срешу едноличния търговец, както и за неизпълнение на задълженията на ответната банка, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Предмет на последното е наличието или липсата на релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, което, по изложените съображения не е налице. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, като основанията за нея са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. В производството по отмяна съдът не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася относно наличието на съответния фактически състав по чл. 303 ГПК. По тези съображения подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед този изход на делото молителят следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноски на ответника в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от [населено място], [улица], вх. „Д”, ап. 12 молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 27.05.2005 год. по гр. д. № 4400/2003 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 26.06.2003 год. по гр. д. № 8430/2001 год. на Софийския районен съд. Осъжда К. И. Б. от [населено място], [улица], вх. „Д”, ап. 12 да заплати на [фирма] разноски за юрисконсулт в размер на 300 лв. /триста лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: