О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 690   София,  13.11.2009 година     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 604/2009 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. ф. „З”, гр. С. срещу определение № 4* от 24.04.2009 г. по ч. гр. д. № 3672/2009 г. на Софийски градски съд, А. колегия, ІІІ „ж” състав. С обжалвания акт е отменено постановеното от Софийски районен съд, 68 състав разпореждане от 30.01.2009 г. по гр. д. № 12994/2008 г., като е оставено без уважение заявление вх. № 2* от 15.05.2008 г. на ДФ „З” за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Р” Е. , гр. С. обезсилени са издадените въз основа на същото разпореждане заповед за изпълнение и изпълнителен лист и в полза на търговското дружество са присъдени направените разноски по делото. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е недопустимо в частта, с която е отменено разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима частна жалба. Релевирано е и оплакване за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон при преценката относно изискуемостта на процесното вземане. Според частния жалбоподател, решаващият състав е обсъждал въпроси, които изобщо не са били повдигнати от страните по делото, в т. ч. и от ответника по заявлението, като е преценявал изискуемостта на вземането с оглед клаузата на т. 4.17 от процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД. Ответникът по частната касационна жалба - „Р” Е. , гр. С. заявява становище за неоснователност на същата по съображения, изложени в писмен отговор от 27.07.2009 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато. С оглед изложеното в частната касационна жалба и представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че като значими за делото жалбоподателят е поставил следните въпроси: подлежи ли на обжалване разпореждането, с което се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение; на какви основания е допустимо съдът да уважи и разгледа жалбата срещу заповедта за незабавно изпълнение и кой точно документ представлява несъдебно изпълнително основание по чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските потребители; допустимо ли е съдът да разгледа и разреши несъществуващ спор, който не е очертан с жалбата и отговора към нея. Доколкото обуславят изхода на правния спор, по отношение на тези въпроси е изпълнено главното условие за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че са осъществени и допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, специфични за поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. От една страна, налице е противоречие на обжалваното определение с цитираната практика на В. касационен съд по въпроса за допустимостта на обжалването на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и за пределите на проверката, извършвана от въззивния съд. От друга страна, предвид обстоятелството, че част от поставените въпроси касаят нова нормативна уредба, по която все още липсва утвърдена съдебна практика, същите следва да бъдат преценени като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Що се отнася до поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, същото не е доказано, тъй като липсват данни представените в тази връзка актове на окръжни съдилища да са влезли в сила. По основателността на частната касационна жалба:   За да отмени постановеното от Софийски районен съд, 68 състав разпореждане от 30.01.2009 г. по гр. д. № 12994/2008 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и да обезсили същите, Софийски градски съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК. Според решаващия състав, липсват доказателства /официален или изходящ от длъжника документ/ за твърдяното от молителя неизпълнение на задължението по т. 4.17. от процесния договор № 1050/2004 г. за използване на придобитите активи според условията на бизнес плана. Обжалваното определение е частично недопустимо и частично неправилно. На първо място, въззивният съд недопустимо се е произнесъл по правилността на първоинстанционното разпореждане в частта му, с която е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 413 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежи единствено разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но не и разпореждането, с което заявлението се уважава. В последния случай, възможност за обжалване е предвидена само по отношение на присъдените разноски. И тъй като в настоящата хипотеза заявлението на ДФ „З” е било уважено, то подадената от дружеството-длъжник частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение е недопустима, което води до недопустимост и на постановения от въззивния съд акт в частта, с която първоинстанционното разпореждане за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е отменено; издадената заповед за изпълнение е обезсилена и е оставено без уважение заявлението за издаване на такава заповед. В останалата му част, касаеща допуснатото незабавно изпълнение на процесното вземане, обезсилване на издадения изпълнителен лист, както и присъждане на разноски, въззивното определение е неправилно. Преди всичко, следва да се отбележи, че мотивите на този акт са напълно неотносими към данните по настоящото дело. Въззивният съд е преценявал наличието на предпоставките по чл. 418, ал. 3 ГПК по отношение неизпълнение на задължението по т. 4.17 от процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД, каквото изобщо не е било твърдяно от заявителя. В депозираната от последния молба от 17.11.2008 г. е посочено, че основание за връщане на предоставените с договора суми е клаузата на т. 8.1. от договора, предвид представянето от длъжника на документи с невярно съдържание и по-конкретно - на фалшиви оферти, което е констатирано в приложения доклад на OLAF. Ето защо, изложените от въззивния съд съображения изобщо не следва да бъдат обсъждани. В посочената му част обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а спорният въпрос - решен по същество в настоящото производство. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК, за да бъде допуснато незабавно изпълнение на заявеното вземане, необходимо е документът, на който се основава това вземане, да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, т. е. вземане, което е изискуемо. В разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК е предвидено допълнително изискването за представяне на официален или изходящ от длъжника документ, удостоверяващ изпълнението на насрещното задължение или настъпването на друго обстоятелство, в хипотезата, когато според представения документ по чл. 417 ГПК от изпълнението на насрещното задължение или от настъпването на друго обстоятелство зависи изискуемостта на заявеното вземане. В настоящия случай, обаче, посочената хипотеза не е налице. Подаденото от ДФ „З” заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Р” Е. , гр. С. е основано на извлечение от сметка по партидата на посочения длъжник за поетите задължения по договор № 1* от 26.02.2004 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма САПАРД. Следователно, документът по смисъла на чл. 417 ГПК в конкретния случай е само извлечението от сметка, а не и договорът, във връзка с който то е изготвено. Този извод следва категорично от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК.потребата на съюза „или” сочи на проведено от законодателя разграничение между „документ” и „извлечение от счетоводните книги” и съответно - на възможността извлечението от счетоводните книги да бъде самостоятелно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В подкрепа на това становище е и специалната норма на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, където именно извлечението от счетоводните книги на ДФ „З” е посочено като единствено основание за издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК. Поради това, наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение следва да се преценяват с оглед редовността на извлечението от счетоводните сметки, а не на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Настоящият състав намира, че представеното от заявителя ДФ „З” отговаря на законовите изисквания. Същото е издадено от компетентен орган и съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - длъжник; основание за възникване на вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата. Що се отнася до изискуемостта на вземането, същата произтича от твърдяното в заявлението неизпълнение на договорно задължение, което, като отрицателен факт от действителността, не следва да бъде доказвано от длъжника. Още повече, че в случая заявителят е представил доказателства, подкрепящи твърдението му за неизпълнение на задължението на ответното дружество - докладът на OLAF и офертите, на база на които същият е изготвен. Ето защо, молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е основателна и подлежи на уважаване. При този изход на спора и с оглед изричното искане на частния жалбоподател, на основание чл. 78 ГПК, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 92 158.80 лв. - платени държавни такси.   Така мотивиран, В. касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 417, т. 2 и чл. 418, ал. 1 ГПК   О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4* от 24.04.2009 г. по ч. гр. д. № 3672/2009 г. на Софийски градски съд, А. колегия, ІІІ „ж” състав. ОБЕЗСИЛВА определение № 4* от 24.04.2009 г. по ч. гр. д. № 3672/2009 г. на Софийски градски съд, А. колегия, ІІІ „ж” състав в частта, с която е отменено разпореждане от 30.01.2009 г. по гр. д. № 12994/2008 г. на Софийски районен съд, 68 състав за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу „Р” Е. , гр. С. по заявление вх. № 2* от 15.05.2008 г. и е обезсилена същата заповед, като ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от „Р” Е. , гр. С. частна жалба вх. № 1021393/2009 г. в посочената част. ОТМЕНЯ определение № 4* от 24.04.2009 г. по ч. гр. д. № 3672/2009 г. на Софийски градски съд, А. колегия, ІІІ „ж” състав в частта, с която е отменено разпореждане от 30.01.2009 г. по гр. д. № 12994/2008 г. на Софийски районен съд, 68 състав за постановяване на незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, както и за присъждане на разноски, вместо което: ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕ ЛИСТ за вземането, за което с разпореждане от 30.01.2009 г. по гр. д. № 12994/2008 г. на Софийски районен съд, 68 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК. ОСЪЖДА „ да заплати на Д. ф. „З”, гр. С., бул. „Ц” № 1* направените по делото разноски в размер на 92 158.80 лв. /деветдесет и две хиляди сто петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 68 състав за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.   Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: