Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 162   гр. София, 12 март  2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети март, две хиляди и десета година, в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                      ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 48/2010 година   Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия П, депозирана чрез неговия служебен защитник срещу решение №430/11.11.2009 година на Софийски апелативен съд, с което е изменена първоинстанционната присъда на Софийски градски съд от 08.05.2007 година. В подадената жалба на подсъдимото лице се релевират бланкетни оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при осъществения от съдебните инстанции доказателствен анализ, обосновали неправилно приложение на материалния закон. Очертава се неясна позиция за недоказаност на престъпния умисъл на П. В. при извършване на инкриминираните деяния по чл.211 НК и чл.195, ал.2 НК. С поставен акцент на на незнанието на подсъдимия за неистинността на използуваното от него пълномощно и при подчертано внимание на неправомерното поведение на съпричастната към задружните престъпни действия Р. К. се аргументира постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения досежно изискуемата се вина. Предявява се искане за отмяна на обявените присъда и въззивно решение, и за оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатите му от прокурора обвинения. В съдебно заседание на 09.03.2010 година подсъдимият В се представлява от адвокат П, който поддържа касационната жалба и моли за упражняване на визираните в чл.354, ал.1, т.2НПК правомощия на ВКС. Прокурор при ВКП пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила, като правилен, обоснован и справедлив. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №15 от 08.05.2007 година, по НОХД №2587/2003г., Софийски градски съд е признал П. Б. В. за виновен в извършени в съучастие с Р. К. и Р. К. престъпления по чл.211, вр.чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209НК и по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.4, вр.чл.194, вр.чл.20, ал.2НК, като при условията на чл.23НК му наложил едно общо наказание, най-тежкото от определените за включените в реалната съвкупност престъпни посегателства-ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим. С визирания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на Р. К. и Р. К. за инкриминираните престъпни деяния и същите санкционирани съответно с наказания лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ /за К. / и ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с прилагане на института на условното осъждане /за К. /, а подсъдимите Н. В. и Я. С. оправдани по предявените им обвинения по чл.211 и чл.196А от НК С обжалваното въззивно решение №430/11.11.2009 година, по ВНОХД №491/09г. Апелативен съд-София, в производство образувано по жалби на подсъдимите лица е ревизирал първоинстанционната присъда чрез преквалификация на инкриминираните престъпления по чл.211, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2НК за П. В. и по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и 4НК за Р. К. и Р. К. , и чрез намаляване размера на лимитираните при индивидуализация на наказателната отговорност санкции. Касационната жалба на подсъдимия В е НЕОСНОВАТЕЛНА. При осъществения контрол ВКС не констатира пороци в доказателствената дейност на съдебните инстанции. Първостепенният съд и въззивният съдебен състав са изпълнили възложените от законодателя процесуални задължения, предписани от императивните правни норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, и задълбочено с демонстриран юридически усет са обсъдили инкорпорираните доказателствени източници - обясненията на подсъдимите лица В. и К. , показанията на разпитаните свидетели и приложения писмен материал. Голословни и декларативни са доводите на защитата за несъблюдаване на процесуалните разпоредби, установяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и за превратно тълкуване и избирателност при обсъждане на доказателствата, довели до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираните деяния и тяхното авторство. Гласните доказателствени средства, представени от достоверните, последователни и еднопосочни свидетелски показания на пострадалите Д. Б. и И. Й. , преценени в контекста на съществуващата корелация между тях и анализирани в съвкупност с останалата доказателствена маса, сочат безусловно на осъществени престъпни посегателства против собствеността. Очертаното заключение се обосновава от съдържимите се в разказа на Д. Б. обективни данни за реализирани контакти и проведени разговори с подсъдимия В, в рамките на които последният предложил за продажба апартамент, находящ се в жк”Лагера” бл.34, легитимирайки се за близък приятел и пълномощник на собственика му - Й. ; осигурил достъп до жилището и оглед на същото; предложил изискуемата се документация за недвижимия имот и изпълнил поетия ангажимент за опразване от намиращите се в него движими вещи. Свидетелят правдиво отразява своите възприятия и впечатления от срещите си с П. В. в хода на подготовката по сключване на прехвърлителния договор и при нотариалното изповядване на сделката, като убедително внушава проявена от подсъдимия активност в качеството му на лице, действащо с представителна власт. Подкрепящи приетото за доказано относно инкриминираното деяние са коректно поднесените от И. Й. показания, пресъздаващи спомените й за престъпната дейност - обект на разследване по настоящото дело. Същата подробно описва запознанството си с Р. К. , Р. К. и П. В. , но е категорична относно нежеланието за отчуждаване на притежаваните от нея апартамент и лични предмети, както за липсата на изразена и делегирана воля за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот на трети лица и за разпореждане с движимото имущество. Инкорпорираните във визирания доказателствен източник факти са безспорни, че неправомерните действия срещу пострадалата Й. са реализирани в нейно отсъствие, по времето на организираните от подсъдимите едноседмична почивка в Слънчев бряг и Несебър, и последващата я екскурзия до Истанбул, където тя била изоставена без пари и задграничен паспорт. Съответни и допълващи установеното с очертаните гласни доказателства са фактическите данни, приобщени чрез свидетелските показания на Х. П. , Е. Т. , Ч. П. , Б. Я. , С. В. , М. Г. и Р. М. , словно материализираната информация в приложените писмени документи и изготвените съдебни графическа, оценителна и психиатрични експертизи. Те са обсъдени обстойно и в детайли, ценени с изискуемите се аналитичност и прецизност от контролираните инстанции. В контекста на тази доказателствена съвкупност, житейски абсурдни и нелогични, спорадични и изолирани са обясненията на Р. К. и П. В. , за последните от които защитата навежда доводи за тенденциозно игнориране. При съобразяване с процесуалния статут на подсъдимите лица и след професионален преглед на депозираното от тях, индициращо на вътрешна противоречивост, липса на взаимна кореспонденция и отсъстваща връзка при съпоставяне с останалите доказателствени материали,съдилищата са аргументирали че твърденията на К. и В. обективират защитна версия, предпоставяща доказателствената им стойност и отказът да бъдат кредитирани по делото. В пределите на описаната и доказателствено обезпечена фактология правилно е приложен материалният закон. Основана на действащата нормативна уредба и съдебната практика е преценката на контролираната инстанция, че неправомерното поведение на П. В. се субсумира от обективна и субективна с. от престъпните състави на чл.211, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК и чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.4, вр.чл.194, вр.чл.20, ал.2 НК. Инкриминираните съзнателни прояви на подсъдимото лице, предхождащи сключването на договора за покупко-продажба на апартамент в жк”Лагера”,бл.34, ет.8, ап.45 и обективираните последващи действия, категорично обуславят изводи за предварително обмислена и организирана с участието на Р. К. и Р. К. дейност по въвеждане и поддържане в заблуждение на Д. Б. Легитимацията на подсъдимия В пред пострадалия с неистински документ-пълномощно, на което е придаден вид че изхожда от собственика на недвижимия имот И. Й. , е създала неверни представи относно неговото овластяване да се разпорежда с процесното имущество. Допускайки оглед на жилището, отключвайки същото безпрепятствено, явявайки се пред нотариуса за изповядване на сделката и поемайки ангажимент да предаде недвижимия имот след освобождаването му от намиращото се в него движимо имущество, П. В. последователно и умело сугестира жертвата на престъплението за налична представителна власт, предоставена от правоимащата Й. , като по визирания начин осъществява и втората форма на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1НК /поддържане на заблуждението/. Инкриминираното поведение е довело до формирани трайни неистинни представи за действителността у Д. Б. и го мотивирало да извърши акт на разпореждане със сумата от 17 238,90 лева, последица от който е причинената му имотна вреда в особено големи размери. Интерпретацията на очертаните факти обосновава и изискуемите се от особената правна норма интелектуални и волеви характеристики на формата на вина, и предписаната цел - получаване на материална облага, реализирана с предаването на продажната цена. Доказана е и съпричастността към престъпния акт на подсъдимите К. и К. При общност на умисъла те улеснили В. в осъществяване на деянието, чрез предоставяне на пълномощно, подаване на молба за удостоверение за данъчна оценка, снабдяване на подсъдимия с ключ от апартамента и с отвеждането на Й. извън София и страната, лишавайки я от възможност да се противопостави на предприетите действия по продажба на жилището. В съответствие с установените и доказани обективни и субективни признаци на противозаконното отнемане на чужди движими вещи в големи размери /на стойност 6 156 лева/, от владението на И. Й. , без нейно съгласие и с намерение своене, е лимитирана и правната квалификация на престъплението по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.4, вр.чл.194, вр.чл.20, ал.2 от НК. В аспекта на изложените съображения, доводите на защитата за престъпна субективна несъставомерност на неправомерното посегателство, с поставен акцент на незнанието на П. В. за неистинското пълномощно и за измамливата дейност на Р. К. , внушила на подсъдимия участие в гражданския оборот, са несъстоятелни. Визираните възражения представляват основен елемент от съдържанието на предложената пред Софийски градски съд пледоария и са релевирани с въззивната жалба, поради което са обект на задълбочена оценка в обстоятелствената част на постановените от контролираните инстанции актове.бедителна е предложената от първостепенния и въззивен съд аргументация, че създадените инцидентни и краткотрайни отношения между П мотивират недостоверност на твърденията на подсъдимото лице, че непосредствено след запознанството им, тя му възложила да продаде апартамента, което и същият направил чрез даденото му от К. пълномощно. Сериозни съмнения в този смисъл внасят и проведените разговори с пострадалия Б. , при които подсъдимият В се представял за интимен приятел на И. Й. , неотговарящо на фактическото положение на нещата, и индициращо на измамливи намерения. Коментирани на плоскостта на механизма на извършените посегателства по чл.211 и чл.195НК, и във взаимовръзка с данните за обезпечено от съпричастните към престъпленията отстраняване на собственика на недвижимото и движимо имущество през инкриминирания период, тези обстоятелства обуславят проектирани в съзнанието на дееца ясни представи за обществената опасност на деянията и предпоставените от тях вредни последици. Подкрепяща заявената позиция е и очертаната конкретика относно реквизитите и съдържанието на използваното пълномощно. Фиксираната дата на овластяване предхожда запознанството между Й, и сочи на време, в което последният се намирал в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Не са игнорирани и фактите, че инкриминираният документ е „предоставял” представителна власт на подсъдимия В за разпореждане с недвижимия имот, но не с движимите предмети и вещи на жертвата на престъплението-кражба, както и свързаното с това бездействие по съобщаване на упълномощителя за поставените условия по неговото опразване, включително неуведомяването му за реализираната прехвърлителна сделка на процесния апартамент. Обсъдените обстоятелства обосновават липса на правдивост в заявеното от П. В. и предпоставят неоснователност на депозираната от защитата претенция за оправдаване на подсъдимото лице, поради невиновност. Констатациите за спазени от контролираните инстанции процесуални правила в дейността по разкриване на обективната истина в наказателния процес и при формиране на вътрешното убеждение по фактите, и изведеното заключение за точно и стриктно прилагане на материалния закон мотивира отсъствие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, налагащи отмяна на въззивното решение, и упражняване правомощията по чл.354, ал.1, т.т.2 и 4 НПК. По изложените съображения ВКС намира, че в пределите на възложената му компетентност и предвид предоставените му процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия Вследва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е изменена присъда №15 от 08.05.2007 година на Софийски градски съд, по НОХД№2587/2003 година. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №430 от 11.11.2009 година, постановено по ВНОХД № 491/2009г., по описа на Апелативен съд-София. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.