Р Е Ш Е Н И Е N 415 София , 08.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на десети май , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 513 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК . К. И. Я. е подал касационна жалба срещу решение № 281 от 20.01.2009 г. по гр.д. № 373 от 2008 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решението на Ямболския РС и са уважени петиторните исковете на М. Ц. И. за Ѕ идеална част от апартамент, гараж , ателие и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място, находящо се в[населено място]. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК. В съдебно заседание претендира разноски , но не представя списък за направените разходи. С определение № 924 от 25.08.2009 г. по гр.д. № 513 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 281 от 20.01.2009 г. по гр.д. № 373 от 2008 г. на Ямболския окръжен съд . Поставен е материално правният въпрос за правото на собственост на бившите съпрузи , придобито чрез членство в ЖСК без да е предявен иска по чл.15, ал.1 З. както и за възможността по пътя на възражение да се признае нищожността на протокол на общото събрание без да се провежда специалния иск по чл.39 З.. Ответницата М. Ц. И. е депозирала отговор срещу касационната жалба. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК , срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и съдържанието й отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Ямболския окръжен съд е уважил обективно съединените искове , предявени от М. Ц. И. срещу К. И. Я. по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС за собственост върху Ѕ идеална част от апартамент № 4 с идентификатор № 87374.550.74, гараж № 4 с идентификатор № 87374.550.7.12 и ателие № 4 с идентификатор № 87374.550.86.7.21, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от съответно отстъпеното право на строеж върху общинско място с идентификатор № 87374.550.86 в[населено място], [жк], бл.4 , който е изграден чрез ЖСК “В. П. “ защото е намерил, че съобствеността е възникнала по силата на съвместно членствено правоотношение. Съобразил е че страните са бивши съпрузи ,чийто брак е прекратен с решение № 335 от 24.02.1995 г. по гр.д. № 1641 по описа за 1993 г. на Ямболския районен съд, което е влязло в сила на 23.03.1995 г. , а иска предмет на настоящето дело е предявен на 3.07. 2007 г. Безспорно е , че между страните не е проведен иск по чл.15, ал.1 З. или по чл.29 СК. Другите безспорни факти са , че двамата бивши съпрузи са били член кооператори в ЖСК “В. П.” като целта им е била да се снабдят чрез кооперацията с жилище, ателие и гараж. По делото категорично е установено , че М. Ц. И. е станала член кооператор след приемането и от общо събрание на ЖСК на 12.07.1985 г. Представеното копие от протокола е включено в доказателствения материал , тъй като не е било проведено успешно оспорване по реда на чл.156, ал.1 ГПК. Нотариалният акт за изброените по-горе обекти е издаден след прекратяването на брака между страните на 17.01.2007 г. под № 3, т.01, рег. № 117 , н.д. № 3 от 2007 г. на името на К. И. Я.. За да уважи иска Ямболския окръжен съд е счел, че върху имотите и създадена съсобственост по силата на членственото правоотношение в ЖСК” В. П.”. За да стигне до този извод е счел , че “договора за доброволна делба” е нищожен , макар да е забелязал, че той обективира решение на общото събрание. Законова основа за нищожността е намерил в императивната разпоредба на чл.28, ал.1, т.5 от З. вр. с чл.35, ал.1 З.. Приел е обаче , че решението на общото събрание от 12.01.1998 г. е нищожно само до размера на Ѕ идеална част от обектите за които е било създадено членственото правоотношение на ищцата . Въззивният съд е счел, че това решение , с което се разпределят построените от ЖСК обекти и представлява протокола по чл.35, ал.1 З. и е нищожно и защото противоречи на императивната разпоредба на чл.17, т.1 и т.2 от З.. Намерил е също, че страната може да се позове на неговата нищожност , независимо, че не е поискала отмяната му по реда на чл.39 З.. Този извод е погрешен. По силата на чл. 39 и чл. 40 от З. решенията на общото събрание на ЖСК , които са взети в нарушение на закона, се отменят от районния съд по молба, подадена в двуседмичен срок от приемането, съответно от утвърждаването им, а за непоканените на събранието - от узнаването. Този иск е конститутивен , а не установителен , поради което не може да се подържа по пътя на възражението. Цитираното решение № 338 от 25.05.1999 г. по гр.д. № 1448 от 1997 г. на ВКС в мотивната част на атакуваният съдебен акт само потвърждава казаното по-горе. В него изрично се посочва , че в производството по отмяна на решение на ОС, инициирано по реда на чл.39 З. може да се навеждат допълнително и други основания за неправилност, включително за нищожност на решението, извън тези , които са отбелязани в молбата, която е подадена в законният двуседмичен срок. В Тълкувателно решение № 32 от 27.06.1988 г., ОСГК на ВС пък изрично е посочено , че “ако кооператорът пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в З. е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава, тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в сила”. В. изложено сочи , че взетото решение за разпределение дори и неправилно е стабилизирано и запазило своят сила след като не е отменено по съответния ред. Другия основен въпрос на които следва да се отговори е съществува ли друга правна възможност за получаване на дял от имоти, изградени чрез ЖСК през време на прекратената имуществена общност между страните поради развод когато са пропуснати сроковете по чл.15, ал.1 З. и по чл.29 СК и когато и двамата бивши съпрузи са член кооператори . Константната съдебна практика е дала отрицателен отговор на този въпрос, който е изразен и в цитираното Решение № 133 от 11.VI.1991 г. по гр. д. № 130/91 г., Пето г. о.ВС . Решението като неправилно следва да се отмени и предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. Ответницата дължи направените по делото разноски в размер на 570 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 281 от 20.01.2009 г. по гр.д. № 373 от 2008 г. на Ямболския окръжен съд . ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Ц. И. срещу К. И. Я. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и по чл.108 ЗС за собственост и ревандикация върху Ѕ идеална част от апартамент № 4 с идентификатор № 87374.550.74, гараж № 4 с идентификатор № 87374.550.7.12 и ателие № 4 с идентификатор № 87374.550.86.7.21, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от съответно отстъпеното право на строеж върху общинско място с идентификатор № 87374.550.86 в[населено място], [жк], бл.4 , който е изграден чрез ЖСК “В. П. “ като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА М. Ц. И. с Е. [ЕГН] да заплати на К. И. Я. с Е. 480109304 направените по делото разноски в размер на 570 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: