Р Е Ш Е Н И Е № 367 гр. София, 17 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Пламен Петков при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1160/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. А. А., чрез защитника му адв. В. В. от АК – [населено място], за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 75 от 13 юни 2011 година на Районен съд – гр. Дупница, постановена по нохд № 1811/2010 година и потвърдена с решение от 27 февруари 2012 година на Окръжен съд – гр. Кюстендил, по внохд № 392/2011 година по описа на този съд. В искането са оспорени фактическите изводи на редовните съдебни инстанции относно извършване на инкриминираното деяние от осъдения А., които изводи са компрометирани поради допуснати нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствените източници. Тези пороци в дейността на съда са довели до неправилно приложение на закона и осъждане на А. по повдигнатото му обвинение. Така направените възражения ангажират отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Осъденият и защитата му претендират отмяна на влязлата в законна сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред ВКС осъденият А. участва лично и със защитника си адв. В., който поддържа искането за възобновяване на делото при посочените в него основания за това и доводи, които ги подкрепят. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя Б. А. А. за това, че на 09. 10. 2010 година в [населено място], Кюстендилска област, е държал газов пистолет „.... C.”, видоизменен в огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) – годен да произведе изстрел с куршум чрез действието на взривно вещество, както и един брой боеприпас – 9 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения А. с влязла в законна сила присъда по нохд № 905/2009 година по описа на Районен съд – гр. Дупница. Определен е първоначален „общ” режим на изтърпяването на това наказание, в затворническо общежитие от открит тип. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения А.. В производство, инициирано по негова жалба, е извършена въззивна проверка, като с постановеното решение присъдата е потвърдена изцяло. Решението не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Ангажираните в искането отменителни основания се подкрепят основно с доводи, относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции и няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това ако допуснатите нарушения са съществени. Идентични възражения се съдържат и във въззивната жалба на защитата на осъдения А. и те са били предмет на проверката на тази инстанция, вкл. чрез провеждане на съдебно следствие и изслушване на повторна съдебно-техническа експертиза (оръжеен специалист П.). Доколкото обаче съдържанието на искането позволява да се установят действителните причини за недоволството на осъдения А. от постановената по отношение на него и влязла в законна сила осъдителна присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Акцентът при оспорване осъждането на А. е поставен върху надлежността на приобщаване на инкриминираните оръжие и патрон към доказателствената съвкупност по делото и изводите за техните характеристики като бойни и годни да произведат изстрел и поразят цел. В искането се оспорва и идентичността на инкриминирания патрон с приобщените по делото патрони, обект на експертно изследване. Възраженията не намират опора в данните по делото. Процесуалната годност на приложената по делото „разписка” (л. 26 от сл. д.) е била предмет на обсъждане и оценка от страна на редовните съдебни инстанции. Правилно е прието, че такава годност не е налице и разписката е изключена от доказателствената съвкупност, т. е. не е поставена в основата на формираните от съдилищата изводи по фактите. ВКС не намира причини да не се съгласи по принцип с изложените в тази връзка съображения. Следва да уточни единствено, че дори и по отношение на съставянето й да беше спазена съответната форма (а тя не е), документ от такова естество е напълно неотносим към процесуално-следственото действие „изземване” по смисъла на чл. 161 от НПК, извършвано от разследващите органи и в присъствие на лицата по чл. 162 от НПК, както и към „доброволното предаване”, което определено е акт и активно действие на съответното лице, каквито в случая няма. Въпреки това, съдилищата са имали основания да направят изводите си за правнорелевантните факти с оглед показанията на свидетелите С. и Г. – полицейските служители, извършили проверката и огледа на автомобила на осъдения, където са намерени инкриминираните оръжие и патрон, и свид. Д., в чието присъствие са извършени тези действия. Такъв доказателствен подход не само че е допустим, но е и утвърден от правната теория и съдебната практика. Вярно е, че поначало способите за събиране на даден вид доказателства зависят от тяхното естество – напр. гласните се събират чрез разпит на съответните лица, веществените – чрез оглед, претърсване и изземване и т. н. Но в резултат на разпит също могат да се открият и приобщят веществени материали, които са от значение за решаването на делото, както е възможно и обратното (в този смисъл вж. Ст. П., Наказателен процес, стр. 385). Съдържанието на показанията на посочените свидетели достатъчно ясно и безпротиворечиво установява обстоятелствата по откриване и взимане на оръжието и патроните, станало в присъствие на свидетелката Д., както и последващите действия с тях до предаването им за експертно изследване. Няма съмнение, че в автомобила на осъдения, под предната седалка, е намерен описаният пистолет и три броя патрони, също подробно описани. По напълно идентичен начин те са отразени като обекти на изследване в СТЕ (експерт Я.). Това и повторното експертно изследване на експерт П., категорично установяват наличието на конструктивни изменения в оръжието, които го правят годно да произведе изстрел, да изхвърли твърдо тяло под действието на взривно вещество. Оспорването на идентичността на инкриминирания патрон също не намира опора в данните по делото. От трите намерени патрона, всички със сребрист цвят гилза, 9 мм., всъщност два - със светлозелена тапа и със сачма в предния край, са били годни да произведат изстрел, т. е. били са годни боеприпаси. Така или иначе, по делото е инкриминиран единият от тях (със сачма в предния край) и за неразрешеното му държане е осъден молителят А.. С оглед изложеното ВКС намира, че заявените в искането на осъдения А. процесуална незаконосъобразност и доказателствена недостатъчност не са налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. Затова, искането на осъдения А. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. А., чрез защитника му адв. В. В. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 75 от 13 юни 2011 година на Районен съд – гр. Дупница, постановена по нохд № 1811/2010 година и потвърдена с решение от 27 февруари 2012 година на Окръжен съд – гр. Кюстендил, по внохд № 392/2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.