РЕШЕНИЕ N 610   София, 05 януари 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември............................…..................две хиляди и осма година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова...........................                                                                              Блага Иванова........................... при секретар..............…..........Р.Виденова..........................................и в присъствието на прокурора.............…..........Ат.Гебрев..................................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 637/2008 година. Подсъдимата Н. А. В. и нейният защитник са подали касационни жалби против въззивно решение № 310 от 22.08.2008 г. по в.н.о.х.д. 1323/2007 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав, с което е потвърдена присъда № 31 от 09.10.2007 г. по н.о.х.д. № 1499/2005 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 1 състав. Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, като са направени следните искания: основно за постановяване на пълно оправдаване и алтернативни – за връщане на делото за ново разглеждане или смекчаване на наложеното наказание. По реда на чл. 351, ал. 3 НПК допълнително са развити доводи във връзка с тезата за допуснати съществени процесуални нарушения, които по същество се свеждат до липсата на анализ на доказателствените материали, съответен на чл. 14, ал. 1 НПК, необоснован отказ да бъдат събрани доказателства, посочени от защитата, и постановяване на осъждане на основата на манипулирани специални разузнавателни средства, създадени в нарушение на законоустановения ред. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С подлежащите на касационен контрол съдебни актове подсъдимата Н. А. В. е призната за виновна в това, че на 20.10.1999 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице – помощник следовател направила опит да приеме имотна облага – 1000 лева, която не й се следва, за да не извърши действия по служба – да не привлече като обвиняеми В. М. и М. М. , като подкупът е извършен чрез посредника Я. В. С. , поради което и на основание чл. 301, ал. 1 (в редакцията към времето на извършване на деянието) във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, като по обвинението по чл. 302, т. 2 НК да е извършила подкупа чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение е призната за невинна и е оправдана. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Основното оплакване е за това, че не е бил спазен законовия ред за изготвяне и използване на специалните разузнавателни средства, съставляващи част от доказателствената основа, послужила за обосноваване на изводите за вината на подсъдимата. По конкретно се твърди, че звукозаписите на разговорите между от една страна В. М. и М. М. , а от друга – Я. С. и подсъдимата В. , са били създадени преди издаване на съдебното разрешение за използване на специални разузнавателни средства. Поддържа се още, че самите материални носители са били манипулирани в интерес на тезата на обвинението. И двете оплаквания обаче са неоснователни. Няма никакво съмнение, че установените чрез специални разузнавателни средства разговори са проведени и записани на 20 и 21 октомври 1999 г. след като преди това на 7 октомври 1999 г. председателят на Софийския градски съд е дал съответно разрешение за проследяване, подслушване и звукозапис. Този факт е установен изрично в неоспорените от страните протоколи за изготвяне на веществени доказателствени средства №№ 1* и 11696 от 21.12.1999 г. Нито пред първата инстанция, нито при въззивното разглеждане на делото, подсъдимата и нейния защитник са правили довод, че става въпрос за несанкционирано от съда подслушване. По искане на защитата и пред двете предходни инстанции са били изготвени и представени експертни заключения, които са били приети също без оспорване от страните. Вещите лица категорично са отхвърлили възможността за манипулиране на записите. Едва пред Върховния касационен съд подсъдимата, за първи път поставя фактическия въпрос относно времето на изготвяне на записите върху материалните носители – аудиокасети, позовавайки се не на друго, а на добросъвестно отразените данни за регистрацията на последните в съответната служба на МВР. Времето на постъпването (заприходяването) на аудиокасетите установява само началния момент, от който същите са били на разположение за използване по предназначение, но в случая е без всякакво значение за оборване на законността на дейността, състояща се в непосредственото записване върху тях на подслушани разговори. Същественото е, че записите са изготвени, а съответно и отразените в тях разговори са проведени след издаването на съдебното разрешение за използване на специални разузнавателни средства. Така или иначе, едни голословни фактически твърдения, направени след като и пред въззивния съд страните по защитата изрично са обявили, че нямат искания по доказателствата, не могат да бъдат основание за касационна отмяна, още повече, че непълнотата на доказателствата сама по себе си не е въздигната от процесуалния закон като самостоятелно касационно основание. Заключенията на предходните инстанции относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване са основани на всестранен, пълен и обективен анализ на надлежно събраните доказателствени материали, така както се изисква от чл. 14, ал. 1 НПК. Тук е мястото да се отбележи, че фактът на поискване на подкупа от подсъдимата е установен не косвено, а пряко – от показанията на свидетелите М, които съвсем не са изолирани, а са в пълен синхрон с информацията от други писмени и гласни доказателства като протоколите за извършени процесуално-следствени действия, показанията на едно от поемните лица и служителите на МВР, участвали в операцията, както и от резултатите от използваните специални разузнавателни средства, чиято достоверност е потвърдена от компетентни вещи лица. Чрез косвени доказателства е отговорено единствено на въпроса дали наистина Я. С. се е явил пред М. и В. М. като посредник на подсъдимата В. за получаване на уговорения подкуп. Според настоящата инстанция и двете предходни инстанции правилно са дали положителен отговор на този въпрос на базата на логически издържан, убедителен анализ на доказателствените материали. Впрочем другата алтернатива е била да се възприеме тезата на защитата – че С. бил изпратен от неидентифицирано от него лице при също непознатите нему М. , за да получи пари на заем, при което вместо като заемател да остави на заемодателите разписката за получената сума, да задържи същата у себе си. Тази версия е била опровергана от други много по-убедителни доказателствени материали, включително и относно преднамереното поведение на подсъдимата в качеството й на разследващ орган – с прозрачни намерения организира срещи със заинтересовани лица по възложеното й дело, без да провежда предписаните й процесуално-следствени действия. Освен това версията и сама по себе си е житейски несъстоятелна, а от съда не може да се изисква и очаква да гради решението си върху абсурди. От горното следва, че правата на страните по защитата не са били накърнени, както се твърди от жалбоподателката В. , а напротив – били са гарантирани във всяко едно отношение чрез процесуалните действия на съдебните състави, обвързани със задължението да установят истината. Затова не са налице предпоставки за връщане на делото за ново разглеждане. По оплакването за неправилно прилагане на материалния закон: Касационният контрол за точното прилагане на материалния закон се осъществява само в рамките на фактическите положения, възприети от въззивния съд като последна инстанция по установяването им. В тези параметри не е допуснато закононарушение, защото деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на състава, по който е постановено осъждане. Ето защо искането за постановяване на оправдаване от настоящата касационна инстанция също следва да се отхвърли. По оплакването за явна несправедливост на наказанието: С оглед тежестта на посегателството и последиците от него за авторитета на органите, призвани да разкриват и разследват престъпленията, наложеното наказание е дори снизходително. По размер е индивидуализирано при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които съвсем не са многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер. Освен това е приложен и института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. Преценявайки обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК, предходните инстанции са имали пълното основание да не приложат възможността по чл. 58, б. “а” НК. Всякаква още по-голяма снизходителност в случая би била абсолютно несъвместима с постигане на целите на личната и общата превенция, посочени в чл. 36 НК. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 310 от 22.08.2008 г. по в.н.о.х.д. 1323/2007 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав, с което е потвърдена присъда № 31 от 09.10.2007 г. по н.о.х.д. № 1499/2005 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 1 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.