Р Е Ш Е Н И Е № 456 гр. София , 21 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ Л. ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1403/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане от осъдения Е. А. Х., чрез защитника адв. Й. Й., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 95/2013г. на Районен съд – гр.Омуртаг и внохд № 188/2014г. на Окръжен съд – гр.Шумен. В искането се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се излагат възражения срещу доказателствената дейност на решаващите съдилища, като се оспорва възприемането на първата лесотехническа експертиза, изразява се несъгласие с кредитирането на показанията на някои от свидетелите, твърди се, че осъденият е бил лишено от право да даде обяснения по обвинението. Прави се оплакване, че с въззивното решение е утежнено положението на осъдения. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон, по съображения, че деянието е извършено от починалия Г. в съучастие с други длъжностни лица от ДГС, както и се излагат доводи, свързани с водени изпълнителни производства срещу осъдения. Искането е за възобновяване на нохд № 95/2013г на РС – Омуртаг поради допуснати съществени процесуални нарушения. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения – адв. Й., поддържа искането за възобновяване на посочените в него основания. Подчертава оплакването, че с въззивното решение е утежнено положението на осъдения. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и моли същото да бъде оставено без уважение. Осъденият Е. Х. моли да бъде възобновено делото. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 22 от 24.02.2014г., постановена по нохд № 95/2013г. по описа на РС – Омуртаг, подсъдимият Е. А. Х. е признат за виновен в това, че на неустановени дати за времето от месец септември 2007г. до 16.05.2008г. в землището на [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на служител по горите – горски стражар при ДГС – Омуртаг, в съучастие като помагач, умишлено подпомогнал чрез съвети, разяснения и отстраняване на спънки Г. В. Г., без редовно писмено позволително да отсече и извози общо 130 куб. метра дървесина на стойност 5 258,20лв. от отдел 279 „м” по картата на ДГС – Омуртаг, имот с кадастрален номер 100009 – частен горски фонд, собственост на Н. Б. Н. и Г. Б. Х., поради което и на основание чл. 235, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, че в съучастие като помагач умишлено подпомогнал Г. В. Г. да отсече и извози без редовно писмено позволително дървесина над 130 куб. метра, а именно 46 куб. метра на стойност над 5 258,20лв., а именно 9 298,80лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия Е. А. Х. е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимият Е. А. Х. е осъден да заплати на Н. Б. Н. сумата от 2 629,10лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 16.05.2008г., до окончателното й заплащане, като предявеният граждански иск е отхвърлен до пълния му размер от 10 000.00 лв., като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск. С решение № 74 от 03.07.2014г., постановено по внохд № 188/2014г. по описа на Шуменски окръжен съд, присъда № 22/24.02.2014г. постановена по нохд № 95/2013г. по описа на РС – гр.Омуртаг, е била изменена, като е отменена в частта, в която подсъдимият Е. А. Х. е признат за невиновен и оправдан, че е подпомогнал Г. В. Г. да отсече и извози над 130 куб.м. дървесина, а именно 46 куб.м. дървесина, на стойност над 5 258,20лв., а именно 9 298,80лв., и вместо това е постановено изменение на присъдата в наказателно- осъдителната й част, като е увеличено количеството дървесина от 130 куб.м. на 176 куб.м. и стойността й от 5 258,20лв. на 14 557,00лв. Присъдата е изменена и в частта, в която подсъдимият Е. А. Х. е осъден да заплати на Н. Б. Н. обезщетение за претърпени имуществени вреди, като е увеличен размера на присъденото обезщетение от 2629,10лв. на 7 278,50лв. Присъдата е изменена и в частта относно държавна такса върху уважения размер на граждански иск. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Направените в искането за възобновяване оплаквания, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, следва да бъдат разгледани приоритетно, понеже предпоставят преценката за правилността на приложението на материалния закон. Касационната инстанция намира тези оплаквания за неоснователни. На първо място, възражението, че с решението на въззивния съд недопустимо е утежнено положението на осъдения Е. Х., не може да бъде възприето. Известно е, че въззивният съд е задължен да провери изцяло правилността на навлязлата в сила присъда, като ограниченията в правомощията му са свързани само със забраната за reformatio in pejus – да бъде влошавано положението на подсъдимия. Средството, което дерогира тази забрана, е съответен протест или жалба от частния обвинител. В случая, като е изменила присъдата на районния съд в частта относно предмета на деянието и неговата равностойност, чрез увеличаване на количеството дървесина и на нейната стойност, в рамките на обвинението, възведено с обвинителния акт, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на посочената забрана за влошаване на положението на подсъдимия. Това е така, понеже постановената първоинстанционна присъда е била атакувана с жалба от конституирания частен обвинител Н. Н., в която се съдържа искане за изменение на присъдата съобразно „предложението на районна прокуратура в обвинителния акт”. Така формулираното искане несъмнено съставлява искане за осъждане съобразно фактическите и правни рамки, очертани в обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство. Поради това, с постановяване на въззивен съдебен акт, с който е утежнено положението на осъдения, в рамките на формулираното с обвинителния акт обвинение, не съставлява процесуално нарушение. На второ място, претенцията в искането за неправилна доказателствена дейност от първоинстанционния съд и за недоказаност на обвинението, освен че е декларативно заявена, без да е подкрепена с конкретни доводи, е лишена от основание. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващия съд, в която настоящата инстанция няма право да се намесва, освен ако не констатира нарушения на правилата, свързани с доказването, каквото в случая не е налице. При разглеждане на делото са спазени процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното убеждение, не са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствата. Спазването на процесуалните правила, свързани с доказването, както и на правилата на формалната логика при оценката на доказателствата, са позволили на въззивния съд да изгради стабилни фактически изводи. Решението на въззивната инстанция изцяло отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, доколкото обективира цялостната проверка на атакуваната пред него присъда, съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу осъдения и съдържа мотивиран отговор на всички възражения, направени от защитата. Основното възражение в искането за възобновяване е свързано с възприемането от въззивния съд на заключенията на изготвените на досъдебното производство лесотехнически експертизи. Това възражение не може да бъде възприето, защото окръжният съд в решението си подробно е мотивирал (на стр. 92-94) възприемането като обосновани и изготвени въз основа на всички доказателства по делото именно на тези заключения, посочвайки, че заключенията са изготвени не само въз основа на писмени доказателства, а и на извършени замервания на място. Подробна и обстоятелствена оценка е направена на изготвените в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд заключения на основна и допълнителна тройни лесотехнически експертизи, като въззивният съд е обективирал преценката си защо не ползва тези заключения, като е посочил доводи за тяхната необективност, свързани с обхвата и пълнотата на експертното изследване. При това положение, експертните заключения са били интерпретирани при съблюдаване правната природа на този своеобразен способ за доказване в наказателния процес. Наведеният в искането довод за това, че липсва мотивиране защо се приемат като достоверни част от свидетелските показания, а други се отхвърлят, освен че не е подкрепен с каквито и да е конкретни съображения, е лишен от основание. В мотивите на първоинстанционната присъда са съдържа внимателен анализ на свидетелските показания, депозирани в хода на съдебното следствие и такива от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им, като те са ценени и във връзка с писмените доказателства по делото. Изложени са съображения досежно основанията, мотивирали кредитирането с доверие на показанията на св. Н. в съдебно заседание, на свидетелите Н., Х. и М., от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, на свидетелите М., В., Х., Т., С., А. З. и Е. А., дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, като не се набелязва превратна и несъответна на съдържанието им оценка. Поради това, въззивният съд не е имал повод да критикува дейността по оценка на гласните доказателствени средства, извършена от първостепенния съд и се е съгласил с направения от този съд анализ. При разглеждане на делото са спазени изискванията за обективност и пълнота при изясняване на правно релевантните факти и цялостната съвкупна оценка на събраните доказателства е довела до формиране на стабилна доказателствена основа на направените фактически изводи, включващи обстоятелствата на извършената сеч в имот № 100009 в землището на [населено място], периода, в който на няколко пъти е осъществена сеч, количеството отсечена дървесина, действията, с които осъденият Х. е подпомогнал осъществяването на сечта от починалия Г.. Възраженията в искането, свързани с това, че решаващите съдебни инстанции са отказали да обсъждат представените от осъдения и защитата му писмени документи, касаещи воденото срещу осъдения Х. изпълнително дело и направените до този момент удръжки по изпълнението, не е основателно. Въззивният съд е обсъдил в решението си приетите по делото разпореждания на ТД на НАП – офис Търговище, като е аргументирал, че тези писмени документи не са относими към съществото на делото и правилно е посочил, че извън компетентността на съда, които следва да се произнесе по виновността на подсъдимия, е проверката на правилността на действията на публичния изпълнител по изпълнителното дело, макар присъдата, по която е издаден изпълнителния лист, да е била отменена. По отношение на възражението за допуснато съществено процесуално нарушение предвид лишаването на осъдения Х. от възможността да даде обяснения по обвинението, то е било правено и пред въззивния съд и е намерило отговор в мотивите на решението. Това възражение настоящата инстанция също намира за неоснователно. Действително, съдебната практика трайно приема, че ограничаването на възможността да бъдат депозирани обяснения от подсъдимия обуславя съществено нарушение на процесуалните правила. В случая, при започване на съдебното следствие подс. Х. е бил поканен да даде обяснения, като се е възползвал от правото си да откаже да стори това. Впоследствие, след като са били събрани гласните доказателствени средства, същият отново е бил поканен да даде обяснения. Това сочи, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на подсъдимия в достатъчна степен е било обезпечено правото да депозира обяснения по обвинението, макар и в последното съдебно заседание да не е бил поканен отново да реализира това си право. Предоставянето на възможност в хода на съдебното следствие да депозира обяснения не може да обоснове извод за нарушаване на правото на защита на осъдения, следователно не е налице съществено процесуално нарушение. Не отговаря на истина твърдението, че на Х. не е било осигурено правото на последна дума. Видно от протокола от съдебно заседание на РС – гр.Омуртаг от 21.02.2014г., на подсъдимия е била дадена възможност да пледира в лична защита, както и е било осигурено правото му на последна дума, като същият е поискал да бъде оправдан. С оглед на изложените съображения, настоящият състав намира, че не са допуснати релевираните в искането за възобновяване съществени нарушения на процесуалните правила. Не се установява основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което искането за възобновяване и отмяна на постановения въззивен акт и първоинстанционната присъда, не може да бъде удовлетворено. В рамките на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, правилно е приложен материалният закон, като е прието, че осъденият Е. Х. е реализирал състава на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Осъденият е участвал в деянието като помагач – като умишлено е подпомогнал починалия Г. Г. без редовно писмено позволително да отсече и извози 176 куб.м. дървесина на стойност 14 557,00лв. от отдел 279 „м” по картата на ДГС – Омуртаг, имот с кадастрален номер 100009 – частен горски фонд, собственост на Н. Б. Н. и Г. Б. Х.. Възприетото по фактите е дало възможност на решаващите съдилища да направят извод за това, че за периода от м. септември до 16.05.2008г. в посочения имот на няколко пъти е била извършена сеч от Г., като поради липса на позволително и впоследствие - опорочената процедура по издаване на позволително, от обективна страна сечта е извършена без надлежно позволително, изискуемо съобразно действащия тогава Закон за горите. Помагаческите действия на осъдения Х., който е имал качество на служител в ДГС - Омуртаг, на длъжност „горски стражар”, са се изразили в различни действия, обективно подпомагащи осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението от Г.. Тези действия са обстоятелствено изведени в мотивите на първоинстанционната присъда – осъденият е издал позволително за сеч, въпреки знанието си за това, че фактически такава сеч е извършена, и съобразно това позволително сечта е продължила, осъденият е експедирал цялата отсечена дървесина, без нейният добив да отговаря на законоустановените изисквания, като е поставял на отсечената дървесина ЕМГ и е издавал превозни билети. Единственият довод в искането, заявен в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, е че не осъденият е бил помагач, а други длъжностни лица от ДГС – Омуртаг. Този довод също е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и е намерил правилен отговор (на л. 98 от решението). Съображенията на окръжния съд са верни, защото единствено в правомощията на прокуратурата е да повдига и поддържа обвинение. Обвинение за помагачество е било повдигнато и поддържано по отношение на Е. Х. и възприетата, доказателствено обезпечена фактическа обстановка, е позволила на решаващите съдилища да направят извод за съставоремност на поведението на осъдения. Това, че не са били привлечени да отговарят други лица, не може да се отрази на правилността на правните изводи за това, че Х. е реализирал състава на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Не е налице, следователно, основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Липсата на заявените в искането основания сочи на извод за неоснователност на искането на осъдения Е. Х. за на възобновяването на наказателното дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. А. Х., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 95/2013г. на Районен съд – гр.Омуртаг и внохд № 188/2014г. на Окръжен съд – гр.Шумен. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.