О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 271 Гр. София, 22.06.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 21.06.2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова Ч.т.д. № 327/2022 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ ООД /в несъстоятелност/, чрез управителя – Т. Й., приподписана от процесуален пълномощник при условията на чл.284 ал.2 ГПК, срещу определение № 2046/30.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2093/2021 год. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, ХІV състав, с което е потвърдено определение от 10.12.2020 год. по т. д. № 3108/2017 год. по описа на Софийския градски съд за спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до произнасянето на съда по несъстоятелността по т. д. № 2327/2018 г. по описа на СГС, VІ-17 състав с определение по чл.692 ТЗ относно предявените с молба вх.№ 83150 от 13.08.2020 г. от ИНВЕСТБАНК АД вземания и реда за удовлетворяването им. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се приетата от въззивния съд връзка на преюдициалност между двете дела с оглед обстоятелството, че съдът се е позовал на разпоредби на чл.637 ТЗ, които имат предвид искови претенции срещу длъжника, докато в случая искът е заведен от длъжника за оспорване ипотечното право на кредитор. Твърди се, че определението противоречи и на трайната практика на ВКС относно правото на длъжника да води съдебни искове за защита на правата си, в т.ч. и за защита на масата на несъстоятелността. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Има ли право страната да предяви отрицателен установителен иск, за да оспори твърдяни парични задължения, когато може да защити правата си по друг процесуален способ – чрез положителен установителен или осъдителен иск; 2. Има ли право на самостоятелни процесуални действия управителният орган на несъстоятелния длъжник тогава, когато дружеството е предявило искове за защита на правата и интересите си преди откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ТЗ и без изрично да са прекратени правата на управителния орган; съответно следва ли неговите действия да бъдат потвърждавани от назначения синдик като условие за тяхното разглеждане; 3. Може ли, в същата хипотеза, управителните органи на дружеството в несъстоятелност да предявяват искове и да водят самостоятелна процесуална защита, без да е необходимо приподписването или одобрението на временния синдик и/или докато все още няма назначен от общото събрание на кредиторите постоянен синдик. По първия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС – ТР № 8/2012 г. от 27.12.2013 г. на ОСГТК, решение № 123/16.04.2009 г. по гр.д.№ 3394/2007 г. на ІІІ г.о. и определение № 414/29.07.2019 г. по гр.д. № 249/2019 г. на І г.о., а по следващите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В частната касационна жалба се релевира и очевидна неправилност на обжалваното определение - основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Насрещната страна – ИНВЕСТБАНК АД, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК излага съображенията си за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, прецени следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, постановено на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, съставът на въззивния съд е преценил, че предмет на разглеждане пред първата инстанция е отрицателен установителен иск, че в полза на ответната банка не съществува ипотечно право, учредено с договорна ипотека за обезпечение на вземането й по договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. /а видно от исковата молба - включително и поради погасяване на същото вземане/. След предявяването на иска е открито производство по несъстоятелност на ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ ООД. Ответникът е предявил вземанията си към дружеството-длъжник /обезпечени по посочения начин/ и същите са включени в списъка на приетите вземания по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ. При горните факти въззивният съд е намерил за правилни изводите на първата инстанция, че процесуалната допустимост на иска е обусловена от развитието на производството по несъстоятелност, което е с преюдициален характер. В тази връзка е посочил, че установяването и удовлетворяването на кредиторите става в рамките на производството по несъстоятелност, като оспорването на качеството на кредитор се преценява в производството по чл.692 ТЗ, евентуално – чл.694 ТЗ. Констатирал е, че обезпечените с договорната ипотека вземания са включени в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу тях са подадени възражения, вкл. от длъжника ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ ООД, и към момента на постановяване на определението липсва произнасяне на съда по несъстоятелността по чл.692 ал.4 ТЗ. Изложени са съображения, че в случай на развило се и приключило производство по чл.692 ал.2 и ал.3 по възражение по чл.690 ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение /привилегия/, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл.692 ал.4 ТЗ е негативен, по реда на чл.694 ТЗ, а когато към момента на откриване на производството има заварено дело с идентичен предмет, то на същото се отрежда ролята на иск по чл.694 ТЗ. С оглед така изложените мотиви от въззивния съдебен състав се установява, че формулираните от частния касатор въпроси не съответстват на волята на съда, изразена в обжалваното определение, поради което нямат значение за разрешаването на конкретния процесуалноправен спор. При липса на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, изяснен с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не е удовлетворен общият селективен критерий на цитираната правна норма и това е достатъчно основание достъпът до касация да бъде отказан. Не е налице и самостоятелното селективно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Обжалваното определение не е очевидно неправилно – липсва допуснато от въззивния съд грубо нарушение на правилата на формалната логика или превратно прилагане на закона – в неговия обратен смисъл. С оглед доводите на частния жалбоподател следва да се посочи, че спирането на производството не е постановено на основание чл.637 ТЗ, а отделно от това – не е изключена хипотеза, при която отрицателният установителен иск, заведен от длъжника, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, да се приравни по смисъл и правни последици на иск по чл.637 ал.1 ТЗ, доколкото спорът относно удовлетворяването на кредитора може да бъде разгледан единствено при условията и правилата на част ІV от ТЗ. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2046/30.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2093/2021 год. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, ХІV състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: