Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 389

София,20.05.2020г.


Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4718 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Цв.П. като процесуален представител на Е. К. В. от София срещу въззивното решение на АС Бургас от 22.5.2019г. по в.гр.д. № 110/2019г.
Ответникът по жалбата И. А. М., гражданин на И., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез особения си представител адвокат С.А. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира се изплащане на адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение БАС е потвърдил решението на БОС от 27.7.2018г. по гр.д. № 1005/2016г., с което е отхвърлен предявеният от Е. В. срещу И. М. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 04.2.2011г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент №... – мезонет, на 4 и 5 етажи от сграда №.... в УПИ, съответно индивидуализиран, находящ се в [населено място], и покривната тераса на сградата, която /сграда/ е с идентификатор ........, но процесния самостоятелен обект не е нанесен със самостоятелен идентификатор.
Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния, че с нотариален акт ответникът /погрешно посочен ищецът/ придобил процесния имот с площ 119.89 кв.м в сграда № ..., която е част от почивен комплекс „Д. В.“, построена в УПИ .........; в имота били нанесени 14 сгради, а процесният апартамент се намира в сграда с посочения по-горе идентификатор, но без самостоятелен идентификатор; предварителният договор и разписките за платената в брой цена са представени в преписи, заверени от адвоката и официално от нотариус, но не и оригиналите, които ищецът заявява, че не може да открие; непредставянето на оригиналите е пречка за назначаване на графологична експертиза във връзка с оспорването от ответника на автентичността на подписите върху документите; първоинстанционният съд намерил, че не са налице предвидените в закона предпоставки: предварителният договор да е сключен в писмена форма, да съдържа всички съществени елементи на договор за продажба на имота, прехвърлителят да е собственик на имота /представени са доказателства, че ответникът е придобил имота, но не и че към момента на завеждането на делото той все още е негов собственик/ и ищецът да е изправна страна. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил съображения по оплакванията на касатора във въззивната му жалба, а именно: по делото са представени не нотариално заверени преписи на официални документи, а на частни; няма нотариална заверка на подписите на страните; не може да се приеме, че с тези преписи ищецът е представил надлежни доказателства; тъй като ответникът е оспорил автентичността на подписа върху частните документи, като е поискал графологична експертиза, в тежест на ищеца е да представи съхраняваните от него оригинали, което той не е сторил. С оглед на това и в контекста на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, при липса на оригинали и при невъзможност за сравнение с автентичен оригинален подпис на ответника, съдът не би могъл да обосновава категорични изводи по предмета на иска само въз основа на заключение на вещо лице, изследвало копия на документи, дори и да е била назначена съдебна експертиза. След като представените документи като частни такива не се ползват с доказателствената сила по чл.179 ГПК, не се установява истинността при оспорването им, а други доказателства не се ангажират, искът е неоснователен.
С определение от 04.4.2019г. въззивният съд е оставил без уважение направените с въззивната жалба на ищеца доказателствени искания. Прието е, че първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад с ясно очертан предмет на спора, с разпределение на доказателствената тежест и произнасяне по доказателствата, възражения срещу който не са заявени, при което не са допуснати процесуални нарушения.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да даде отговор на всички доводи и възражения – нямало произнасяне по оплакванията във въззивната жалба срещу изводите на първоинстанционния съд във връзка с доказването на собствеността върху имота, невъзможността за извършване на графологична експертиза по представените преписи и по приложението чл.179 ал.2 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС, 2. длъжен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и да изготви собствени мотиви /относно оплакванията във въззивната жалба, посочени в първия въпрос/ - в противоречие с практиката на ВКС, 3. Допуснато ли е нарушение при доклада на делото от първоинстанционния съд; длъжен ли е бил въззивният съд, след като констатира нарушение, да изготви нов доклад и да даде на страните съответните указания – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 4. Каква е доказателствената сила на официално заверен препис на документ и в случая въззивният съд съобразил ли се е с нея – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 5. С представянето на заверен от нотариус препис на частен документ изпълнява ли се задължението за представяне на оригинал – в хипотезата по члл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика; 6. Необходим ли е оригинал на документ, за да бъде извършена графологична експертиза – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика; 7. Какво включва проверката за собственост по чл.363 ГПК, достатъчно ли е представянето на нотариален акт и правилно ли е приетото в случая, че не е доказано ответникът да е собственик на имота – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК поради липса на практика.
ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен в изложението въпрос и по въпроса, уточнен от съда, за значението за доказването в гражданския процес на представен препис, снет от оригинал на частен документ, верността на който е удостоверена от нотариус, които са от значение за изхода на спора по делото. По първия от въпросите въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, а по втория – в противоречие с разрешението по гр.д. № 864/2012г. ІV ГО.
На касатора следва да бъде указано в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 346лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, ГО, № 34 от 22.5.2019г. по в.гр.д № 110/2019г.
УКАЗВА на Е. К. В. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 346лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.

След осъществяване на процедурата във връзка с даденото указание делото да се докладва за преценка на следващите се процесуални действия.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: