Р Е Ш Е Н И Е № 445 гр. София, 15 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1321 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Н. Д. Д. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 358/2012 г. на Бургаския окръжен съд и изменяване на въззивното решение № 167 от 28.05.2012 г. Развити са доводи за съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се намаляване на наказанието за всяко от извършените престъпления с приложението на чл. 55 НК, а оттам и на общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК. Осъденият претендира и за намаляване на размера на разноските, които въззивният съд го е осъдил да заплати на частния обвинител за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание защитникът (адв. Х. ) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Повереникът на частния обвинител (адв. Д.) намира искането за неоснователно. Претендира за присъждане на разноските, които частният обвинител е направил в рамките на това производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като по делото не е било допуснато съществено нарушение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 458 от 4.2.2012 г. по н. о. х. д. № 4507/2011 г. Бургаският районен съд е признал подсъдимия Н. Д. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131а, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 НК е наложил наказание от четири години лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен и в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, поради което и на основание чл. 58а НК е определил наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложил най-тежкото от така определените наказания в размер на четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Приспаднал е предварителното задържане на подсъдимия и в негова тежест е възложил да заплати съответна сума, представляваща разноски по делото. С решение № 167 от 28.05.2012 г. по в. н. о. х. д. № 358/12 г. Бургаският окръжен съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Осъдил е подсъдимия Н. Д. Д. да заплати направените разноски от частния обвинител във въззивното производство. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Според осъдения, въззивният съд незаконосъобразно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при определяне на наказанието за всяко от извършените престъпления. Счита, че по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и едно изключително по своя характер. Доводите са неприемливи. Обстоятелството, че след нанесената средна телесна повреда на пострадалия осъденият е извършил действия за предотвратяване на по-тежки последици няма характер на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Не попадат в категорията на смекчаващите отговорността обстоятелства нито близостта в житейските отношения между подсъдимия и пострадалия, нито състоянието на св. Г. (алкохолно опиянение), щом последният не е имал каквото и да било неправомерно поведение, допринесло за извършване на самото престъпление. Направеното самопризнание от подсъдимия е предпоставка за разглеждане и решаване на делото по реда на диференцираната процедура в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК и не следва да бъде отново отчитано при определяне на наказанието. Респективно, съдът не може да бъде упрекван, че изброените обстоятелства не са били взети предвид при индивидуализация на наказанието. Съдът е отдал нужната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, относими към личността на подсъдимия, в т. ч. не е пренебрегнал неговото семейно и материално положение. Напълно адекватно е отчел, че в конкретния случай то не е фактор, който оказва сериозно влияние при избора на наказание за съответно извършеното от подсъдимия престъпление. С оглед съвкупността от обстоятелствата, които в този аспект имат съществено значение, Върховният касационен съд не намира явна несправедливост, която да налага намаляване на наказанието. Искането за възобновяване съдържа и довод за незаконосъобразно осъждане на подсъдимия да заплати на частния обвинител разноски за прекомерно високо адвокатско възнаграждение. При решаване на въпроса с разноските по наказателното производство съдът се ръководи от правилата на НПК. Те не предвиждат възможност за преценка дали договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно високо и респективно за намаляване, каквато разпоредба се съдържа в ГПК (чл. 78, ал. 5 ГПК). Затова и решението в тази част на въззивния съд е законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК. Искането на частния обвинител, чрез повереника, да се възложат на подсъдимия разноските за адвокатско възнаграждение в рамките на настоящето производство, е основателно и следва да бъде уважено. От представения договор за правна помощ се установява, че то възлиза на сумата от петстотин лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Д. Д. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 358/12 г. по описа на Бургаския окръжен съд. ОСЪЖДА Н. Д. Д. да заплати на частния обвинител Г. М. Г. разноски за адвокатско възнаграждение пред Върховния касационен съд в размер на петстотин лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: