2 Р Е Ш Е Н И Е № 81 София 28.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 7235/2014 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. Т. Г., с която се иска отмяна на влязлото в сила решение от 1. 02. 2007 г. по гр. д. № 1867/2006 г. на Пловдивския районен съд, VІІ гр. с-в, оставено в сила с решение № 1249 от 2. 07. 2007 г. по гр. д. № 1268/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 572 от 25. 06. 2009 г. по гр. д. № 5882/2007 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е отхвърлен предявеният от Д. Т. Г. и М. С. Г. против В. Г. Г. и Василка И. Г. иск с правно основание чл. 33 ЗЗД, за унищожаване, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 146, т. ІІ, рег. № 3917, н.д. № 319/2015 г. на нотариус Н. Х.-С.. Отмяната се иска на основание писмено доказателство – жалба от Д. Т. Г. до РП – П. и на основание нов факт – неполучаване на всички суми, предмет на договорите за заем, сключени между молителката, съпруга й и ответниците по-молбата, с твърдение, че този факт и писменото доказателство са от съществено значение за спора. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане. Ответникът по молбата В. Г. Г. изразява становище за неоснователност на същата и неуважаването й. Претендира деловодни разноски. Ответницата Василка И. Г. не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 32 от 5. 02. 2015 г. по гр. д. № 7235/2014 г. на ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната да не е била в състояние да се снабди. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Новите факти и доказателства следва да касаят спора, разрешен с влязлото в сила решение, и да са от съществено значение за същия. В случая исковото производство е било образувано по предявен от Д. Т. Г. и М. С. Г. против В. Г. Г. и Василка И. Г. иск с правно основание чл. 33 ЗЗД, за унищожаване, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 146, т. ІІ, рег. № 3917, н.д. № 319/2015 г. на нотариус Н. Х.-С.. С първоинстанционното решение, оставено в сила с решение на окръжен съд, последното – оставено в сила с решение на ВКС, искът е отхвърлен. Прието е от съдилищата, че ищците са получили парични заеми от ответниците по три договора, възлизащи в общ размер на 32360 лв., които не са върнали и вземането на заемодателя за главници и неустойки за забава възлиза на 40441 лв. Имотът е продаден за сумата 25979 лв., при действителна пазарна стойност на същия към продажбата 19000 лв. /определена при отчитане състоянието на апартамента и вписаните ипотеки/. Прието е, че за периода декември 2002 г. – декември 2005 г. ищците живеели с постоянни кредити, въпреки че съпругата имала фирма за организиране на екскурзии, а съпругът упражнявал дейност, свързана с взривоопасни материали, както и че дори продавачите да са били в нужда, само получените заеми, разпределени по месеци, им осигурявали доход от около 1000 лв. месечно. От правна страна е прието, че не са налице предпоставките на чл. 33 ЗЗД за унищожаване на договора, тъй като не е доказано прехвърлителите на имота да са изпаднали в крайна нужда, но дори последното да се приеме за установено, то договорът не е сключен при явно неизгодни условия, тъй като продажната цена /25979 лв./ надхвърля действителната пазарна стойност на имота /19000 лв. – определена с оглед състоянието му и при отчитане на вписаните три договорни ипотеки/ и не е по-ниска от цената, която продавачите биха получили при възмездно прехвърляне на имота на други лица, различни от заемодателите-ипотекарни кредитори. Представеното от молителката писмено доказателство – жалба от Д. Т. Г. до РП – [населено място] /подписана от нея на 9. 09. 2014 г. и без данни за подаването й в прокуратурата/ е срещу ответника по иска В. Г. Г. и със същата се сигнализира за това, че последният е предоставял системно заеми със завишени лихви в периода 12. 12. 2002 г. – 23. 06. 2006 г., без да има лиценз или разрешение от надлежен орган да извършва такава финансова дейност. Тази жалба е напълно неотносима към спора и към преценка основателността на иска по чл. 33 ЗЗД, още повече, че в случая страните по договорите за заем не са уговорили възнаградителни лихви по чл. 240, ал. 2 ЗЗД /т.е. заемите не са предоставени с цел печалба/, а само условия и срок за връщане на главниците и неустойки за забавено плащане. На следващо място, този документ съдържа твърдения на страна за извършени нарушения на финансовото законодателство, но нито доказва осъществяването на престъпление, нито има данни за подаването й в прокуратурата. Поради неотносимост на жалбата към спора по чл. 33 ЗЗД и поради неустановяване със същата на релевантни за предмета на делото факти, не би могло да се приеме, че тази жалба е от значение при преценка доказаността и основателността на исковата претенция. Фактът, който молителката сочи като относим към спора, е неполучаване на всички суми, предмет на договорите за заем, обезпечени с договорни ипотеки, с твърдение, че този факт е от значение при преценка основателността на иска, тъй като, ако бъде отчетен, ще се достигне до извода, че ипотеките обезпечават задължения в по-нисък размер, а това ще се отрази и на пазарната стойност на апартамента към извършване на продажбата, както и на преценката дали условията на сделката са били явно неизгодни. Това твърдение за релевантно за спора обстоятелство, обаче, не е подкрепено с писмени доказателства. От друга страна, както бе посочено по-горе, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква не само новопосоченият факт да е доказан и да е от значение за делото, но и непосочването му по време на висящността на производството да се дължи на обективна невъзможност на страната да узнае за съществуването му или да се позове на него. В случая въведеното от молителката обстоятелство й е било известно по време на висящността на делото, непосочването му и недоказването му се дължи на проявена от същата небрежност /на неполагане на достатъчно грижа за изясняване на делото от фактическа страна и за ангажиране на всички относими, допустими и необходими доказателства/, а не на обективна невъзможност това да бъде направено в рамките на исковото производство. С оглед на горното, не би могло да се приеме, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за уважаване на молбата. При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати на В. Г. Г. сумата 600 лв. разноски за настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Т. Г. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 1249 от 2. 07. 2007 г. по гр. д. № 1268/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 01. 02. 2007 г. по гр. д. № 1867/2006 г. на Пловдивския районен съд, VІІІ гр. с-в. ОСЪЖДА Д. Т. Г. да заплати на В. Г. Г. сумата 600 лв. разноски за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: