Р Е Ш Е Н И Е № 265 А София, 17.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 153/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Т. С. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. Р. против въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 211/15.10.2010 г., постановено по гр. д. № 146/2010 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на РС-Свиленград № 42/9.05.2008 г., постановено по гр. д. № 80/2007 г., с което е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК/отм./, предявен от П. Т. С. срещу И. П. К. за лишаване на ответника от родителски права като баща на малолетното им дете С. И. К. ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] За ответника по касация И. П. К. не е изразено становище, както и за Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето”, [населено място] и Окръжна прокуратура-гр. Х.. С определение № 468/18.04.2011 г. по гр. д. № 153/2011 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправен въпрос, относим към точното прилагане на разпоредбата на чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1, изр. 1 и 2 СК/отм./, а именно: може ли да се приеме, че епизодична проява на родителя, поставяща в опасност личността и възпитанието на детето, представлява особено тежък случай по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК/отм./ при липса на съдебна практика на Върховния касационен съд по този въпрос. Отговор на правния въпрос: Поведение на родител от характер на твърдяното в исковата молба, макар и проявено чрез еднократна проява, представлява опасност за личността и възпитанието на детето, съставлява особено тежък случай по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК /отм./ и е основание за лишаване от родителски права/ограничаване на родителски права/. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата с оглед данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел, че не е установено по делото да са налице предпоставките на закона - чл. 75, ал. 1, т. 1, вр. чл. 74, ал. 1, изр. 1 и 2 СК/отм./ и че не е налице основание ответника - баща да бъде лишен от родителски права по отношение на малолетното дете на страните. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. В нарушение на чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1, изр. 1 и 2 СК /отм./ е изводът на въззивния съд, че за да се приеме наличие на основание за лишаване от родителски права следва проявата на опасно за детето поведение от страна на родителя да не бъде еднократна и епизодична, а да се характеризира със системност. Във всички случаи, в които от събраните по делото доказателства се установи достатъчно тежко увреждане или застрашаване на права и интереси на деца от страна на техни родителите, макар и чрез еднократно проявени действия, но представляващи сериозна опасност за живота, здравето, личностното развитие или възпитанието на детето е налице основание за налагане на предвидените в специалния закон санкции, каквито са ограничаването на родителски права и лишаването от родителски права по смисъла на чл. 74 и чл. 75 СК /отм./. Необсъждането на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е съществено процесуално нарушение, относимо към правилността на постановения резултат. С оглед отдалечеността във времето на твърдяното с исковата молба поведение на бащата на малолетното дете на страните и за да се провери правилността на постановения от въззивния съд правен резултат по делото понастоящем следва да се изяснят следните въпроси: възможно ли е понастоящем /след като са изминали шест години от твърдяните с исковата молба действия на бащата на детето/ чрез освидетелстване на детето обективно и по несъмнен начин да се установи осъществени ли са твърдяните в исковата молба действия от бащата по отношение на детето, дали тези действия /ако са извършени/ биха поставили в опасност личността и възпитанието на детето към онзи момент или в по-късна възраст на делото и дали ако понастоящем се извърши освидетелстване на детето от страна на специалистите - вещи лица за отговор на предходния въпрос само по себе си би навредило /би се отразило неблагоприятно/ на детето и на неговото развитие. За отговор на посочените въпроси следва да се назначи комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица детски психиатър и психолог за отговор на поставените въпроси, за което ищцата-касатор следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе сумата 400 лв. /по 200 лв./ за възнаграждение на вещите лица. Съдът ще назначи вещи лица персонално в закрито съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена в срок посочената сума. В противен случай делото ще се обяви за решаване и ще приключи с оглед събраните по делото доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 295, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 211/15.10.2010 г., постановено по гр. д. № 146/2010 г. ДОПУСКА комплексна съдебно медицинска експертиза от специалисти – детски психиатър и психолог със задача, посочена в мотивите на настоящото решение, ако в едноседмичен срок от съобщението ищцата представи платежен документ за внесена сума в размер на 400 лв. за възнаграждение на вещите лица. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: