Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
София, 29.09.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1886 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Н. О. срещу решение от 27.06.2014г. по в.гр.д.№4346/10г. на Софийски градски съд, ІІ-Д ГО.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност петте технически експертизи и свидетелските показания, които установяват идентичност между спорния имот и имота на нейния наследодател. Цитираното от съда решение на ВКС е неотносимо към спора по настоящото дело и не подкрепя извода, до който е достигнал въззивният съд. В настоящия случай са установени три от границите на спорния имот и площта му и това е достатъчно за индивидуализацията му като имот на нейния наследодател.
Ответниците К. К. Х., Х. К. Х., Л. Г. Т. и Е. Г. П., чрез пълномощника си адв.З. Н., оспорват жалбата. Считат, че по делото не са събрани категорични доказателства за идентичност на имотите, затова правилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Липсва надежден картен материал, който да установи такава идентичност, а данните за проведено анкетиране не са подкрепени с изискуемите писмени доказателства – скица и протокол, подписани от явилите се лица.
Ответникът И. К. В., чрез особения си представител адв.П. Л., оспорва жалбата. Поддържа, че само две граници, и то само предполагаеми, не са достатъчни за установяване на идентичността. Липсвал картен материал, от който да се направи категоричен извод, че имотът на наследодателя на ищцата, описан в нотариален акт от 1924г., съответства на процесния имот.
Ответниците П. С. П. и М. К. Д. не вземат становище по жалбата.
С определение №277 от 10.05.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.1 ГПК по въпроса за прилагането на чл.188 ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 26.08.2008г. по гр.д.№8788/2005г. на Софийски районен съд, 49 с-в, с което е бил отхвърлен искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Ю. Н. О. срещу две групи ответници – наследниците на К. Йорданов В.: И. К. В. и М. К. Д. и наследниците на П. А. Й.: Х. К. Х., К. К. Х., Л. Г. Т., Е. Г. П. и П. С. П.. Предмет на иска е правото на собственост на наследодателя на ищцата Л. Г. В. към момента на образуване на ТКЗС на нива в местността „В.” с площ от 3дка, при съседи Д. И., М. К., братя Б. и В. нива.
Въззивният съд е приел, че не е установена идентичност между нивата, която наследодателят на ищцата Л. Г. В. е притежавал към момента на образуване на ТКЗС и процесния имот, който е възстановен с различни решения на двете групи ответници по реда на ЗСПЗЗ. Действително, според заключението на тройната експертиза, която е приета пред въззивната инстанция, има идентичност между две от границите – М. К. и Д. И., но те не са достатъчни за индивидуализацията на имота, с оглед приетото в решение №62 от 17.02.2012г. по гр.д.№705/2011г. на ВКС, ІІ ГО.
Съставът на ВКС приема, че при постановяване на въззивното решение съдът не е подложил на подробен анализ експертизата, на която основава решението си, както и останалите експертизи; изобщо не е обсъдил гласните доказателства по делото по спорния въпрос за идентичността на имотите, нито писмените доказателства, които са от значение по този въпрос. Не са обсъдени и оплакванията във въззивната жалба. Такъв подход противоречи на задължителната практика на ВКС по прилагането на чл.188, ал.1 и 2 ГПК /отм./ и чл.235, ал.2 ГПК - посоченото от жалбоподателката решение №526/06.03.2013г. по гр.д.№248/12г. на ВКС, ІV ГО, както и решение №40 от 04.02.2015г. по гр.д.№4297/14г. на ІV ГО; решение №94 от 28.03.14г. по гр.д.№2623/13г. на ІV ГО; решение №554 от 08.02.12г. по гр.д.№1163/10г. на ІV ГО и др.
Установено е по делото, че процесният имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници по две различни преписки с различни собственици: с решение № 308А от 15.02.1995г. на ПК К. имотът е възстановен на наследниците на К. И. В., а с решение №298А от 25.02.1999г. на ПК К. – на наследниците на П. А. Й.. Същевременно, с решение №П 332 от 23.12.2004г. на ОСЗ П., която е поела дейността на ОСЗ „К.”, е спряно производството по преписката за възстановяване на собствеността на наследодателя на ищцата Л. Г. В. върху заявения имот в местността „В.”, поради това, че той вече е възстановен на описаните по-горе лица. Преценено е, че е възникнал спор по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Въззивният съд изобщо не е обсъдил неоспореното удостоверение на ПК „М.” №218/12.04.2002г. /стр.34 от първоинстанционното производство/, издадено по време, в което тази комисия е осъществявала дейностите по ЗСПЗЗ за район „П.”, че спорният имот, който по кадастрален лист №298/1956г. на землището на П. е означен с пл.№1771, е бил идентифициран при извършена анкета по чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ на името на Л. Г. В.. Този факт се потвърждава и от данните по допълнителната техническа експертиза и тройната експертиза, приети в първата инстанция, както и от единичната и тройната експертиза във въззивната инстанция. В тези експертизи е пояснено също, че анкетирания са правени два пъти – във връзка с изработването на помощния план по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ и при изработването на ЧЗРКП от 1999г. И при двете анкети имотът е идентифициран като имот на Л. Г. В., а не на лицата, на които той е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. В експертизите се съдържат данни и за това, че понастоящем в картата на възстановената собственост, изготвена от „Г. М + Р” Е. и от Г. София, процесният имот се води на Л. Г. В.. Тези данни изобщо не са били обсъдени от въззивния съд.
Не са обсъдени писмените доказателства за притежаваните от К. И. В. и П. А. Й. земеделски земи в същата местност, както и свидетелските показания за същите обстоятелства.
По отношение на К. В. – не са обсъдени данните, че притежаваната от него земя в землището на П., местността „В.”, е придобита по силата на замяна по ЗТПС, съгласно констативен нотариален акт №43, т.ІІ, дело 467/1960г. на нотариус при СНС – стр.168 от първоинстанционното производство. Ако беше обсъдил това доказателство, въззивният съд можеше да достигне до извод, че дори получената от К. В. при замяната от 1959г. нива от 3 дка в местността „В.” да съвпада с процесния имот, това означава, че към момента на образуване на ТКЗС той не е бил собственик на този имот, а го е придобил по-късно от самото ТКЗС. За предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е от значение правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, а не последващите прехвърляния на собствеността.
По отношение на П. Й.:
Въззивният съд не е обсъдил в съвкупност данните за произхода на имота на П. Й., индивидуализирането му към настоящия момент и действията на поземлената комисия по възстановяването на собствеността. Не е обсъден нотариален акт №631/1925г. /стр.115 от първоинстанционното производство/, от който се установява, че П. Й. е закупил нивата с площ от 3 500 дка в местността „В.” от продавача И. Г. Л.. Не са обсъдени показанията на свидетелката Б., които не са опровергани с други гласни или писмени доказателства, от които се установява, че нейният дядо А. Л. е бил собственик на имот 1777 /според регистъра към картата на възстановените собственици при Г. София на стр.247 от първоинстанционното производство – имот 10177700 /; че на изток са били имотите на Д. М. и дядо М. и след това е процесният имот на Л. В. / имот № 10177100 според регистъра към същата карта, в която за съответните имоти фигурират имената на А. Л. и на Л. В./. Въпросният „дядо М.” пък съвпада със собственика на имот 10177200, който според единичната и тройната експертиза във въззивната инстанция е М. К., който фигурира като съсед на имота на Л. В. в местността „В.” според легитимиращия документ – нотариален акт за доброволна делба от 1924г., стр.24 от първоинстанционното производство. Пак според заключенията на вещите лица, този съседен имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците П. и Н. М. К.. Същата свидетелка установява, че нивата, която братът на нейния дядо – И. Л. е продал на П. Й., се намира на юг от техния имот, а не на запад, където е бил описаният имот на Л. В.. Според посочения по-горе регистър и карта на Г. София, това е имот 10177600, различен от процесния. За този имот като собственик в регистъра е посочен П. Й. – т.е. има пълно съответствие между свидетелските показания и въпросния регистър. Нещо повече – съгласно тройната техническа експертиза, приета във въззивната инстанция, от имот 10177600, през който понастоящем преминава булевард, са останали отделни части, означени като имоти №215 и 1366 според наличния цифров кадастър на к.л.№298, пл.район[жк], срещу които е записан като собственик П. А. Й. и те са възстановени на наследниците му с решение №298/30.05.2006г. на ОСЗГ П.. Ако беше обсъдил тези доказателства в тяхната взаимна връзка, въззивният съд може би щеше да достигне до различен извод относно местоположението на закупения през 1925г. имот на П. Й. и за това, че по реда на ЗСПЗЗ му е възстановен веднъж процесният имот, и втори път – остатъците от друг имот в същата местност, индивидуализиран от свидетелката и от вещите лица като такъв, който се намира на югозапад от процесния.
Неправилно въззивният съд се е позовал единствено на решение №62 от 17.02.12г. по гр.д.№705/11г. на ВКС, ІІ ГО. В мотивите на това решение е прието, че след като вещото лице е установило съвпадение само на две граници, то не е установена идентичност между имота, придобит през 1968г. чрез замяна по ЗТПС и спорния имот. Това решение отразява постоянната практика на ВС и ВКС, че при индивидуализация на един имот е необходимо да се установят поне три от неговите граници.
Когато обаче пред съда възникне спор за идентичност на имоти, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, експертизата не е единствен източник, от който съдът следва да изхожда. В редица свои решения, включително и по чл.290 ГПК, ВКС приема, че когато възникне спор за такава идентичност, особено когато няма кадастрални планове към момента на образуване на ТКЗС и имота не е заснет, съдът преценява и всички останали данни по делото, включително и извършеното анкетиране по чл.18д, ал.4 и ал.5, вр. чл.23б ППЗСПЗЗ и чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ. В този смисъл са решение №287 от 13.07.2011г. по гр.д.№1032/2010г. на ВКС, І ГО; решение №320 от 17.10.2011г. по гр.д.№1142/10г. на ВКС, І ГО; решение №79 от 04.02.09г. по гр.д.№5670/2007г. на ВКС, І ГО; решение №18 от 24.01.12г. по гр.д.№151/11г. на ВКС, ІІ ГО; решение №408 от 07.11.11г. по гр.д.№1347/2010г. на І ГО и др.
По изложените съображения, въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Това решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за да не бъдат поставени страните в положение на изненада, ако за първи път всички доказателства по делото се обсъдят с окончателно решение на последната инстанция. При разглеждане на делото съдът следва да вземе становище и по повдигнатото още в първата инстанция възражение, че ищцата Ю. О. не е наследник на Л. Г. В., като обсъди двете представени по делото удостоверения за наследници, които се различават в своето съдържание относно датата на смъртта на прекия наследодател на О. – Н. М. П., както и данните по делото, че именно той е предявил иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, съгласно данните по решението на стр.318 от въззивното производство.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 27.06.2014г. по в.гр.д.№4346/10г. на Софийски градски съд, ІІ-Д ГО.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|