Р Е Ш Е Н И Е № 149 Гр. София, 04 май 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Илиева и в присъствието на прокурора Чобанова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 257/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Е. А. П. за възобновяване на н. о. х. д. № 303/2014 год. по описа на Районен съд – гр.Разлог и на в. н. о. х. д. № 223/2014 год. на Благоевградския окръжен съд и за отмяна на постановените по тях съдебни актове. В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, са релевирани всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като деянието на осъдения е несъставомерно от обективна и субективна страна и неправилно са приложени разпоредбите на чл. 343 Б, ал. 2 от НК и чл. 343 В, ал. 1 от НК. В подкрепа на доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е изтъкнато, че са игнорирани важни доказателства, имащи значение за отговорността на осъдения, че не е извършена проверка на събраните доказателства и не е налице обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Явната несправедливост на наказанието осъденият е обосновал с тежкото си материално състояние, със семейното си положение и необходимостта да полага грижи за детето си. С оглед тези съображения Е. П. поддържа искане присъдата и въззивното решение да бъдат отменени и той да бъде оправдан или наказателното производство да бъде прекратено, а ако не са налице предпоставките за това – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Като последна възможна алтернатива осъденият моли да бъдат изменени постановените съдебни актове в санкционната им част, като при условията на чл. 55 от НК му бъде наложено наказание пробация. В съдебно заседание защитникът на осъдения сочи, че първостепенният съд е нарушил разпоредбата на чл. 282 от НПК, тъй като вещото лице не е било разпитано, а страните не са изразили изрично становище дали да се провежда разпит на вещото лице. Излага доводи за допуснати нарушения на Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, с което обосновава становището си за неправилно приложение на материалния закон и за несъставомерност на деянието по чл. 343 Б от НК и пледира той да бъде оправдан по това обвинение. Счита, че осъденият не е получил адекватна защита пред първостепенния съд, с оглед на което поддържа и искане делото да бъде върнато за ново разглеждане, а ако доводите му не бъдат приети, пледира наказанието да бъде намалено. Осъденият Е. П. поддържа доводите на защитника си и моли наказателното производство да бъде възобновено като делото бъде върнато за ново разглеждане или наказанието му да бъде намалено. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че не са налице нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Сочи, че с оглед предходните осъждания на П. за престъпления по чл. 343 Б и чл. 343 В от НК наказанието му не може да бъде определено като завишено и явно несправедливо. Пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 2051/21. 05. 2014 год., постановена по н. о. х. д. № 303/2014 год. по описа на Районен съд –гр.Разлог А. П. е бил признат за виновен в това, че на 15. 04. 2014 год. около 00,05 часа в [населено място], по [улица]управлявал МПС – л. а. „Фолксваген Поло” с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 %о – 2,34 %о, установено по надлежния ред, след като е осъден за престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК с определение за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 973/2013 год. по описа на РС – гр.Благоевград, поради което и на основание чл. 343 Б, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години. Със същата присъда П. е бил признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място управлявал МПС – л. а. „Фолксваген Поло” с рег. [рег.номер на МПС] в срока на изтърпяване на наказание лишаване от правоуправление на МПС, след като е бил лишен от това право с определение № 7272/01. 10. 2013 год. за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 1781/2013 год. на РС – гр.Благоевград, поради което и на основание чл. 343 В, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години за деяние по чл. 343 В, ал. 2 от НК. На основание чл. 23 от НК съдът е наложил най-тежкото от така определените наказания – една година лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години, както и глоба в размер на 200 лева. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е била проверена по въззивна жалба на осъдения П. и с решение № 400/07. 11. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 223/2014 год. е била потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Настоящият състав на ВКС не споделя доводите, свързани с нарушено право на защита на осъдения. Както пред първата, така и пред въззивната инстанция осъденият е защитаван от адвокат по свой избор; упълномощен защитник е осъществявал защитата му и в досъдебната фаза. В хода на съдебното следствие защитникът е взел активно участие при изясняване на правно значимите обстоятелства и при разпита на свидетелите. И ако все пак пред първостепенния съд защитникът е бил изключително лаконичен при излагане на защитната теза, то във въззивното производство правата на П. са били защитени в максимална степен с подаването на въззивна жалба и с излагане на подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на постановената присъда и най-вече – относно явната несправедливост на наложеното наказание. Обстоятелството, че съображенията на защитниците са счетени за неоснователни от двете съдебни инстанции не означава, че защитата на осъдения е била неефективна и несъответстваща на добрата адвокатска практика. Не са допуснати и претендираните от защитата нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 303 от НПК. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени след изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на контролираната инстанция е реализирана при спазване правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание. Окръжният съд е възприел фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, като е споделил доказателствената оценка, направена от първата инстанция. В основата на изводите си, че осъденият П. е управлявал МПС след употреба на алкохол и то с концентрация, надхвърляща значително минималната граница по чл. 343 Б, ал. 2 от НК, инстанциите по фактите са поставили показанията на полицейските служители Ц. и Д.. Съобразено е било заявеното от двамата за придвижване на осъдения с л. а. „Фолксваген Поло” с рег. [рег.номер на МПС] в [населено място], за спирането му за проверка поради това, че движението на превозното средство не било праволинейно, за отчетения положителен резултат при теста с техническо средство „Дрегер”, както и за това, че към момента на проверката П. е лишен от правоуправление на МПС. Отчетено е било, че твърденията им кореспондират помежду си и се отличават с последователност, логичност и пълнота, като в тях съдилищата не са набелязали вътрешни противоречия. Същевременно посоченото от Д. и Цирев е било съпоставено и с писмените доказателства по делото и след като долустоящите инстанции са намерили потвърждението му в талона за медицинско изследване, в протоколите за медицинско изследване и за химическа експертиза, както и в справката за наложени наказания за нарушения на ЗДвП, убедително са защитили извода си, че свидетелските показания са обективни и безпристрастни и заслужават доверие. Неоснователни са и доводите, че съдът се е позовал на доказателства, които не е събрал и проверил по надлежния ред – протокол за химическа експертиза № 256/16. 04. 2014 год. на л. 10 от ДП. Независимо от наименованието си посоченият документ не представлява експертно заключение по смисъла на НПК. Той е елемент от реда за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водачи на МПС и се подчинява на изискванията на Наредба № 30. Докато експертизата предполага наличието на образувано наказателно производство, протокол за химическа експертиза по реда на Наредбата се съставя винаги, когато се налага изследване на кръвна проба на водач на МПС, като е без значение налице ли е или не висящо наказателно производство. Въпреки, че дейността, обективирана в протокола за химическа експертиза предполага научно изследване и специални знания, лицата съставили документа не са експерти по смисъла на НПК. За да извършат химическо изследване на взетата кръвна проба, е достатъчно да са назначени на съответната длъжност в здравните заведения или учрежденията, посочени в Наредба № 30 и не е необходимо или задължително условие да бъдат включени в нарочен списък на вещите лица, нито пък да бъдат назначени с постановление от разследващия орган или с определение от съда. Тези лица не носят наказателна отговорност по чл. 291 от НПК и поначало, за разлика от вещите лица, не е необходимо да защитят устно и непосредствено пред съда резултатите от своите изследвания. Те могат да бъдат разпитвани единствено в качеството на свидетели, но разпитът им съвсем не е задължително действие в хода на съдебното следствие. Съставеният от тях протокол по естеството си представлява писмено доказателство, което се приобщава към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК, а не по реда на чл. 282 от НПК. Ето защо, като е прочел коментирания документ на основание чл. 283 от НПК заедно с всички останали писмени доказателства по делото, районният съд е спазил стриктно процесуалните изисквания на НПК. Не са допуснати и съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. При правилно установената фактическа обстановка материалният закон е бил приложен правилно. В съответствие с него съдилищата са квалифицирали деянията на осъдения като престъпления по чл. 343 Б, ал. 2 от НК и по чл. 343 В, ал. 1 от НК. При положение, че П. вече е бил осъждан за престъпление по ч. 343 Б, ал. 1 от НК с определение № 3903/17. 05. 2013 год. по н. о. х. д. № 973/2013 год. и въпреки това на 15. 04. 2014 год. е управлявал МПС след употреба на алкохол, а концентрацията на същия в кръвта му е била 2,34 %о и е установена при стриктно спазване изискванията на Наредба № 30, законосъобразно е прието, че деянието осъществява състав на престъпление по чл. 343 Б, ал. 2 от НК. Наред с това обстоятелствата, че осъденият е бил лишен от правоуправление на МПС за срок от една година с определение № 7272/01. 10. 2013 год. по н. о. х. д. № 1781/2013 год., а изтърпяването на това наказание е започнало на 11. 02. 2014 год., обосновават обективната съставомерност на деянието и по чл. 343 В, ал. 1 от НК. Съобразявайки доказаните действия на осъдения и извършването им в строга логическа последователност, редовните съдебни инстанции са направили законосъобразен извод и за субективната страна на двете деяния, като са приели, че те са осъществени при пряк умисъл. Тук е мястото да се отбележи неоснователността на аргументите за неспазване на реда по Наредба № 30. Доказателствените източници, на които се е позовала контролираната инстанция, не са били оспорени от страните в хода на съдебното следствие и предвид еднопосочността им не е съществувало основание съдът да се усъмни в начина, по който е установена употребата на алкохол от осъдения. Съобразено е било, че първоначално е извършена проверка с техническо средство, което съгласно приложения по делото протокол за проверка, е било технически изправно към момента на деянието. Отчетено е, че последвалото медицинско изследване и вземането на кръвна проба от осъдения са осъществени от компетентно длъжностно лице съгласно чл. 7, т. 2 от Наредбата. Съдилищата са взели предвид, че опаковката с взетата от П. кръв е получена в НТЛ при ОД на МВР – гр.Благоевград с ненарушена цялост, като до момента на изследването е съхранявана при условията, посочени в чл. 14 от цитирания нормативен акт, а изследването на пробата, видно от протокола за химическа експертиза, е било извършено от специалист – химик по един от двата допустими научни метода – газхроматографския. При тези фактически данни както районният съд, така и въззивната инстанция са направили законосъобразен извод, че употребата на алкохол и точната му концентрация в кръвта на осъдения са били установени по надлежния ред. Единствено за пълнота и изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че първата инстанция е допуснала неточност в диспозитива на присъдата си, посочвайки, че се касае за престъпление по чл. 343 В, ал. 2 от НПК. Очевидно е, че е допусната техническа грешка, която не внася съмнение относно действителната воля на решаващия съд, тъй като словно е възпроизведен текстът на чл. 343 В, ал. 1 от НК, а и в мотивите са обсъждани обективните и субективни признаци на състава по чл. 343 В, ал. 1 от НК – управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от правоуправление на МПС. Ето защо този недостатък на присъдата не съставлява основание по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство и за отмяна на постановените по делото съдебни актове. Доводите в подкрепа на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК са били изтъкнати и пред редовните съдебни инстанции, които законосъобразно са ги отхвърлили като несъстоятелни. При индивидуализация на наказанието за всяко от двете престъпления са били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства без тежестта и значението на едни от тях да бъдат надценени за сметка на останалите. Тежкото семейно и имотно състояние на осъдения е получило своята адекватна оценка като смекчаващо отговорността обстоятелство, но то не удовлетворява изискването на чл. 55 от НК за изключителност, необичайност, извънредност, доколкото не излиза извън типичните смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно не може убедително да се защитава и тезата за многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, доколкото по делото не са събрани доказателства за наличието на други обстоятелства от подобно естество извън материалните затруднения на осъдения. Напротив, данните за предходни осъждания за престъпления по чл. 343 Б и чл. 343 В от НК извън тези, обосноваващи правната квалификация на деянията, както и доказателствата за множество административни наказания за различни нарушения на ЗДвП обосновават извод за упорито неглижиране на правилата за движение по пътищата. Извън тези обстоятелства от значение за справедливостта на наказанието по чл. 343 Б, ал. 2 от НК е и фактът, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия неколкократно надхвърля минимално изискуемата граница от 0,5 %о и следователно обосновава и извод за значително по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. При наличието на всички тези обстоятелства контролираната инстанция е направила законосъобразна преценка, че за постигане на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на Е. П. е необходимо той да бъде изолиран от обществото за по-продължителен период от време, както и че намаляването на наказанието за всяко от двете престъпления и на определеното по реда на чл. 23 от НК най-тежко наказание би било израз на неоправдано снизхождение към осъдения. Предвид всички тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. А. П. за възобновяване на н. о. х. д. № 303/2014 год. по описа на Районен съд – гр.Разлог и на в. н. о. х. д. № 223/2014 год. на Благоевградския окръжен съд и за отмяна на постановените по тях съдебни актове. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.