Ключови фрази
Заличаване на регистрация на марка * заличаване на дружество от Търговския регистър * недопустимост на иск

1


Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

Гр.София, 28.06.2017 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар Л.ЗЛАТКОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 964/2015 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г. Г.“ Акционерно дружество със седалище Д., Германия, срещу Решение № 2155/24 ноември 2014 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, по в.т.д.№ 1167/2014 г., с което е потвърдено решение на СГС № 1528 от 29.8.2013 г., постановено по т.д.№ 4177/2011 г. по описа на Софийски градски съд, VІ ТО, 11 състав.
С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл. 26 ал.3 т. 4 ЗМГО срещу [фирма] Шумен, в несъстоятелност, за установяване, че ответното Е. е действало недобросъвестно при заявяване на фигуративна търговска марка „GEA M.“ с национална регистрация № 00070670 с дата на заявяване 18 октомври 2007 г. и дата на регистриране 18 октомври 2017 г. при Патентно ведомство на Р България.
С определение от 9 януари 2017 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационен контрол в хипотезата на вероятна недопустимост, произтичаща от произнасяне по непредявен иск. В хода на производството пред касационната инстанция производството по несъстоятелност срещу ответното [фирма] Шумен е прекратено и дружеството е заличено от Търговския регистър с влязло в сила решение от 9 март 2016 г. и заличаването е вписано в поле № 27 от Група „Основни обстоятелства“ на регистъра съобразно изискванията на Наредба № 1 от 14.2.2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър.
В проведеното на 16 май 2017 г. открито съдебно заседание страните не изпращат представители. В писмено становище пълномощникът на ищцовото дружество-касатор Т. Д., представител по индустриална собственост, чрез адвокат Д. В.-Г., САК, поддържа, че въззивното решение е недопустимо, претендира обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд и произнасяне по предявения иск.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на касатора в рамките на правомощията си по чл.290 ГПК приема следното:
С настъпилото в хода на касационното производство прекратяване на правния субект на търговското дружество-ответник със заличаването му от търговския регистър възниква абсолютна процесуална пречка за по-нататъшно развитие на производството. Процесуалната правоспособност на страните трябва да бъде налице не само при предявяването на иска, но и през цялото развитие на производството. За допустимостта на исковия процес е необходимо предпоставката правосубектност да е налице и към деня на решението. По-късното й отпадане погасява правото на иск. С изгубване на процесуалната правоспособност на една от страните се прекратява валидно възникналото процесуално правоотношение.
С определение № 4/4.2.2009 г. е прието, че заличаването на ответника, настъпило след постановяване на въззивното решение, е абсолютна процесуална пречка за развитието на производството, налагаща обезсилване на постановения по-рано съдебен акт. Определението е постановено по т.д.№ 30/2008 г. на първо търговско отделение на ВКС. С липсата на страна е обосновано и прекратяването на процес за защита на вещни права – определение № 131 от 8.12.2008 г. по гр.д.№ 1498/2008 г. на ГК, ІV г.о. на ВКС.
С определение № 407 от 12 юни 2012 г. по ч.гр.д.№ 183/2011 г. на ГК, ІІІ г.о. на ВКС се изключва категорично допустимостта на какъвто и да било процес за защита на права с участието на заличеното търговско дружество в „процес относно процеса“. С решение от 23 март 2007 г. по т.д.№ 1017/2006 г. на Второ търговско отделение на ВКС се приема, че с отпадане правоспособността на страната се изключва и възможността за упражняване процесуалните й права на защита, в съобразителната му част са изложени доводи срещу застъпваните в доктрината и в съдебната практика тези за „фикционно поддържане“ на правосубектността на длъжника до приключване на исковото производство. Становището се споделя и в Определение № 129 от 19.02.2015 г. на първо т.о. на ВКС, както и в Определение № 18 от 20 януари 2015 г. по ч.т.д.№ 3551/2014 г. на Второ т.о. на ВКС.
Тезата за „безсубектна страна“ не е напълно изоставена в доктрината и се поддържа в някои решения по чл.290 ГПК. Едно от тях е Решение № 124 по т.д.№ 152/2009 г. на Първо търговско отделение на ВКС, но в него фигурата на „безсубектна страна“ е допусната по изключение само по повод защита на права на лица, засегнати от охранителен акт за вписано в регистъра заличаване. В съобразителната част на решението е посочено като принципно правилно становището на съдилищата, че при заличаване на дружеството от търговския регистър то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. В случая съставът на ВКС поддържа, че заличаването на вписано в търговския регистър обстоятелство е подвид на вписването и заличеното дружество би следвало да бъде конституирано като страна само ЗА НУЖДИТЕ на процеса, т.е. с ограничена правосубектност. Конкретната хипотеза е различна – искането, с което е сезиран съдът, е за установяване порок на самото заличаване на ответното дружество. Към датата на предявяване на иска с правно основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ страната вече е била заличена от търговския регистър и предмет на спора е дали заличаването е валидно извършено. Цитираното решение по чл.290 ГПК е неотносимо към настоящия случай, при който страните не са оспорили заличаването и произведеното от него действие.
По изложените съображения съдът следва да вземе предвид разкритата настъпила в хода на касационното производство недопустимост на иска, да обезсили обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение на СГС и да прекрати производството по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2155/24.11.2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, постановено по в.т.д.№ 1167/2014 г. постановено по в.т.д.№ 1167/2014 г. и потвърденото с него Решение на СГС по гр.д.№ 4177/2011 г., постановено на 29 август 2013 г. от VІ ТО, 11 състав.

Прекратява производството по делото на основание чл.293 ал.4 ГПК във вр.чл. 270 ал.3 изр.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на председателстващия състава – съдия Ваня Алексиева:

Подписвам настоящето съдебно решение с особено мнение, тъй като считам, че със заличаване в търговския регистър / 09.03.2016 г./ на ТД [фирма] /н/, като правен субект същото търговско дружество е загубило своята правосубектност. Следователно едва от този момент то се явява и ненадлежна страна в процеса. Безспорно е, че загубата на правосубектността на ответника по касационната жалба - положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно, е настъпила в хода на касационното производство, образувано по касационната жалба на [фирма], [населено място] и това обстоятелство, според мен, има за своя правна последица процесуалната недопустимост на процеса пред ВКС, обуславящ единствено неговото прекратяване. Поради това, щом към датата на постановяване на обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд ответникът по спора ТД [фирма], надлежно конституирано като страна в процеса, не е загубил качеството си на юридическо лице, то липсва процесуална възможност този съдебен акт да бъде обезсилено като недопустим, а следва да се приеме за влязъл в сила. В тази вр. изцяло възприемам за приложима съдебната практика обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 124 / 20.11.2009 год., по т.д.№ 152/2009 год. на І т.о. на ВКС, като не споделям становището, съдържащо се в съобразителната част на настоящия съдебен акт на ВКС за неотносимостта му към разглеждания случай. В същия см. е са и определение по т.д.№ 1045/2012 г. на ІІ т.о.; определение по т.д.№ 3922/2013 г. на ІІ т.о. и др.


Съдия:
/Ваня Алексиева/