О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 199 гр. София, 05.05.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 192 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № ІІІ-249 от 17.09.2020г. по гр.д. № 753/2020г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3105 от 19.11.2019г. по гр.д. № 9257/2017г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от И. Х., роден в У., против Т. И. П., С. И. К. /в качеството им на взискатели/ и „Булгарплодекспорт” ЕООД / в качеството му на длъжник/ по изпълнително дело № 20177030400377 на ЧСИ Г. М. за установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, обект на принудително изпълнение, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място] с адрес: [населено място], [улица], ет.2, обект 15, с предназначение офис, със застроена площ 13,35 кв.м., заедно с 1,703% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и 0,154% ид.ч. от общото помещение в партера - фотоателие. Касационната жалба е подадена от ищеца И. Х. чрез пълномощника адв. П.. Поддържа се, че решението е недопустимо или евентуално - очевидно неправилно. За обосноваване достъп до касационно обжалване също се изтъква недопустимотта на решението, както и неговата очевидна неправилност. Формулирани са правните въпроси: 1/ допустимо ли е изцяло отхвърляне на установителен иск за собственост на самостоятелен обект в сграда, ако е установено, че ответниците имат само идеални части от сградата; 2/ за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет, да извърши преценка на доказателствата и да изложи мотиви по заявените от страните доводи и възражения; 3/ за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на допустимостта и относимостта на доказателствата и да допусне събирането на нови доказателства, ако първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал.2 ГПК. По втория и третия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Писмен отговор е представила ответницата С. К., чрез пълномощника си адв. К.. Писмен отговор е представен и лично от ответницата Т. П.. Разноски претендира първата ответница. Ответникът по жалбата „Булгарплодекспорт” ЕООД не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост, предявен по реда на чл. 524, пр.3 ГПК от трето лице, което претендира, че е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение. Ищецът И. Х. твърди, че е собственик на офис №15 в сградата на [улица] [населено място] въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на имота от 27.12.2012г., откогато е във владение на имота. Позовава се и на придобивна давност чрез добросъвестно владение. По отношение на имота /описан като стая №9 на втори етаж/ е предприето през 2017г. принудително изпълнение от взискателите Т. П. и С. К. против длъжника „Булгарплодекспорт” ЕООД въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 3279/2004г. на Бургаски районен съд. Ответниците - взискатели в изпълнителния процес оспорват придобитото от ищеца право на собственост в резултат на публичната продан като твърдят, че то им е непротивопоставимо, тъй като върху цялата пететажна административна сграда е вписана възбрана в тяхна полза през 2000г., която не е вдигната. Изпълнителното дело, в рамките на което е издадено постановлението за възлагане, от което черпи права ищеца - изп.д. № 20128030401419 по описа на ЧСИ № *, е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 19.03.2012г. от Софийски районен съд по ч.гр.д. № 2360/2011г., с взискател „Сити Пропъртис“ ЕООД и длъжник „Булгарплодекспорт“ ЕООД. Ответниците Т. П. и С. К. са наследници на И. Д. Й. и в тяхна полза е възстановено правото на собственост върху идеални части от новопостроената пететажна административна сграда в [населено място] на [улица]. С решение от 17.06.1997г. по гр.д. № 37/1993г. на Бургаски районен съд е прието за установено по отношение Областния управител на Област Бургас, че наследниците на И. Й. са собственици на 7,97% от сградата на основание чл.3 ЗВСВНМРСА. С решения № 699/07.07.2000г. и № I-336/20.11.2001г. по адм.д. № 989/1998 г. на Бургаски окръжен съд е признато правото на обезщетяване на наследниците за отчужден имот - апартамент в жилищна сграда, както и партер, включващ три дюкяна, две кухни и тоалетна на [улица], ведно с припадащите се идеални части от дворното място и е определено обезщетение в размер на 14,20%/ид.ч. от собствеността върху новопостроена пететажната масивна административна сграда с адрес [населено място], ул.Г. И.” № 7 или по 7,10 % идеални части за всяка от двете наследници. По административното дело е издадена в полза на наследниците обезпечителна заповед от 02.12.1999г., вписана на 27.07.2000г., с която е наложена възбрана върху: пететажна масивна административна сграда, застроена на 225кв.м., находяща се в [населено място], [улица]. Възбраната е вписана по партидата на ответника в административното производство - Областен управител и няма данни за заличаването й. С решение № 6 от 16.03.2012 г., поправено с Решение № 357 от 19.10.2012г. по гражданско дело № 925/2011 г. на Върховния касационен съд, II г.о., е извършено разпределение на ползване по чл.32, ал.2 ЗС на съсобствен имот между реституираните собственици Т. П. и С. К., няколко търговски дружества: Булгарплодекспорт ООД, Рудметал АД, Булгартабак холдинг АД, „Вратица” АД и ЕТ „Ж.М. Консулт инженеринг-Жечка Мавродиева”. Прието е в мотивите на съда, че Т. П. и С. К. притежават по 11,085% ид.ч. от правото на собственост върху цялата сграда. С решението е определено кои обекти в сградата да ползват физическите лица; липсва описание на обектите, които ще се ползват от съсобствениците - търговци. Решението е подписано с особено мнение от член на състава, който е изразил становище, че наследниците на отчуждения собственик, чиято сграда не съществува, имат право на обезщетение съгласно §6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ единствено с акции и дялове от приватизираните търговски дружества, но не и с реална собственост в новопостроената сграда. Въз основа на решението на Върховния касационен съд е издаден изпълнителен лист срещу „Булгарплодекспорт” ООД за въвод във владение на стая № 9 на втория етаж от сградата и е образувано изпълнителното дело на ЧСИ Г. М., което е спряно до разрешаване на настоящия спор. Приетата техническа експертиза установява идентичност на обекта с идентификатор № ***** с имота по изпълнителен лист № 2437/01.03.2017г., издаден по решението на Върховния касационен съд, посочен като стая № 9 на втория етаж на сградата. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е намерил иска за неоснователен. Приеле, че ищецът - купувач от публична продан не е могъл да придобие правото на собственост върху възложения му имот, тъй като към момента на извършване на публичната продан върху цялата пететажна сграда е наложена възбрана в полза на ответниците - физически лица. Тази възбрана, представляваща обезпечение в административно производство, предхожда образуването на изпълнителното дело. Съгласно чл.453 ГПК на вписалия възбраната е непротивопоставимо прехвърлянето на вещни права от длъжника, извършено след възбраната. Съдът също така е приел, че ищецът не е установил, че към момента на публичната продан длъжникът по изпълнението да е бил собственик на продавания имот. Ответниците са собственици на идеални части от цялата сграда, в която се намира и процесната стая на площ от 13,35кв.м., предмет на публичната продан. Няма данни ответниците да са били уведомени и да са участвали в изпълнителното дело. Поради това проведената публична продан не прехвърля правото на собственост от длъжника на купувача, доколкото не се установява същият да е бил собственик на вещта. Това следва и от разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК според която от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Когато длъжникът е нямал права, то и купувачът не е придобил такива. Според решаващия съд нарушения от страна на първата инстанция при разпределението на доказателствената тежест не са допуснати. Съдът е указал на ищеца, че следва при условията на главно и пълно доказване да установи правото си на собственост върху процесния имот, държането и владението върху имота, обема на собствеността. С определението по чл.140 ГПК съдът се е произнесъл по всички предварителни въпроси, по доказателствата и доказателствените искания, изготвил е проект за доклад по чл.146 ГПК, квалифицирал е спора, подлежащите на установяване обстоятелства и е разпределил доказателствената тежест между страните достатъчно ясно. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са налице. Формулираният въпрос и наведените доводи във връзка с допустимостта на решението не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Съдът се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран - право на собственост върху конкретен самостоятелен обект в сграда. Дали с оглед претендираните от ответниците физически лица права върху идеална част от сградата искът би могъл да се уважи за част от правото на собственост не е въпрос на допустимост, а на основателност на претенцията. От значение за изхода на спора са процесуалните въпроси и по-конкретно въпросът за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на допустимостта и относимостта на доказателствата и да допусне събирането на нови доказателства когато първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.146, ал.2 ГПК. Наведените във въззивната жалба на ищеца оплаквания са именно в тази насока - за липса на указания, че е необходимо да доказва правото на собственост на праводателя си - длъжникът по публичната продан; с жалбата на въззивника Хомин е представен акт за държавна собственост от 1999г., според който в капитала на „Булгарплодекспорт” ООД са включени конкретни обекти в сградата, сред които и стая № 9 с площ 13,35 кв.м. Този документ не е бил приет от Бургаски окръжен съд на основание чл.266, ал.1 ГПК. Видно, че в изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото на ищеца са дадени общи указания да докаже своето право на собственост и владението върху имота, но липсват конкретни указания за необходимостта от установяване правото на собственост на праводателя - длъжник по извършената публична продан и липсата на такива представени доказателства - чл. 146, ал.2 ГПК. При тези обстоятелства е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от практиката по Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.2 . Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение ІІІ-249 от 17.09.2020г. по гр.д. № 753/2020г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на И. Хомин. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 66/шестдесет и шест/ лева. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отеделнието за насрочване в открито заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: