Ключови фрази
Частна касационна жалба * представителство на търговец * несъстоятелност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 480

гр. София, 20.12.2016 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 4909/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв.И. Г. И., пълномощник на [фирма], ЕИК[ЕИК] против определение № 1615 от 13.07.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1715 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, VІІ-ми въз. състав.
С обжалваното определение Окръжен съд – Пловдив е отменил изцяло определение № 5769 от 01.07.2016 г., постановено по гр. д. № 9008 по описа за 2016 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е допуснал обезпечение на предявения от [фирма], в несъстоятелност – [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] и [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 440 ГПК за признаване за установено, че ответникът [фирма] като длъжник по образувано от ответника [фирма] като взискател изп. дело№ 512/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 821, не е собственик на движимите вещи, подробно описани в исковата молба, срещу които вещи е насочено принудително изпълнение, чрез спиране на изпълнението .
В частната касационна жалба се навеждат твърдения, че предявеният иск и подадената частна жалба пред Пловдивския окръжен съд са недопустими , като подадени от лице без надлежна представителна власт, което обуславя и недопустимост на обжалваното определение.Развиват се съображения и относно неправилност на определението, доколкото обезпечението е допуснато без молителят да е внесъл гаранция , както и доколкото представените писмени доказателства и заявени доказателствени искания не обосновават извод за вероятна основателност на предявеният иск , което е предпоставка за допускане на обезпечението. Иска се обжалваното определение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново определение ,с което молбата на [фирма],/н/за обезпечение на предявения иск, се остави без уважение.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания.
Ответникът по касация [фирма], в несъстоятелност – [населено място] не е депозирал отговор в законоустановения срок.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и от страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
Независимо от процесуалната допустимост на частната касационна жалба, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване, а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на конкретното дело ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.Следва да се посочи обаче, че цитираното тълкувателно решение като специфични допълнителни основания за допускане на касационното обжалване извън изрично посочените в закона са изведени и вероятната нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение / респ.определение/.
В случая в представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос.Същевременно налице е позоваване на недопустимост на обжалваното определение като постановено в производство образувано по недопустима искова молба и частна жалба. С оглед на това касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне за проверка вероятната недопустимост на обжалваното определение.
За да обоснове доводът за недопустимост на определението частният жалбоподател сочи, че с решение №86/26.02.2016 г. ,постановено по т.д. №563/2015 г. на Окръжен съд [населено място] по отношение на [фирма] е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност.С оглед на това и като се позовава на чл. 711,ал.1,т.3 ТЗ частният жалбоподател счита, че правомощията на органите на дружеството са прекратени. Следователно от датата на решението са прекратени и правомощията на управителя на дружеството , който не може лично или чрез пълномощник да завежда искове от името на дружеството и съответно да обжалва постановените актове. Същевременно, според частният жалбоподател, това са правомощия на синдика на дружеството / арг. Чл. 635,ал.3, във вр. чл.658,ал.1,т.7 ТЗ/.Доколкото искът, по който е допуснато обезпечението и частната жалба пред Пловдивския окръжен съд са подадени не от синдика , от управителя на дружеството чрез пълномощник, обжалваното определение е недопустимо.
Така наведените доводи са неоснователни. С решение №86/26.02.2016 г. по т.д. №563/2015 год. , ТД [фирма] , [населено място] е обявено в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2012 г. По отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото, прекратена е неговата дейност, същото е обявено в несъстоятелност и на осн. чл. 632,ал.1 ТЗ, производството е спряно. Следователно в случая е налице хипотезата, при която поради липса на налично имущество/ или неговата недостатъчност/ за покриване началните разноски в производството по несъстоятелност , с решението едновременно се обявява неплатежоспособността на търговското дружество , открива се производство по несъстоятелност, дружеството се обявява в несъстоятелност и производството се спира за срок от една година ,което има за цел да се открие имущество или средства за предплащане на разноските по чл. 629бТЗ. Ако такива се открият, същото може да се възобнови по молба на длъжника или на кредитор. В случай, че не се възобнови , съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на дружеството от търговския регистър./ чл. 632,ал.4 ТЗ/.Следователно с решението по чл. 632 ТЗ за разлика от решенията по чл.711,ал.1 ТЗ правомощията на органите на длъжника не се прекратяват /чл. 711,ал.1,т.3ТЗ/, нито се назначава синдик.С оглед на това в тази хипотеза управителят на дружеството като негов орган запазва представителните си функции , в това число и правото да завежда искове от името на дружеството , както и да иска тяхното обезпечаване в рамките на обезпечителното производство по ГПК и да обжалва постановени в това производство съдебни актове/лично или чрез пълномощник/.С оглед на изложеното обжалваното определение , с което е допуснато обезпечение на предявения иск с пр. осн. чл. 440 ГПК не е недопустимо.
Неоснователни са и доводите в частна касационна жалба, че определението е неправилно, доколкото съдът е наложил исканата обезпечителна мярка без да е изискал внасяне на гаранция, както го задължава разпоредбата на чл. 390,ал.4 ГПК .Тази разпоредба обаче , касае хипотезата на обезпечаване на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението. В случая е допуснато обезпечение на предявен иск и е относима разпоредбата на чл. 391,ал.2 ГПК , която дава възможност , когато искът, е подкрепен с писмени доказателства, съдът да прецени дали да изиска и внасянето на гаранция, без това да е вменено като негово задължение. Неоснователни са оплакванията и за необоснованост на определението, доколкото представените писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен основателността на предявения иск.В тази насока следва да се посочи, че в обезпечителното производство доказателствата следва да обосновават вероятната основателност на иска , а не да го доказват изцяло , което следва да е предмет на исковото производство.С оглед на изложеното, касационната частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1615/13.07.2016 г.,постановено по въз.ч. гр.д. №1715/2016 г, Окръжен съд [населено място], VІІ –ми въз.състав
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1615/13.07.2016 г. по въз.ч. гр.д. №1715/2016 г,VІІ –ми въз. състав на Окръжен съд [населено място] .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: