Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 329   гр. София, 27.04.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 927 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 04.02.2009 г. по гр. д. № 995/08 г. Софийски окръжен съд е отменил решение № 10 от 12.03.2007 г. по гр. д. № 661/05 г. на Районен съд гр. Б.. П. е ново решение, с което е отхвърлил исковете на Д. С. Н. и Г. С. Г. срещу М. Г. М. и Р. В. В. за собственост на 168 кв. м., част от УПИ ХІІ-727 и срещу Г. П. Д. за 360 кв. м., част от УПИ ХІІІ-727, двата имота в кв. 18 в. з. “Л” по плана на с. Т.. С. решението на въззивния съд е подадена жалба от Д. Н. и Г. Г. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация оспорват жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: За да отхвърли исковете съдът е осъществил косвен съдебен контрол на решението на ОСЗ, с което ищците се легитимират като собственици на процесния имот. Приел е за недоказан факта, че наследодателят на ищците е придобил имота по давност като го владял от 1932 г. до 1951 г. С оглед на недоказаната активна легитимация на ищците съдът счел, че не следва да се произнесе и не е изложил мотиви дали са налице останалите елементи от фактическия състав на чл. 108 ЗС. В касационната жалба се твърди че съдът незаконосъобразно не е зачел решението на ОСЗ, с което на ищците е възстановена собствеността върху процесната земеделска земя. Ответниците не можели да оспорват правата им, тъй като не са заявили свои права върху имота по реституция. С определение № 682 от 14.07.2009 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че съществен въпрос е дали следва да се зачетат правата на собственик на възстановен земеделски имот тогава, когато ответникът по иск за собственост не е заявил реституционна претенция за имота, а е закупил същия от ТКЗС. По така формулирания въпрос настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 10 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗИ независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Възстановява се собствеността и върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на ТКЗС и др. организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. ОСЗ се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Според чл. 14 ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10 ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В решение № 122 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 2436/04 г. на ВКС ІV ГО е прието, че в производството по иск за собственост основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не заявява права върху имота към този момент. Настоящият състав счита практиката в цитираното решение на ВКС е правилна. Спорът е за собственост на бивш земеделски имот който е възстановен от ОСЗ на ищците, а от друга страна, докато имотът е бил в ТКЗС, е продаден на ответниците. Възражението на ответниците, че ищците не са доказали правото на собственост на своя праводател, е недопустимо да бъдат обсъждани от съда, тъй като те не заявяват свои права върху имота за възстановяване по реда на земеделската реституция и нямат правен интерес да твърдят че наследодателя на ищците не е бил собственик на имота преди кооперирането му. В случая се касае за имот който е закупен от ТКЗС, затова ищците не следва да доказват в настоящото производство кой е бил собственик преди ответниците да закупят имота. По основателността на касационната жалба: Видно е от данните по делото че на ищците са наследници на С. Г. С. , починал на 18.02.1986 г. Имотът бил заявен за възстановяване от наследника Г. С. Правото на собственост тя доказала с декларация по чл. 12 ал. 3 ЗСПЗЗ от 11.07.1994 г., че същият е придобит по давност от нейния баща след 20 г. владение. С решение от 19.02.2002 г. ОСЗ възстановила собствеността на лозе с площ 1.003 дка в строителните граници на с. Т., м. “Д” имот № 712 в кв. 18 с парцели ХІІ, ХІІІ, ХІV, озеленяване и път от КП от 1973 г. Според удостоверение на кметство с. Т., имот 712 включвал парцел **** с площ 168 кв. м., парцел **** с площ 360 кв. м., парцел **** с площ 376 кв. м., 99 кв. м. за озеленяване и 61 кв. м. за път. Решението на ОСЗ за възстановяване на имотите в този случай е достатъчно, за да легитимира ищците като собственици по предявения иск за собственост. Въззивният съд не е преценил и не е изложил мотиви по основателността на иска, като съобрази дали са налице останалите елементи от фактическия състав на чл. 108 ЗС, т. е. дали ответниците владеят на правно основание. Затова, съгласно чл. 291 ал. 1 т. 1 ГПК, ВКС счита че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно. Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия, преценка на събраните доказателства за идентичност на имота и застрояването му и евентуално събиране на нови такива, делото следва да се върне на въззивния съд, който да обсъди и правата на ответниците с оглед нормата на чл. 10 ал. 13 вр. с ал. 7 ЗСПЗЗ.   Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 04.02.2009 г. по гр. д. № 995/08 г. на Софийски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: