5 Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 25.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1443/2016 година Производството е по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 6030 от 29.12.2015г. на Е. Н. Т., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. М. М., за отмяна на основание чл.303 т.5 пр.1 ГПК, на влязлото в сила решение на Окръжен съд [населено място] №106 от 21.11.2013г., постановено по гр.д. № 213/2013г. С това решение е потвърдено решение №54 от 08.05.2013г. на Тутракански районен съд, постановено по гр.д.№131/2012г., с което е бил отхвърлен иск за делба на две ниви с площ от 33 дка и 45 дка, находящи се в землището на [населено място], [община], възстановени по реда на ЗСПЗЗ на името на общата наследодателка на страните Заиде А. С.. Молителят Е. Н. Т., поддържа в молбата за отмяна, че е внук и наследник на С. Н. М., която е починала в хода на касационното производство на 29.01.2014г. Баща му Н. Т. М., син на С. Н. М., е починал преди своята майка на 25.03.2005г. Поддържа, че не е бил конституиран като страна на мястото на починалата наследодателка, а решението, което е влязло в сила на 04.04.2014г. с постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационното му обжалване, го обвързва, тъй като е задължителен необходим другар и неучастието му по делото го лишава от възможността за защита в процеса. Поддържа в молбата за отмяна и доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. По тези съображения иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Към настоящия момент молителят е пълнолетен. В проведеното открито съдебно заседание същият чрез адв. В. от АК [населено място] поддържа молбата за отмяна. Ответниците по молбата за отмяна Решат Т. М. и Ю. Т. А. вземат становище в открито съдебно заседание за основателност на молбата. Ответникът по молбата за отмяна С. М. Ислям чрез адв. Д., взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. Останалите ответници Й. О., Г. Н. И.,Л. Д. Д. и Х. Р. Д. не вземат становище. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. Според нормата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че е налице първата възможна хипотеза – поради нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва в производството. Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата се сочи обстоятелството, че след смъртта на С. Н. М. – страна по делото, която е починала на 29.01.2014г., същият не е бил конктитуиран на нейно място в качеството му на наследник и правоприемник на починалата страна и поради това е бил лишен от участие в производството. В процесния случай при извършената служебна проверка не се установява наличието на поддържаното от молителя основание по чл.303 т.5 пр.1 ГПК. Съображенията за това са следните: Предмет на молбата за отмяна е решение на Окръжен съд [населено място] №106 от 21.11.2013г., постановено по гр.д. № 213/2013г., влязло в сила на 04.04.2014г., когато с определение, постановено по реда на чл.288 ГПК от ВКС, І ГО, по гр.д.№1686/2014г., не е допуснато до касационно обжалване. С това решение е потвърдено решение №54 от 08.05.2013г. на Тутракански районен съд, постановено по гр.д.№131/2012г., с което е бил отхвърлен иск за делба на две ниви с площ от 33 дка и 45 дка, находящи се в землището на [населено място], [община], възстановени по реда на ЗСПЗЗ на името на общата наследодателка на страните Заиде А. С.. Наследодателката на молителя С. Н. М. видно от данните по делото е взела надлежно участие както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, образувано по жалба на Решат Т. М.. След постановяване на въззивното решение касационна жалба против същото е подадена от съделителите Ю. Т. А., Й. О., Г. Н. И. и Решат Т. М.. Препис от въззивното решение е връчен на С. Н. М. лично на 28.11.2013г. В законоустановения едномесечен срок същата не е подала касационна жалба против решението на въззивната инстанция. На 24.01.2014г. на същата чрез съпруга й Т. О. М. е връчен препис от касационната жалба на Ю. Т. А., Й. О., Г. Н. И. и Решат Т. М.. С. Н. М. е починала на 29.01.2014г. преди да изтече срокът й за отговор на касационната жалба. Това обстоятелство не доведено до знанието на администриращия жалбата въззивен съд и молителят като неин наследник – внук / син на Н. Т. М., син на С. Н. М., починал преди своята майка на 25.03.2005г./ не е конституиран като неин правоприемник, както повелява нормата на чл.227 ГПК. По касационната жалба е образувано производство пред ВКС, приключило с постановеното по реда на чл.288 ГПК определение от 04.04.2014г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При тези данни се обосновава извод, че е налице нарушение на чл.227 ГПК и вследствие на това молителят е лишен от правото на участие в касационното производство. В това производство молителят е имал качеството на ответник по касационната жалба. След като с акта на касационната инстанция не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, то не е и предизвикана промяна в правната сфера на молителя, въпреки, че поради неконституирането му не е могъл да вземе участие. Касационното производство е приключило със съдебен акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК, а по вече изложените съображения допуснатото процесуално нарушение в това производство не е от естество да обоснове извод за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Не се твърди, а и не се установява от данните по делото вследствие нарушаване на процесуални правила наследодателката на молителя да е била лишена от участие във въззивното производство. Данните по делото обосновават обратния извод – същата надлежно е участвала в производството по делото и пред двете инстанции по същество на спора. Предвид изложеното не се установява наличието на основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Настоящата инстанция не се произнася по останалите оплаквания, изложени в молбата за отмяна, които са относими към основанията за въззивно и касационно обжалване на съдебния акт, а не отменителни по смисъла на чл. 303 и сл. ГПК. Извънинстанционният контрол по чл. 303 и сл. ГПК не е средство за проверка правилността на решението и доводите в тази насока не са отменителни основания по смисъла на посочените правни норми. Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл.303 т.5 пр.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Предвид изхода разноски на молителя не се следват, а ответниците по молбата не са претендирали присъждането на такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 6030 от 29.12.2015г. , подадена от Е. Н. Т. за отмяна на основание чл.303 т.5 пр.1 ГПК на влязлото в сила решение на Окръжен съд [населено място] №106 от 21.11.2013г., постановено по гр.д. № 213/2013г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: