Р Е Ш Е Н И Е
79
[населено място], 26.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, III г.о., в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д-N 791 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 Г..
Образувано е по касационна жалба на С. Н. П., подадена от пълномощниците адв. П. и адв. К. срещу въззивно решение № 162 от 4.02.2011г. по гр.д.№ 2820/201 Ог. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 2157 от 29.06.2008 г. по гр. д. № 3559/2008г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и е прогласена нищожността на договор за наем от 24.09.2003 г. с нотариална заверка на подписите като привиден, сключен между Ю. И. Г. и М. Г. З., прикриващ действителни наемни правоотношения между Ю. И. Г. като наемодател и С. Н. П. като наемател и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от С. Н. П. против Ю. И. Г. и М. Г. З. иск за прогласяване нищожността на договора за наем от 24.09.2003 г. като привиден. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, отменителни основания по чл.281, т.З ГПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответницата Ю. И. Г. в писмения отговор е изразила становище, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответницата М. Г. З. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
С определение № 1314 от 6.12.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК по следните въпроси: погасява ли се по давност иск за обявяване привидност на договор; за значението на формата на симулативната сделка по отношение на това дали съществува такава сделка; нищожността на симулативната сделка от липса на реално съгласие ли произтича или от евентуалното противоречие със закона и добрите нрави.
По въпроса погасява ли се по давност иск за обявяване на привидност по чл.26, ал.2 ЗЗД съдът намира за правилно даденото в решение № 925 по гр.д. № 1150/1996 г. на ВКС, II г.о. разрешение, в което е прието, че симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.
По въпроса начинът по който е изповядан един договор условие за действителност на същия ли е съдът приема следното:
Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. Исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 ЗЗД имат различен предмет- единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. В уговорката по прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страна по привидната сделка. Такъв е случаят при персоналната симулация. При нея две лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна. Налице е привидна сделка с привидна страна, съответно и прикрита сделка между истинската и явната страна. При персонална симулация скритото съглашение е между явната страна и действителната /истинската/ страна. Съдът приема за правилно даденото в решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о. разрешение, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.
По въпроса нищожността на симулативната сделка от липса на реално съгласие за настъпване на правните последици ли произтича или от евентуалното противоречие със закона и добрите нрави, съдът намира за правилно приетото разрешение в решение № 1106 по гр.д. № 2969/2007 г. на ВКС, III г.о, че относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност има две сделки-едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата-прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят.
По жалбата на С. Н. П. настоящият съдебен състав намира следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон. В. съд е изложил мотиви според които давностният срок за предявяване на иска за прогласяване нищожност на договор за наем от 24.09.2003 г., като привиден, прикриващ действителни наемни правоотношения между жалбоподателя и ответницата Ю. И. Г. е изтекъл на 24.09.2008 г., а исковата молба е депозирана на 9.12.2008 г., че от събраните по делото доказателства е установено, че договорът е бил сключен между ответниците, а не между жалбоподателя и ответницата Г., че сключеният договор за наем е с нотариална заверка на подписите, от което следва изводът, че наемател е подписалата договора З., а не друго лице, както и че нищожна е тази привидна сделка, която противоречи на закона и добрите нрави, за каквато хипотеза в случая не се навеждат доводи.
При дадения отговор, че не се погасява по давност искът за обявяване на привидността на сделката по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 ЗЗД, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан, че относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят, направените от въззивния съд обратни изводи са в нарушение на материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение съгласно чл.281, т.З ГПК. Тъй като не се налага извършването на други процесуални действия, след отмяната му делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция.
Предявен е иск за обявяване нищожност на договор за наем от 24.09.2003 г. сключен между Ю. Г. като наемодател и М. З.-наемател, като привиден прикриващ действителен договор за наем с наемател С. П.. Искът е предявен от С. П. с твърдения, че сключеният между ответниците Г. и З. договор за наем е привиден, като сключен с подставено лице на страната на наемателя, като действителния наемател е ищецът. В случая твърденията са за наличие на привидно наемно правоотношение между явната страна - наемодател и привидната страна- наемател, както и прикрито такова между истинският наемател и явната страна.
По делото е безспорно, че между ответниците Г. и З. на 24.09.2003 г. е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите договор за наем, по силата на който Г. е отдала под наем на З. първи етаж от масивна жилищна сграда, оборудван като стоматологичен кабинет, находящ се в [населено място], [улица], № 11, със застроена площ от 58 кв.м., състоящ се от две стаи, кабинет и санитарен възел. Имотът е предоставен за временно и възмездно ползване-за срок от пет години, при наемна цена от 500 лв. месечно, платима от първо до пето число на текущия месец. По повод възникнал пожар в имота, предмет на договора, е образувано дознание № 1611/2003 г. по описа на II РПУ на МВР, [населено място]. В представения протокол от 29.08.2008 г. за разпит на Ю. Г., в качеството й на свидетел, същата е заявила, че при среща с Х. З., майка на ответницата М. З. станало ясно, че Г. отдава стоматологичния кабинет под наем, като се съгласила да го отдаде под наем на приятеля на М. З.- С. П.. При срещата на Г. с П., на която присъствала и М., той одобрил кабинета и заявил, че е съгласен да сключи договор, но в него като наемател да фигурира М. З., без да обясни причините за това. В рамките на седмица след постигане на съгласие за наемане на кабинета Г. и З. подписали договор пред нотариус. Г. предала ключовете от кабинета на П.. Проблеми със заплащане на наемната цена до възникване на пожара не е имала. Първите две вноски били заплатени на ръка от ищеца, две от ответницата З. и една взела в кабинета от д-р П., тъй като се разбрали с ищеца там да остави сумата в плик. От последния разбрала, че с още една негова колежка /св. Г./ са взели кабинета под наем от ищеца.
При тези фактически данни твърдението на ищеца, че договорът за наем е сключен при условията на персонална симулация следва да бъде изследвано. Твърденията за персонална симулация предполагат установяване на скрито съглашение между наемодателката и ищеца. Разкриването на тази привидност би могло да стане само с обратно писмо, а гласни доказателства са допустими само доколкото по делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация-чл.165, ал.2 ГПК. Обратно писмо не е представено по делото, но протоколът за разпит на Г. като свидетел по дознание № 1611/2003 г. по описа на II РПУ на МВР, [населено място] съставлява начало на писмено доказателства по см. на чл.165, ал.2 ГПК, което прави вероятни твърденията на ищеца за симулативност на договора за наем и по този начин прави допустими и гласните доказателства за пълното установяване на твърдяната симулация.
От показанията на св. Т. Г. се установява, че същата заедно с д-р П. е работила като стоматолог в кабинета през периода м. май 2003 г. до м. декември 2003 г. Същата установява, че й се обадил ищецът, който предложил тя и колегата й д-р П. да работят в кабинета. Във връзка с ползването на кабинета тя кумуникирала с ищеца. Ответницата М. З. познавала като приятелка на ищеца. Свидетелката и П. заплащали процент от печалбата на ищеца. От показанията на св. Х. З., майка на ответницата М. З., преценени при условията на чл.172 ГПК се установява, че двете с Г. били приятелки и тя е осъществила връзката между последната и ищеца, като дала на всеки един телефона на другия. Г. споделила, че желае да отдаде под наем стоматологичния кабинет и тогава свидетелката попитала би ли го отдала на приятеля на дъщеря й. Не е присъствала на срещата с ищеца, но знае, че той се е съгласил за наеме кабинета, че е извършил козметичен ремонт, както и, че в кабинета са започнали да работят двама негови състуденти. Свидетелката е била на медицински преглед при тях, което се установява и от представените писмени доказателства.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите Г. и З. и писмените доказателства се налага извод, че при сключване на договора за наем ответницата З. е действала като подставено лице на ищеца. Съдът отчита близката родствена връзка на втората свидетелка с ответницата З., но и фактът, че по времето когато имотът е бил отдаден под наем взаимоотношенията й с ответницата Г. са били приятелски. От тези свидетели се установява, че между ответницата Г. и ищецът е постигнато взаимно съгласие за предоставяне на стоматологичния кабинет под наем през пролетта на 2003 г., когато е бил предаден ключа на П., който след извършен ремонт е предоставил ползването му на свои колеги- лекарите Г. и П.. Отдаването на имота на трети лица е обстоятелство станало известно на наемодателката, тъй като видно от представените писмени доказателства тя е оказала необходимото съдействие, за да осигури на лекарите писмени договори за наем, чрез които те да изпълнят изискванията на здравната каса и да регистрират практиката си на адреса на стоматологичния кабинет. Налице са и преки доказателства, че още от м. май 2003 г. двамата лекари са започнали дейност в кабинета. Няколко месеца след възникване на наемното правоотношение, същото е оформено в писмения договор от 24.09.2009 г. Показанията на Г. по досъдебното производство са начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението, че договорът е привиден, а от свидетелските показания, обсъдени в съвкупност с писмените доказателства съдът намира, че е налице пълно доказване на твърдяната привидност. В. като наемател по договора М. З. е подставено лице. Действителните отношения са възникнали между ищецът и ответницата Г.. Мотивите страните да прикрият постигнатото съглашение, като уговорят като страна да фигурира трето лице, в случая ответницата З., която привидно изпълнява ролята на наемател са ирелевантни за правото. От показанията на св. К., П. и М. не се опровергава твърдението на ищеца, че договора за наем е привиден. Свидетелката К. има възприятия относно заверката на подписите върху договора за наем, тъй като тя е действала като нотариус, т.е. възприетите от нея факти не опровергават установеното досежно симулативността на договора. Свидетелят П. установява факта, че ответницата З. е подписала договора пред нотариуса. Свидетелят М. установява наличието на предходни наеми правоотношения с трети лица.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че договорът за наем сключен на 24.09.2003 г. между ответниците е нищожен, като привиден. Същият е симулативен и прикрива съглашение между ищеца и ответницата Г. по силата на което ищецът е наемател на описания в исковата молба недвижим имот.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 450 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III
г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 162 от 4.02.2011г. по гр.д.№ 2820/20 Юг. на Пловдивския окръжен съд.
ОБЯВЯВА за нищожен договор за наем на недвижим имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на 24.09.2003 г. между Ю. И. Г. в качеството на наемодател и М. Г. З., в качеството на наемател, имащ за предмет следния недвижим имот: първи етаж от масивна жилищна сграда, оборудван като стоматологичен кабинет, находящ се в [населено място], [улица], № 11, със застроена площ от 58 кв.м., състоящ се от две стаи, кабинет и санитарен възел, като привиден, прикриващ договор за наем , по който наемател е С. П., на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за действителен сключеният между Ю. И. Г., като наемодател и С. Н. П., като наемател договор за отдаване под наем на следния недвижим имот: първи етаж от масивна жилищна сграда, оборудван като стоматологичен кабинет, находящ се в [населено място], [улица], № 11, със застроена площ от 58 кв.м., състоящ се от две стаи, кабинет и санитарен възел, на основание чл.17, ал.1 ЗЗД.
Осъжда Ю. И. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на С. Н. П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. В. П. и адв. Х. К. направените съдебни разноски в размер на 450 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :