Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 03 януари 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП А. ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1094/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия А. Д. А., чрез неговия защитник, срещу решение № 231 от 12.09.2017 г. по внохд № 158/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. С присъда № 12 от 28.02.2017 г., постановена по нохд № 56/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, подсъдимият А. Д. А. е признат за виновен в това, че на 22.05.2016 г. около 14:45 часа в [населено място], от района на [улица], отвлякъл Т. С. П., като бил въоръжен с газов пистолет марка "марка“, 9 мм, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на четири години и осем месеца „лишаване от свобода“. Със същата присъда подс. А. Д. А. е признат за виновен и в това, че на 22.05.2016 г., около 14:45 часа в [населено място], противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил, марка „марка“, модел „модел“, с регистрационен номер /рег. №/, от владението на Т. С. П., без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като за отнемането на превозното средство и запазването владението върху него е употребена заплаха с газов пистолет, марка „марка“, 9мм, и е последвала повреда на превозното средство на стойност 2 676.02 лева и същото е изоставено без надзор, поради което и на основание чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години „лишаване от свобода“. Подс. А. Д. А. е признат за виновен и в това, че на 22.05.2016 г. в [населено място], отнел чужди движими вещи – дамска чанта тип куфар, дамско портмоне, мобилен телефон марка „марка“, външна батерия за мобилен телефон, силиконов калъф и стъклен протектор за телефон, USB зарядно, диоптрични очила „марка“, парфюм „марка“, 10 броя CD с музика и яке от изкуствена кожа „марка“, на обща стойност 1 568,66 лева, от владението на Т. С. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на две години „лишаване от свобода“. На основание чл. 23 от НК на подсъдимия А. Д. А. е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените му с присъдата наказания – четири години и осем месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с ½ на седем години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг” режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което подс. А. е бил задържан, считано от 23.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията на подсъдимия, наложени му с присъда по нохд № 3214/2014 г. на ВРС, с присъда по нохд № 3525/2014 г. на ВРС и с присъда по нохд № 5414/2014 г. на ВРС, като е определено общо наказание от една година „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Подсъдимият А. Д. А. е осъден да заплати на Т. С. П. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й в резултат на престъпленията по чл. 198 от НК и чл. 142 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2016 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като предявеният граждански иск в останалата му част до пълния размер на претенцията от 30 000 лв., е отхвърлен. Подсъдимият А. Д. А. е осъден да заплати на Т. С. П. сумата от 4 244,68, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на престъпленията по чл. 198 от НК и чл. 346, ал. 5 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2016 г. до окончателното изплащане на присъдената сума. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от подсъдимия и с решение № 231 от 12.09.2017 г. по внохд № 158/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение се твърди наличието на всички касационни основния по чл. 348 от НПК. Оспорва се приложението на чл. 24 от НК, доколкото се счита, че А. А. не е личност с особено завишена степен на обществена опасност и предвид младата му възраст, заявеното разкаяние и съжаление за стореното, един по-нисък размер на наложеното му наказание също би постигнал целите на чл. 36 от НК. Счита се, че размерът на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди е силно завишен и следва да бъде редуциран. Прави се искане за изменение на обжалваното решение, като бъде намален размерът както на наложените на подсъдимия наказания към минималния предвиден в закона, без приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, така и размерът на присъдените обезщетения. Алтернативно се претендира отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция служебният защитник на А. Д. А. – адв. Г. Д., поддържа касационната жалба съобразно съображенията, изложени в нея, и моли за нейното уважаване. Претендира явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказания и иска неговото намаляване, както и редуциране размера на определените обезщетения. Гражданският ищец и частен обвинител Т. С. П., редовно призована, не се явява. Подсъдимият А. в своята лична защита иска отмяна приложението на чл. 24 от НК. Представителят на ВКП излага становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на твърдените в жалбата касационни основания сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Макар от формална гледна точка касаторът да релевира всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, то от изложените в жалбата му доводи и искания се очертава само и единствено недоволството му от размера на наложените на подсъдимия наказания и най-вече от приложението на института на чл. 24 от НК и увеличаването на определеното му общо най-тежко наказание с една втора. Всички възражения в коментираната насока са били поставени на внимание и на въззивната инстанция, която ги е обсъдила подробно и обосновано е отказала да ги приеме за основателни. В действителност, в настоящото производство защитата не сочи никакви нови обстоятелства, които следва да бъдат самостоятелно отчетени от ВКС при отмерването на санкцията на подсъдимия, които да не са били взети предвид и от Апелативен съд – Варна. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Така заетата от дееца процесуална позиция закономерно е обусловила приложението на чл. 58а от НК при определянето на наказанията за всяко от престъпленията, за които е ангажирана наказателната му отговорност. Наложените на А. А. санкции правилно са били индивидуализирани в хипотезата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, като решаващите съдебни инстанции са мотивирали изводите си, че наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са изключителни или многобройни, за да могат да доведат до определянето на наказанията му по правилата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК. В кръга на последните оправдано са били включени изразеното от негова страна съжаление и самокритичност към стореното, както и желанието му да преодолее наркотичната си зависимост и да има трудова и социална реализация. Противно на заявеното в касационната жалба, правилно възрастта на подсъдимия - 29 г. към момента на извършване на деянията, не е била взета предвид от предходните съдебни състави като „млада“ с оглед допълнителното смекчаване на наказателно-правното му положение. Такава би било налице само ако същата е близка до непълнолетието и би характеризирала индивида с недостатъчна зрялост. Като отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно са били отчетени предходните осъждания на дееца, бягството му от органите на реда и неспазването на метадоново лечение с оглед наркотичната му зависимост. Така, преценявайки конкретната степен на обществена опасност за всяко едно от извършените от А. престъпления, личната му такава, както и посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, предходните инстанции са наложили справедливи наказания, всяко от които законосъобразно е редуцирано с 1/3 предвид проведената диференцирана процедура. Следва да се има предвид, че процесът по индивидуализиране на наказанието е сложна логическа дейност, а не механичен сбор от изводимите по делото данни за обстоятелствата, визирани в чл. 54 от НК. Именно поради това, определяйки за всяко от процесните деяния санкция в предвидения от закона минимум, решаващите съдебни състави са наложили съответни /дори и леко занижени/ наказания в унисон с целите по чл. 36 от НК. Доколкото в разглеждания случай несъмнено са били налице и предпоставките на чл. 23 от НК, правилно на подсъдимия е определено едно общо най-тежко измежду наложените му наказания, а именно четири години и осем месеца „лишаване от свобода“. Върховният касационен съд напълно споделя и преценката на инстанционните съдилища за приложението на института на чл. 24 от НК и за необходимостта от увеличаване с ½ на така определената на основание чл. 23, ал. 1 от НК обща санкция за престъпленията в съвкупността, с което крайният размер на наложеното наказанието „лишаване от свобода“ е определен на седем години. И това е така, защото решаването на въпроса за увеличаване на определеното общо наказание и на конкретния размер на увеличаването се определя от общите принципи за индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК. В основата стои преценката за това, дали определеното общо наказание е несправедливо и несъответно с оглед именно съвкупността от престъпни деяния и дали точно с това наказание могат да се постигнат целите на наказателната репресия. При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици. Тъкмо върху този законосъобразен подход се основава и преценката на въззивната инстанция за отсъствието на основания за отмяната на приложения от Окръжен съд – Варна институт на чл. 24 от НК. В разглеждания случай са налице, от една страна, три извършени от подсъдимия деяния, две от които осъществяващи квалифициращи състави на съответния вид престъпление /а за деянието по чл. 346 от НК са налице и повече от един квалифициращи признаци/, извършени в кратък период от време, при демонстрирана сериозна престъпна упоритост, всяко от които отличаващо се със завишена степен на обществена опасност и с различни обекти на посегателство – срещу личността и срещу собствеността. От друга страна, въпреки изложените в касационната жалба в обратния смисъл доводи, степента на обществена опасност на подс. А. по никакъв начин не е ниска. Правилно решаващите съдилища са преценили, че подсъдимият е с трайно установени престъпни навици, предвид предходните му осъждания и демонстрираната липса на желание от негова страна да се поправи и превъзпита. Нещо повече, забелязва се тенденция към извършване на престъпления с по-висока степен на обществена опасност, което завишава и личната такава, характеризираща дееца. Безспорно като допълнителни обстоятелства, свидетелстващи негативно за неговата личност, правилно са били отчетени и дръзкия начин на извършване на процесните деяния и опитът му да избяга от органите на реда, както и неспазването на метадоново лечение за преодоляване на наркотичната зависимост. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира нарушения при индивидуализацията на наказанията на подс. А. за трите извършени престъпления, като крайната оценка на цялостната му престъпна дейност действително налага приложението на чл. 24 от НК. Определеното общо наказание от седем години „лишаване от свобода“ е справедливо и съответно на тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция. Липсва основание за ревизия на въззивния съдебен акт и в гражданско-осъдителната му част, респ. за намаляване размера на присъдените обезщетения за претърпените от гражданския ищец Т. С. П. имуществени и неимуществени вреди. Както вече беше посочено, производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като подс. А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последния изрично е било посочено, че с оглед изготвените на ДП експертизи, в резултат на престъплението по чл. 346, ал. 5 от НК са били причинени материални увреждания по лек автомобил „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] , на обща стойност 2 676,02 лева, а в резултат на престъплението по чл. 198 от НК са били отнети вещи на обща стойност 1 568,66 лева. Доколкото така посоченият размер на имуществените вреди /които по своята същност са съставомерен елемент на обективната страна на престъплението/ се обхваща от признатите от подсъдимия факти, то той не подлежи на последващо оспорване от негова страна. Поради което и претенцията му за неговата ревизия и намаляване се явява неоснователна. Справедлив е и размерът на присъденото на гражданския ищец обезщетените за претърпените в резултат на деянията по чл. 198 от НК и чл. 142 от НК неимуществени вреди. Правилно от инстанциите по фактите са обсъдени обективните обстоятелства, относими към критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. В действителност, в касационната жалба не се сочат никакви конкретни доводи и съображения във връзка с коментираното възражение. Прочитът на мотивите към въззивното решение сочи, че вярно са съобразени уплахата и стресът, които е изпитала пострадалата П., докато подсъдимият я е заплашвал с насочен към нея пистолет, с който включително възпроизвел няколко изстрела във въздуха с оглед допълнителното й сплашване. Последните законосъобразно са преценени, че подлежат на компенсиране с обезщетение в размер на 10 000 лева. Поради тези съображения, касационната инстанция не намира основания за корекция на атакувания съдебен акт и в тази му част. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не е налице развитото в жалбата касационно основание, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 231 от 12.09.2017 г., постановено по внохд № 158/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.