О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 267 С., 11.04.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1651 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8054 от 21.ХІІ.2012 г. на А. Й.. К., подадена в качеството му на синдик на старозагорското [фирма] (в несъстоятелност), против определение № 2066 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 14.ХІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 1540/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното определение № 741/20.VІ.2012 г. на Старозагорския ОС по т. д. № 129/2012 г.: за спиране на последното – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - „до приключване на досъдебното пр-во по прокурорска преписка № 19/2012 г. на Районна прокуратура [населено място] на ОДП-МВР”. Оплакванията на синдика частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което той претендира касирането му. Инвокирани са доводи, че „ако в неясното бъдеще се стигне до влязла в сила наказателна присъда и въз основа на нея бъде отменено съдебно решение № 67/23.ХІІ.2009 г., постановено по делото за откриване на пр-во по несъстоятелност на [фирма] , то защитата на страните по настоящето дело е гарантирана от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК” и точно това доказвало липсата на предвидените в закона предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на делото В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдикът К. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Опр. № 274/13.VІV2011 г. по ч. гр дело № 270/2011 г. на І-во г.о., а също и в Опр. № 604/22.Х.2012 г. на І-во т.о. по ч. т. дело № 592/2012 г., по „материалноправния” въпрос „дали е достатъчно наличието на образувано досъдебно производство за да се счита възникнала хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и само въз основа на този факт да се приеме, че вече престъпното обстоятелство е разкрито?” Същевременно противоречиво решаван от съдилищата бил „материалноправния” въпрос, предмет на произнасяне на въззивната инстанция с атакуваното определение, а именно: „Дали от значение за спиране на исково пр-во са престъпни обстоятелства, които са били открити по самото висящо дело, чието спиране е постановено или това може да са такива обстоятелства, но открити досежно приключил с влязло в сила решение друг съдебен процес? Последният правен въпрос бил и „от значение за точното прилагане на закона” - понеже приложимата към случая процесуална разпоредба не следвало да се тълкува разширително. Ответницата по касация ЕТ Р. С. Н. от [населено място], действаща с фирмата „Т.-Р. Н.”, не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение /като преграждащо по-нататъшния ход на гр.д. № 129/2012 г. по описа на ОС-Ст. З., заведено по главен иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ/. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на А. Й.. К., действащ в качеството му на синдик на старозагорското [фирма] (в несъстоятелност), ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Налице е задължителна практика на ВКС, изразена в Опр. № 604/22.Х.2012 г., постановено по ч. т. дело № 592/2012 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, която е по втория формулиран в изложението процесуалноправен въпрос /погрешно означен от частния касатор като „материалноправен”/, която е в смисъл, че само онези, разкрити непосредствено при разглеждане на дадено дело престъпни обстоятелства /независимо от това образувано ли е във връзка с тях досъдебно пр-во или не/, но не и престъпни обстоятелства, разкрити във връзка с друго дело, особено ако то е вече приключило с влязъл в сила съдебен акт, може да са основание по смисъла на т. 5 на чл. 229, ал. 1 ГПК за спиране на производството. Разширителното тълкуване на този текст от ГПК дори и когато се прави по съображения за последващо избягване на извънинстанционния ред на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 3-то ГПК води до недопустимо смесване с предпоставката по т. 4 на чл. 229, ал. 1 ГПК: особено когато дадено досъдебно пр-во е преминало в съдебната си фаза. Разгледана по същество частната касационна жалба на синдика А. Й.. К. е основателна. Съгласно чл. 630, ал. 1, т. 1 in fine ТЗ началната дата на неплатежоспособността се определя от съда по несъстоятелността. В това отношение и по аргумент за противното от текста на чл. 621а, ал. 3 ТЗ, този съд процедира по реда на чл. 202 ГПК при оценката си на прието по делото заключение на вещо лице, вкл. и по въпроса откога датира състоянието на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост на дадено капиталово д-во, за синдик на което е бил назначен настоящия частен касатор. Ето защо, разкрити престъпни обстоятелства във вр. с прието заключение на вещо лице досежно определената с негова помощ начална датата на неплатежоспособността на търговец, когато спрямо последния е било открито пр-во по несъстоятелност с влязло в сила решение по чл. 630 ТЗ, чието действие е винаги erga omnes, не представляват по естеството си престъпни обстоятелства, които да са били разкрити „при разглеждане на дело”, заведено по иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ – независимо, че предявяването на последния предпоставя известност на меродавната за състоянието на неплатежоспособност на търговеца дата. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2066 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 14.ХІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 1540/2012 г. О Т М Е Н Я В А определение № 2066/14.ХІІ.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, постановено по ч. т.дело № 1540/2012 г., КАКТО И ПОТВЪРДЕНОТО С НЕГО първоинстанционно определение № 741/20.VІ.2012 г. по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на Старозагорския ОС по т. д. № 129/2012 г. за спиране на пр-вото по последното. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по иска с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и обективно кумулативно съединената с него реституционна претенция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2