Р Е Ш Е Н И Е № 290 София, 26 октомври 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 815/2015 година. Производството е образувано по касационна жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец П. М. Ц. чрез законния му представител М. П. Ц. против решение № 1 от 09.04.2015год. по внчхд № 1/2015 год. на Военно-апелативния съд на Р.България. В нея са посочени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2 от НПК на постановеното решение в наказателната му част. Излагат се доводи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, както и нарушение на материалния закон, като искането е да бъде отменен съдебният акт и делото върнато на същия съд за ново разглеждане. Срещу жалбата е постъпило възражение от защитника на подсъдимия Г. А. Т., с което изразява становище, за процесуалната й недопустимост, тъй като постановеният от Апелативния съд съдебен акт, с който подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, не подлежи на съдебен контрол. Пред касационната инстанция повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа жалбата по изложените в нея основания и доводи. Защитникът на подсъдимия Г. А. Т. счита, че съдебният акт е правилен, законосъобразен и съществени процесуални нарушения не са допуснати. Прокурорът даде заключение, че в частта по приложението на чл. 78а от НК жалбата на касатора следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а по оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 144 от НК, обжалваното решение на въззивната инстанция е правилно и законосъобразно. В пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С въззивно решение № 1 от 09.04.2015год. Военно-апелативният съд е изменил присъда № 137/14.01.2015год. по нчхд № 137/2014год. на Софийския военен съд, както следва: Отменил присъдата в частта, с която подсъдимият Г. А. Т. е бил признат за виновен, че на 21.09.2013 г. в [населено място],[жк], [улица], се заканил на П. М. Ц. с престъпление против неговата личност и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като го оправдал по предявеното обвинение по чл. 144, ал. 1 от НК, като несъставомерно. Изменил е присъдата в частта, с която същият подсъдим е бил признат за виновен, че на същата дата и място е причинил лека телесна повреда на малолетния П. М. Ц., изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като е признал Т. за невинен и го е оправдал, с деянието да е причинено страдание на пострадалия. За това престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложил административно наказание от хиляда лева глоба. Съдът отменил присъдата относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК и в частта, с която на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на определеното общо наказание от една година лишаване от свобода е било отложено за срок от три години. В гражданската част присъдата е изменена, като присъденото от Софийския военен съд обезщетение за причинените от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди на П. М. Ц. от две хиляди лева е намалено на сто лева, като до първоначално предявения от ищеца размер от пет хиляди лева искът е отхвърлен като недоказан. Присъдата е отменена и по осъждането на подсъдимия да заплати на ищеца П. М. Ц. чрез неговия баща и законен представител М. П. Ц. сумата от четири хиляди лева представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл. 144, ал. 1 от НК, като искът е отхвърлен като недоказан по основание. В съответствие с корекциите в гражданската част, въззивният съд е изменил дължимата държавна такса върху размера на уваженият иск. В останалата част, присъдата е потвърдена. По оплакването на частния тъжител за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предмет на касационно обжалване по чл. 346, т. 1 от НПК са решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Очевидно, освобождавайки подсъдимия от наказателна отговорност с налагането на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за второто от деянията, предмет на частното обвинение-това по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2, във вр. чл. 130, ал. 2, предл. 1 от НК, апелативният съд е имал предвид тази разпоредба, за да отрази в решението си, че то е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Доводът на защитата, че въззивният съд не е спазил изискването за формата на съдебния акт, който, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 НПК следва да бъде присъда, а не решение, е основателен. Тази норма повелява, че съдът постановява присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия. Приемайки, че няма извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, съдът е следвало да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Т. за невиновен и да го оправдае по това обвинение и едва тогава се произнесе по жалбата на подсъдимия срещу осъждането му по чл. 131 от НК и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, с оглед ограничението по ал. 7 от същата разпоредба. Посоченото задължение за съда следва от правомощията му като въззивна инстанция, визирани в чл. 334, т. 2 НПК. Постановяването на нова присъда съставлява основание за касационна проверка по реда на чл. 346, т. 1 НПК, съгласно който по касационен ред могат да бъдат обжалвани и новите присъди постановени от апелативния съд. Следователно, произнасяйки се в случая с решение, съдът е нарушил разпоредбата на чл. 334, т. 2, вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 НПК, но в конкретиката по казуса нарушението не е съществено. Това е така, защото, макар, Военно-апелативният съд да е записал в диспозитива на решението си, че то не подлежи на обжалване и протестиране, доводите на частния тъжител в касационната му жалба за незаконосъобразност на постановения въззивен акт по квалификацията на чл. 144, ал. 1 от НК са предмет на разглеждане от настоящата съдебна инстанция, поради което правата и законните му интереси като страна в съдебното производство не са нарушени. По доводите за нарушение на материалния закон. От фактическа страна, въз основа на събраните и проверени по надлежния процесуален ред доказателства, въззивният състав е приел, че на инкриминираната с тъжбата дата, на входната врата на апартамента на подсъдимия се позвънило. Той отворил вратата, но пред нея нямало никой. Т. чул шум, идващ от горните стълбища и видял две деца-малолетните Х. Р. и П. Ц.. Подсъдимият ги застигнал и попитал защо му звънят. Афектиран от отговорите, че това е станало неволно, той решил да ги отведе при родителите им, за да се оплаче от тях. Т. хванал двете деца за ушите и след като първо отвел пред дома му Х. Р. и заявил на майка му да възпитава сина си, „иначе другия път не знаел какво може да стане“, позвънил на входната врата и на обитаваното от Ц. и родителите му жилище в кооперацията. Вратата отворила майката на малолетния-свид. Д. Ц., която поискала да разбере повода Т. да държи сина й за ухото. Ситуацията прераснала в словесен конфликт между тях, като подсъдимият заявил на свидетелката, че ако още веднъж го хване,“…не знае какво може да му се случи“. За да отмени осъдителната присъда, че с тези си действия подсъдимият е осъществил престъпния състав по чл. 144, ал. 1 от НК, въззивният съд е приел, че поведението на подсъдимия Т. не съдържа признаците на деяние съставомерно по повдигнатото по чл. 144, ал. 1 от НК обвинение. Като аргумент за това е посочил липсата на такава закана към личността на пострадалия или близките му, която със своето съдържание обективно да е могла да възбуди у него основателен страх за осъществяването й. Направените изводи за обективна несъставомерност на деянието се споделят и от настоящия съдебен състав. Заканата по чл. 144, ал. 1 от НК е съставомерна само, когато е обективирано намерение за извършване на престъпление против личността, против имота на пострадалия или против личността или имота на негови ближни. По своето съдържание тя следва да създаде възможност за пораждане на основателен страх от извършване на престъпление и да съществува реална възможност деецът да го осъществи, в конкретното му психическо състояние. Използваният от подсъдимия израз не може да се приеме като сериозна закана за действия срещу малолетния Ц. до такава степен, че да възбуди у него основателен страх за осъществяването им. Макар и укорима от морална гледна точка, постъпката на подсъдимия не изпълва фактическия състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК, тъй като разгледана в хронология, създалата се ситуация не установява субективна страна на престъплението-Т. да е съзнавал възприемането на репликата му като закана за противоправно действие при едно бъдещо поведение на малолетния Ц. и на второ място, казаното от подсъдимия не изпълва фактическия състав на чл. 144, ал. 1 от НК, защото по съдържание то не съдържа манифестиране на решение за неправомерно поведение. Изводите на касационната инстанция за законосъобразността на решението в тази му част, я ограничават да се произнесе по оплакването за неправилно приложение на закона по обвинението по чл. 131 от НК, с оглед приложението на чл. 78а от НК от апелативния съд, което е изключено от предмета по чл. 346, т. 1 от НПК. Доводите на защитата за липсата на произнасяне от въззивния съд по направените от гражданския ищец разноски по делото са основателни, но те са отстраними от въззивната инстанция с произнасяне по тях по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационната жалба на частния тъжител и граждански ищец П. М. Ц. чрез законния му представител М. П. Ц. против решение № 1 от 09.04.2015год. по внчхд № 1/2015 год. на Военно-апелативния съд на Р.България. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: