Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. София, 20 октомври 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Николай Любенов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 390 по описа за 2020г.
Производството е по чл.422 ал.1, т.5 , вр.чл.354, ал.5 от НПК.
Направено е искане от осъден подсъдим – З. С. С., за възобновяване на наказателно производство по н.д. № 1112/17г., на ВКС, трето н.о., с постановено решение № 300/ 12.12.2017г. по реда на чл.354, ал.5 от НК.
С това решение частично е изменена присъда № 239/.12.2017 г. по ВНОХД № № 371/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, отменяваща оправдателна присъда № 61/23.10.2014 г. на Плевенски окръжен съд по НОХД № 351/2014 г.
В искането се прави позоваване на допуснати от съдебните състави по делото по чл. 348, ал.1, т.1-ва, т.2-ра и т.3-та от НПК при постановяването на съдебните актове. Не били взети всички мерки за разкриване на обективната истина, актовете не са били постановени в резултат на пълно,обективно и всестранно изследване на доказателствата по делото, нарушено било и правото на защита на осъденото лице с оглед възприемането на показанията на св.С. Еленова и липсата на категорично експертно съдебномедицинско мнение относно причината на смъртта, разминаване между заключението на гръцки съдебен експерт с това на българските съдебномедицински експерти.
Иска се възобновяване на наказателното производство, като се отмени присъдата на въззивната инстанция и се върне делото за ново разглеждане.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание сочи,че намира искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Посочва, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата и съобразно чл.348, ял.1,т.1,2 и 3 от НПК. Посочва, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на касационния състав, като констатациите му се основавали на събрания доказателствен материал, оценен и анализиран по правилата на НПК.
Твърди, че правилно са кредитирани показанията на св.С. Еленова като последователни и непротиворечиви, и като потвърждаващи се от показанията на св.Е. Е., Н. Е. и Д. Д.. Посочва, че причината за смъртта е установена от експертизите по делото, като настъпилия краен резултат е в причинно-следствена връзка с действията на осъдения. Оспорва възможността присъдата да почива на предположения и заявява, че деецът е признат за виновен при доказано по несъмнен начин деяние и авторство.
Твърди, че не е налице явна несправедливост на наложеното наказание, като оплакването не било подкрепено с никакви нови доводи и обстоятелства. Според него не може да се проявява по-голяма снизходителност поради обстоятелствата за осъжданията на дееца и наличието на опасен рецидив.
Осъденият се явява лично, представлява се от служебен защитник. Защитата поддържа направеното искане за възобновяване и пледира за възобновяване на наказателното производство, като делото се върне за ново разглеждане.
Осъденото лице поддържа казаното от защитата. При реализиране на правото си да се изказва последен заявява, че не е извършител на убийството, посочва друго лице, от което бил заплашен.
При последната си дума моли да се възобнови делото и да се разгледа наново.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на явилите се страни, намери следното:
Искането е подадено от легитимирано лице, в срок и разгледано по същество, се явява недопустимо.
Касационното решение, чието възобновяване се иска (макар формално да се сочи първоинстанционния съдебен акт, пречка за което се явява именно окончателното съдебно решение) може да бъде обект на два различна процесуални подхода, указани в разпоредбите за третата по ред касация- чл. 354, ал.5, изр.2-ро от НПК. По конкретния съдебен акт, чието възобновяване се претендира по същество, съдебният състав не е използвал наличните по закон процесуални възможности за реализиране на правомощия като въззивна инстанция. Това е изрично отбелязано в мотивите на съдебния акт- стр.2, л.83 от касационното производство,2-ри и 3-ти абзаци.
Законодателят е придал особено значение на третото по ред касационно производство, като е балансирал между необходимостта наказателното производство да приключи своевременно от една страна, ограничавайки процесуалните възможности за връщане на делото за ново разглеждане и от друга – делото да бъде разгледано при спазване в максимално възможна степен на материалния закон. Във вторият случай законодателят е придал възможността на касационната инстанция да действа като въззивна, с пълния набор от процесуални възможности за решаване на делото, включително и чрез събиране на доказателства.
Упражняването на чисто касационен контрол води и до постановяване на съдебен акт, който не излиза извън обхвата на класическото касационно производство, с което окончателно приключва наказателното производство. Ревизия, включително и чрез института на възобновяването, на осъществен касационен контрол не е допустима, освен ако не са налице хипотезите на чл.422, ал.1-ва, т.1 до 4 от НПК. В случая тези хипотези не попадат в изтъкнатите основания на искането за възобновяване.
Третият по ред касационен състав е изследвал направените възражения по начина на установяване на фактите по делото от въззивната инстанция и е заключил, че няма „никакъв доказателствен ресурс, който да бъде ангажиран“, а това съответно го е мотивирало да не провежда съдебно следствие по правилата на въззивното производство. Касационната инстанция в този случай изцяло е възприела доказателствената основа, послужила на въззивния съд за изграждане на фактическите и правни изводи. Същевременно не е открила допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на фактите и при оценката им с приложение на материалния закон. Констатирала е , че противоречията в доказателствената съвкупност са изследвани последователно и детайлно и са изложени аргументирани, логични и верни съображения защо се възприема заключението по българската съдебномедицинска експертиза, а не заключението на гръцкия съдебен лекар. В касационното решение са обсъдени и твърденията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в недопускане на поискана очна ставка със св.С. Еленова. Не са намерени протоколни следи от такова искане, за да може да се възприеме теза за ограничаване правото на защита и съдът е отхвърлил това възражение.
В заключение, с увереност може да се потвърди, че третата по ред касация не се е занимала с въпроси, които да налагат употребата на правомощията на въззивното производство, не е действала като въззивна инстанция и проверката на нейния акт не може да бъде субсумирана под нормативните условия на чл.422, ал.1, т.5 от НПК - не е приложен закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление - по чл.354, ал.2,т.2 от НПК, не е проведено производство по правилата на въззивното по смисъла на чл.354, ал.5 от НПК.
По възведените основания в искането петчленният касационен състав намери, че не е допустимо да бъде проверяван оспорвания касационен акт, като с оглед на това заключи, че искането се явява недопустимо, а производството следва да се прекрати.
Водим от горното, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,
РЕ Ш И :
ОСТАВЯ без разглеждане искането на осъдения З. С. С. за възобновяване на наказателно производство по н.д. № 1112/17г., на ВКС, трето н.о., с постановено решение № 300/ 12.12.2017г. по реда на чл.354, ал.5 от НПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 390/2020г. по описа на ВКС,НК,1-во отделение.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:
1.
2.
3.
4.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
На съдия Спас Иванчев,
по касационно дело 390 по описа за 2020г. на ВКС
Считам, че следва да изразя настоящето особено мнение с оглед несъгласието ми с мнението на мнозинството за недопустимост на искане за възобновяване на производство, което е приключило с трето касационно произнасяне.
Моето становище е, че искането е допустимо, но се явява неоснователно.
Няма спор, че производството е по чл.422 ал.1, т.5 , вр.чл.354, ал.5 от НПК. Развива се по направено искане от осъден подсъдим – З. С. С., за възобновяване на наказателно производство по н.д. № 1112/17г., на ВКС, трето н.о., с постановено решение № 300/ 12.12.2017г. по реда на чл.354, ал.5 от НК.
С това решение частично е изменена присъда № 239/.12.2017 г. по ВНОХД № 371/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, отменяваща оправдателна присъда № 61/23.10.2014 г. на Плевенски окръжен съд по НОХД № 351/2014 г.
В искането се прави позоваване на допуснати от съдебните състави по делото нарушения по чл. 348, ал.1, т.1-ва, т.2-ра и т.3-та от НПК при постановяването на съдебните актове. В решението по възобновяване са отчетени направените възражения по искането и по това не възниква различие.
За разлика от мнозинството считам, че искането не се явява недопустимо, а то е неоснователно.
Ясно е, че касационното решение, чието възобновяване се иска може да бъде обект на два различна процесуални подхода, указани в разпоредбите за третата по ред касация- чл. 354, ал.5, изр.2-ро от НПК и че по конкретния съдебен акт, чието възобновяване се претендира по същество, съдебният състав не е използвал наличните по закон процесуални възможности за реализиране на правомощия като въззивна инстанция. Настина това е посочено в мотивите на съдебния акт- стр.2, л.83 от касационното производство,2-ри и 3-ти абзаци.
Няма съмнение също така, че законодателят е придал особено значение на третото по ред касационно производство, като е балансирал между необходимостта наказателното производство да приключи своевременно от една страна, ограничавайки процесуалните възможности за връщане на делото за ново разглеждане и от друга – делото да бъде разгледано при спазване в максимално възможна степен на материалния закон. Във вторият случай законодателят е придал възможността на касационната инстанция да действа като въззивна, с пълния набор от процесуални възможности за решаване на делото, включително и чрез събиране на доказателства.
Но за разлика от мнозинството не считам, че упражняването на чисто касационен контрол води и до постановяване на съдебен акт, който не излиза извън обхвата на класическото касационно производство, с което окончателно приключва наказателното производство.
Правнологическата дейност, която следва да извърши касационната инстанция- петчленен съдебен състав, при така направеното искане, е да се запознае с него и след това със съдебния акт, чиято ревизия се иска по този способ- възобновяване на наказателното производство. Не е възможно предварително да се установи дали оспорения съдебен акт, макар и по реда на възобновяването, е от категорията на тези, с които се упражнява само и единствено касационен контрол. Настоящата съдебна инстанция е задължена, във връзка с направеното искане, да се запознае с материалите по делото и проведеното касационно производство, респективно дали след даване на ход на делото са направени искания за провеждане на процесуално-следствени действия, ако са направени, дали законосъобразно са отхвърлени и след това да прецени дали касационното решение съдържа в себе си само белезите на чисто касационно произнасяне в рамките на възприетите от инстанциите по същество факти по делото.
Тази проверка се извършва въз основа на нормативно установената възможност по чл.422, ал.1, т.5 от НПК и означава само и единствено, че искането е допустимо, а дали е основателно, е въпросът по същество, който петчленния съдебен състав следва да даде след запознаване с всички посочени обстоятелства.
Противното разбиране влиза в противоречие с установени правни принципи – чл.14, ал.2 от НПК, и означава да бъде взето предварително решение въз основа само на съдебния акт, без да бъде дадена възможност на страната да упражни правото си на защита и без да бъде разгледано съдържанието на този съдебен акт в дълбочина, нито да бъде проверена процедурата по достигане на подобно произнасяне.
Различието ми се с мнозинството се изразява само по този въпрос, като считам, че искането следва да бъде оставено без уважение, след като практически то е разгледано по същество, а не да се обявява за недопустимо. Ако беше действително недопустимо, то съдът не би следвало да се занимава изобщо с възраженията по същество.
Водим от горното подписах решението с настоящето особено мнение.
Съдия при ВКС:
/Спас Иванчев/ |