Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 27.01.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1788 /2019 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 485 от 28.10.2019 г. по касационна жалба на С. Л. Ц. и Л. Л. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 292 от 15.01.2019 г. по гр.д.№ 4878/2018 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 320076/23.01.2018 г. по гр. дело № 23535/2009 г. на Софийски РС. С последното е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на касаторите, като наследници на Л. Р. Т., починал в хода на процеса, че наследодателят на ищците Г. Р. Т. е бил собственик на имот с площ около 700 кв.м., представляващ част от имот с площ от 2,7 дка, находящ се в [населено място], м. “К.” при съседи: от изток – улица, от запад – Г. С., от юг – Л. Т. и от север – В. П., която част е разположена в южната страна на имота, с лице към [улица] м, при граници: от изток – улица, от запад – наследници на Г. С., от юг – Л. Т. и от север – останалата част от имота на Г. Т. и Я. и И. В.. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че спорната площ е определена като част от имот от 2,7 дка, а е възстановен на ищците имот от 2,6 дка. като не е установено къде точно се намира площта от 700 кв.м., за която иска е уважен. Твърди се нарушение на материалния закон – чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и на процесуалните правила, изразяващи се в не обсъждане на заявеното оспорване на нот. акта от 1957 г. относно изводите на нотариуса, че наследодателят на ответниците е придобил по давност имот с площ 3,3 дка, Твърди се неправилност на изводите на съда, че ответниците не могат да оспорват активната легитимация на ищеца защото не противопоставят собствени права и че възстановения на ищците имот не съвпада с притежавания от бившия собственик преди образуване на ТКЗС. Касаторите считат необоснован извода, че наследодателят на ищците е останал собственик на имот с лице пет метра към улица, след като е продал 600 кв.м. и че спорната площ е била собственост на наследодателя на ищците. Ответниците по касация оспорват жалбата и молят решението, като правилно и съобразено с доказателствата да се остави в сила. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: От данните по делото се установява следното: Предявен е иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ от Б. А. Б. и Д. А. Н. против Л. Р. Т. да се признае за установено, че наследодателят на ищците Г. Р. Т. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС – 23.05.1957 г. на спорната площ, съставляваща южната част от възстановения им имот с лице към улицата от 5 линейни метра и площ 700 кв.м. при граници от изток – улица, от запад – наследници на Г. М. С., от юг – Л. Р. Т. и от север – останалата част от имота на Г. Т.. Г. Р. Т. е починал на 12.07.2007г. и ищците са негови наследници. Ответниците са наследници на първоначалния ответник Л. Р. Т., починал в хода на процеса на 22.01.2011 г. По делото са представени два договора от 10.05.1954 г / на л. 218 и на л. 123 от делото на РС/, от което е видно, че Ц. Д. Т. продава на Г. Р. Т. и на Л. Р. Т. по 2,5 дка. от нива от 5 дка. в м.”К.”, като Г. Т. купува северната част, а Л. Т. – южната част. Владението е предадено в деня на подписване на договора според отразеното в него съдържание. По делото е представен н.а. № .... г., издаден по обстоятелствена проверка, с който наследодателят на ищците Г. Т. е признат за собственик по давност на нива с площ 3,3 дка. в м. „К.” при граници: от изток улица, от запад Г. М. С., от юг Л. Р. Т., а от север В. Б. Д.. На 23.05.1957 г. Г. Т. е станал член на ТКЗС с имоти, между които по т.1 – нива от 2,7 дка в м. „К.”. На 27.06.1957 г. Л. Т. внася в ТКЗС нива в м.”К.” от 2,5 дка. В исковата молба ищците твърдят, че с н.а. № .... г. Г. Т. / Т./ е продал на Я. и И. В. 0,600 дка от източната част на нивата, като си оставил от неговото място път със ширина около пет метра за достъп до останалата част от имота. Този нот. акт не е представен по делото пред инстанциите по същество. /Представен е с касационната жалба, но производството пред ВКС е контролно-отменително и в него не могат да се събират нови доказателства/. Според ищците, предмет на настоящия иск е терена със ширина пет метра за достъп до пътя. На наследодателя на ищците Г. Р. Т. е възстановен в съществуващи реални граници с решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановено по гр.д.№ 7100/2002 г. на СРС имот от 2600 кв.м.- нива в м. „К.” землището на [населено място], заключена между б. АБВГДЕЖ със скица, неразделна част към решение. / л. 7 и л.8 от делото на РС/ Видно от мотивите, съдът е приел, че собствеността е доказана с н.а. № .... г., с който наследодателят Г. Т. е признат за собственик по давност на нива с площ 3,3 дка. при описани граници, като от тази площ е извадена продадената с н.а. № .... г. площ от 0,600 дка. от източния край на Я. и И. В. при съседи улица, В. Б.Д., Л. Р.Т. и продавача. Според заключението на СТЕ – основна и допълнителна, изготвени от в.л. П., приети от РС по настоящия спор, възстановеният имот на наследодателя на ищците е № .... по КВС с площ 2,6 дка, колориран в зелено в скицата към основното му заключение /л. 108/. Ищците са уточнили частта от имота, която претендират по настоящото дело с молбата-уточнение на л. 24 от делото и скицата, която прилагат към нея на л. 25. Скицата е извлечение от картата на възстановената собственост. Видно от скицата, имот 3012 по КВС е записан като възстановен на Г. Р. Т. с площ 1,700 дка., съгласно Р № 729 от 18.06.2002 г., което не е представено по делото. Процесната площ попада на юг от имот .... по б. ЕЖЗИЙКЛЕ и е част от имот № ...., възстановен на ответника Л. Р. Т. с решение № 225/ № 225/23.07.1999г. Вещото лице е изготвил комбинирана скица, в която е нанесъл възстановеният имот на наследодателя на ищците с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, колориран в зелено и възстановения имот на ответника Л. Т. с решение № 22523.07.1999г., колориран в кафяво и е установил, че съвпадащата площ е 0,270 дка./колорирана в жълто. По делото е изготвено и заключение от в.л. Г.. Той установява, че в първия кадастрален план имотите на страните не са заснети, а в този район е заснет имот на ТКЗС с № .... В кадастралния план от 1981 г. имотите на страните също не са заснети. В производството по възстановяване на собствеността, ПК е установила, че имот пл. № .... е на И. В., а имот .... е на Д. Б.. Имоти .... и .... на страните са нанесени по-късно в КВС и не се застъпват. Двата имота на место не са застроени и нямат идентифицирани граници и сега, и представляват самозатревили се площи. На место съществува ограда само с имота .... на север от възстановения имот на ищците. Между имота на ищците и на ответниците не съществува граница на место. Вещо лице Г. е установил, че имот .... /който е на трето лице за спора/ навлиза с южната си граница в имота на ответника .... По делото е представено и влязлото в сила решение по гр.д.№ 5941/2006 г. на СРС по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което по предявен иск от наследници на Р. П. е признато за установено, че тя е била собственик на имот с площ 1650 кв.м. в м. „К.” при граници: Р. Т., С. В. и част от имот .... по кадастралния план от 1957 г. Касационно обжалване е допуснато за проверка допустимостта на решението на основание чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК предвид това, че съдилищата по същество са се произнесли и са признали за установено, че наследодателят на ищците Г. Р. Т. е бил собственик към момента на приемането му за член на ТКЗС – 23.05.1957 г. на имот с площ около 700 кв.м., представляващ част от имот с площ от 2,7 дка, находящ се в [населено място], м. “К.”, а с решение от 23.07.2003 г. по гр.д.№ 7100/2002 г. на 43 с-в на Софийски РС е отменено решение № 728/15.05.2002 г. на ПК-Лозен и вместо това е възстановена в съществуващи реални граници собствеността на Г. Р. Т. върху 2600 кв.м. по л. АБВГДЕЖ по скица, неразделна част на решението / приложена на л. 8 от делото на РС по настоящия спор/. Съгласно задължителната съдебна практика – ТР № 1/1997 г., искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим само за заявен имот в границите на признатата за възстановяване или възстановена площ. Този иск не е допустим за имотите или части от тях, за които е отказано възстановяване или не са заявени. В случая отказът на ПК с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменен само за площта от 2600 кв.м. В този смисъл за разликата над 2,6 дка до площта 2,7 дка, решението на СГС и на СРС следва да се обезсилят. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса налице ли е правен интерес и трябва ли да се изследва дали по отношение на наследодателя на ищците в производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е изтекла придобивна давност, към кой момент и за допустимите възражения против активната легитимация на ищеца по този иск от ответниците. Съдебната практика е изяснила предмета и характера на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Приема се, че предмет на този иск е за установяване правото на собственост към минал момент - момента на включване на имотите в ТКЗС, защото това е релевантния момент на възстановяване правото на собственост, посочен в чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ. В този спор всяка от страните следва да установи, че заявителя, или наследодателя на заявителя е притежавал заявения имот към момента на включването му в ТКЗС. Когато се притендира възстановяване в съществуващи реални граници следва да се докажат и пространствените предели на правото на собственост, както и съществуващи сега на место топографски знаци или стари карти, чрез които да се установят възстановимите на место граници. В производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ доказателствената сила на решението на ПК, с които се признава, респективно се възстановява правото на собственост се преценява с оглед всички доказателства и поддържаната теза на страните./ Р 506/ 10 от 06.11.2010г. по гр.д.№ 107/2009г. на ІІ гр.о./ Това се отнася и за случаите, когато правото на собственост е признато с решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Това производство се развива само между жалбоподателя и административния орган по възстановяване на собствеността – поземлена комисия или общинска служба „Земеделие”, но в него не участва другата страна по иска с предмет спор за материалното право на собственост и това решение й е непротивопоставимо. Отделно от това, с това решение се установява правото на възстановяване, но то няма конститутивно действие по отношение на имота, който се реституира. Органът по реституция преценява в какъв обем от признатите права е възможно възстановяване в съществуващи реални граници и ако е невъзможно реституиране на целия имот в реални граници, какво имотно или парично обезщетение да се определи. Следователно в производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ всята страна следва да докаже твърдяното от нея право на собственост на правоимащия реституция към момента на внасянето на имота в ТКЗС., като актът за признаване, респективно за възстановяване правото на собственост има значение за допустимостта на този иск, но правото на собственост към момента на релевантния за реституцията момент – образуване на ТКЗС подлежи на доказване с допустимите по ГПК способи, като се съобразяват и доказателствените средства, посочени в ЗСПЗЗ. Въззивното решение не е съобразено с нормата на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и с тази съдебна практика. Приетото от въззивния съд, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респективно Общинската служба „Земеделие” към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент, касае само общите искове за собственост, по които правото на собственост се установява към настоящия момент. По такива искове, ответникът може да противопоставя на предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца, защото се основават на факти, настъпили след внасяне на имотите в ТКЗС. /В този смисъл са Р №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ ГО, Р №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на І ГО; Р №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ ГО; Р №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на І ГО; Р № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ІІ ГО и ТР № 9/2012 г. ОСГК на ВКС. Тази практика обаче не се отнася за иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, по който се установява правото на собственост към миналия момент на обебществяване на земята в кооперация, защото това е релевантния момент за възстановяване правото на собственост. Въззивният съд неправилно е отказал да обсъди направеното оспорване от ответниците по иска на правото на собственост на наследодателя на ищците, установено с нот. акт по обстоятелствена проверка от 1957 г., както и наведеният факт от въззивниците, че той е купил 1954 г. само 2,5 дка, а само три години по-късно / преди да изтече срока за придобиване по давност/ е признат за собственик за нива в м. „К.” от 3,3 дка. В доклада по делото, РС е дал общи указания до всяка от страните да докаже, че наследодателят й е бил собственик на двата съседни имоти към момента на масовизацията, но не са дадени указания за установяване точното местонахождение на границата между тях. Не са дадени указания на ищците, че не сочат доказателства за твърдението в исковата молба, че при продажбата на 600 кв.м. от имота, на който е признат за собственик, наследодателят им си оставил за преминаване ивица със ширина пет линейни метра. Макар да е известен нот. акт, с който са продадени посочените 600 кв.м. от наследодателят им, той не е приложен по делото. Въззивната инстанция не е поправила този пропуск на РС в изпълнение на разясненията, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във възивното решение изобщо не е обсъден този въпрос. Съдилищата по същество са възпроизвели извода на вещо лице П., че между възстановения имот на ищците с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ от 2,6 дка и възстановения имот на ответника има съвпадение с 0,270 кв.м., но от това не следва, че собственик на тази площ е бил наследодателят на ищците. Въззивната инстанция не е съобразила, че с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ се признават за възстановяване права, но с конститутивно действие относно възстановяване правото на собственост се ползва решението на органа по реституция, издадено след като се установи дали е възможна реална реституция в съществуващи реални граници на тази площ. Отделно от това, първоначалният ответник и конституираните на негово място негови наследници не са участвали в това производство и това решение им е непротивопоставимо. Искът е уважен на 700 кв.м., като в тази част решението е необосновано, тъй като не е установено твърдението на ищците в исковата молба, че след продажбата на 600 кв.м., наследодателят си оставил площ за преминаване до улицата с ширина 5 линейни метра. Нотариалният акт за продажба, цитиран в решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ не е приложен по делото на РС и СГС и не приет като доказателство. Предвид изложеното, въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, в нарушение на съдопроизводствените правила, защото не са обсъдени релевантни доводи и възражения на ответниците и са формирани необосновани изводи при неизяснена фактическа обстановка. На основание чл. 293, ал.2 ГПК това решение следва да се отмени в останалата част, която не бе посочена по-горе за обезсилване. Тъй като се налага извършване на съдопроизводствени действие за отстраняване на допуснатите нарушения, делото следва да се върне на въззивния съд за ново произнасяне. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 292 от 15.01.2019 г. по гр.д.№ 4878/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 320076/23.01.2018 г. по гр. дело № 23535/2009 г. на Софийски РС в частта, с която съдът се е произнесъл за разликата над 2,6 дка. до 2,7 дка. от земеделски имот, находящ се в [населено място], м. “К.” при съседи: от изток – улица, от запад – Г. С., от юг – Л. Т. и от север – В. П. ОТМЕНЯ въззивно решение № 292 от 15.01.2019 г. по гр.д.№ 4878/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 320076/23.01.2018 г. по гр. дело № 23535/2009 г. на Софийски районен съд в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 320076/23.01.2018 г. по гр. дело № 23535/2009 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на С. Л. Ц. и Л. Л. Б., като наследници на Л. Р. Т., починал в хода на процеса, че наследодателят на ищците Г. Р. Т. е бил собственик на имот с площ около 700 кв.м., представляващ част от имот с площ до 2,6 дка, находящ се в [населено място], м. “К.” при съседи: от изток – улица, от запад – Г. С., от юг – Л. Т. и от север – В. П., която част е разположена в южната страна на имота, с лице към [улица] м, при граници: от изток – улица, от запад – наследници на Г. С., от юг – Л. Т. и от север – останалата част от имота на Г. Т. и Я. и И. В.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ