Р Е Ш Е Н И Е № 170 София 17.06.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5897/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Н. К. и юрисконсулт М. Ш., срещу въззивно решение №5645 от 25.07.2014 г. по гр.д. №15400/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 19.09.2013 г. по гр. дело № 1763/2012 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н. Й. Б. сумата 5 065,63 лв. – частична претенция от 50 000 лв., представляваща пазарна стойност на дължим месечен наем за периода 19.05.2010 г. - 13.01.2012 г., по повод осъществено ползване на собствените на ищеца 12 945/20 595 идеални части от парцели *, **, *., ** от квартал 133-д по плана на [населено място], местност „К. с. - П. к." с обща площ от 20 595 квадратни метра, без да е налице основание за това, заедно със законната лихва от 13.01.2012 г., като е отхвърлен предявеният частичен иск за разликата над 5 065,63 лв. до 5 100 лв. Въззивният съд е приел, че при отсъствието на платено обезщетение /респективно учреден сервитут/ спорът за заплащане на ползването на имота се разглежда на правилата на неоснователното обогатяване. Към 2006 г. част от имота, в който е построен газопроводът, не е бил публична собственост. Ето защо, за да възникне сервитут ответникът е следвало да плати на собственика на частния имот обезщетение по чл. 64, ал. 4 ЗЕ. Обстоятелството, че съответната част от имота е била собственост на С. о. не означава, че имотът е бил публична собственост по смисъла на чл. 67, ал. 2 ЗЕ. След като сервитутно право не е учредено в полза на ответника, то същият ползва части от имота на ищеца без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е основателен. Газоразпределителната мрежа в процесните имоти е изградена през 2006 г. и въведена в експлоатация през 2007 г. Тогава тези имоти не са били собственост на ищеца. В случая специалната законова уредба в ЗЕ изключва общата – ЗЗД. Уредбата в ЗЕ предвижда само еднократно обезщетение за собственика на имота, през който преминава газоразпределителната мрежа. След като ищецът е придобил идеални части от процесните имоти през 2009 г. и 2010 г. с вече въведено в експлоатация енергийно съоръжение, то той следва да търпи същото. Еднократното обезщетение може да се претендира само от собственика на имота към момента на прокарване на газопровода, а не и от всеки негов последващ правоприемник. Ответникът по жалбата Н. Й. Б., [населено място], оспорва жалбата. С определение №162 от 03.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №5645 от 25.07.2014 г. по гр.д. №15400/2013 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за това дължи ли се обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване чрез използване на недвижим имот за преминаване на газоразпределителна мрежа, когато за собственика на имота е предвидено еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл.64, ал.4, т.2 ЗЕ. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно разпоредбата на чл.64, ал.4, т.2 ЗЕ при изграждане на газопроводи се дължи само еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, за ограничаване правото му на собственост. Дали такова обезщетение е изплатено е въпрос на отношенията между собственика на имота, към момента на възникване на сервитута по ЗЕ и титуляра на сервитута. Последващите приобретатели на имот, обременен със сервитут по ЗЕ, са длъжни да търпят изграденото енергийно съоръжение и нямат право на обезщетение по чл.59 ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването им и обогатяването на титуляра на сервитута. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че газопроводът е изграден през 2006 г. и въведен в експлоатация през 2007 г., когато ищецът не е бил собственик на процесните имоти. По делото е установено, че има предвиждане за разполагане на сервитутни зони в процесните У. *, **, *., ** от квартал ***-д по плана на [населено място], местност „К. с. - П. к.". В ОУП на С. о. е предвидено преминаване на централен газопровод през тези имоти. Налице е одобрен проект от 2006 г. и за отклонения за газо-преносни/разпределителни/ връзки. С одобрението на плана за изграждане на разпределителен газопровод са учредени и сервитутните ивици за преминаване в У. *, **, *., ** от квартал ***-д. Съобразно изложеното по-горе обаче е неправилен изводът, че след като газопроводът е изграден и е въведен в експлоатация през 2007 г. при спазване на всички законови изисквания, то следва да се изследва въпросът как са уредени отношенията относно дължимото еднократно обезщетение между собственика на имотите, към момента на възникване на сервитута по ЗЕ и титуляра на сервитута. След като ищецът е придобил впоследствие имотите, обременени със сервитути по ЗЕ, то той няма право на обезщетение по чл.59 ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването му и обогатяването на ответника. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 2 127.31 лв. деловодни разноски за всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №5645 от 25.07.2014 г. по гр.д. №15400/2013 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. Й. Б., [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 065,63 лв. – частична претенция от 50 000 лв., представляваща пазарна стойност на дължим месечен наем за периода 19.05.2010 г. - 13.01.2012 г., за ползване на подземно изградена газоразпределителна мрежа в собствените на ищеца 12 945/20 595 идеални части от парцели *, **, *., ** от квартал ***-д по плана на [населено място], местност „К. с. - П. к." с обща площ от 20 595 квадратни метра, без да е налице основание за това. ОСЪЖДА Н. Й. Б., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 2 127.31 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.