РЕШЕНИЕ № 60085 София, 06.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 14.06.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 996 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ относно определената начална дата на неплатежоспособността на длъжника „Зенон БГ“ ООД, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Кредиторът „Джорданс 2“ ООД и длъжникът не изразяват становище. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводи на страните, прие следното. Въззивният съд е приел за установено, че през целия изследван период от 2015 г. до края на 2018 г. показателите за ликвидност на дружеството-длъжник са били под препоръчителните стойности, това не е било пречка за нормалното функциониране на предприятието му. Този извод съдът е основал на констатацията, че дружеството е било финансово автономно, тъй като до началото на 2019 г. в баланса му са били отразени дълготрайни активи в съществен размер, като в периода 2016-2018 г. дружеството е приключвало годината с положителен финансов резултат. Рязко влошаване е настъпило през 2019 г., но не в резултат на търговската му дейност, а като последица от отписване и отчуждаване на ДМА под отчетната им стойност. Рязък спад на постъпленията от продажби настъпил през м. март 2019 г. поради прекратяване на договор за производство с основен постоянен клиент. С тези обстоятелства въззивният съд е обосновал правния извод, че финансовите затруднения на длъжника, макар и започнали по-рано, са придобили траен и необратим характер от началото на второто тримесечие на 2019 г., поради което началната дата на неплатежоспособността е 01.03.2019 г. Установена е последователна практика на ВКС (изразена и обобщена в решение № 220/07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на I т. о.), съгласно която началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво е разрешението, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора. Горепосочените решаващи изводи на въззивния съд са в противоречие с така установената практика, доколкото не държат сметка за установените по делото отрицателни показатели за ликвидност, а изводът за финансова автономност е основан на приетите за установени дълготрайни активи в съществен размер. По съществото на касационната жалба. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че в периода 2015 г. - 31.05.2019 г. коефициентът на обща ликвидност е бил съответно 0,1855, 0,3036, 0,3889, 0,1380 и 0,1068, т. е. за всички тези години значително под референтната стойност 1.0, което означава, че към нито един момент през периода краткотрайните активи на дружество не са били достатъчни да покрият краткосрочните му задължения. Под референтните стойности са били и коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Установява се също, че към 31.05.2019 г. само просрочените задължения на дружеството към доставчици са били в общ размер 589 015,04 лв., като най-старият от падежите по тези задължения е бил 21.09.2017 г. Публичните задължения към НАП и Община Ямбол са били в общ размер 626 035,12 лв., като най-старото неизпълнено задължение е било с падеж 30.06.2018 г. Задълженията към персонала към същата дата са били в размер на 906 321,84 лв. с падеж на най-старото 01.03.2019 г. По отношение на коефициента за финансова автономност също се установява, че е бил под референтната стойност от 0,33, а именно 0,1699, 0,3083, 0,4074 и -0,6203, освен за 2016 г. (0,4611). Изложеното сочи, че още през 2015 г. краткотрайните активи на дружеството не са били достатъчни да покрият краткосрочните му задължения, като това състояние е продължило за целия период. Същевременно от 21.09.2017 г. е започнало натрупване на просрочени задължения, вкл. публични и такива, предмет на образувани изпълнителни производства, като следва също да се отбележи, че значителен брой от тези просрочени вземания са били в размер под 1000 лв. Следователно от посочената дата е започнало намаляване на обема на плащанията, което, съпоставено с постоянната отрицателна ликвидност и с обстоятелството, че не са изпълнявани дори и задължения с невисока стойност, показва, че от този момент дружеството е започнало да изпитва затруднения при изпълнението на паричните си задължения, придобили траен характер през 2018 г. Без значение е обстоятелството, че за периода задълженията по сключените с жалбоподателя договори за банков кредит са били редовно обслужвани, доколкото плащанията към отделни кредитори не изключват възможността да е настъпило трайно състояние на неплатежоспособност, преценявано с оглед всички краткосрочни задължения на длъжника. С оглед изложеното касационната жалба е основателна. Въззивното решение следва да бъде отменено, като се определи начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и съобразно направеното искане длъжникът следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 280 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. общо за касационното и въззивното производство. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 264/25.11.2019 г. по т. д. № 585/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд, вместо което постановява: Определя начална дата на неплатежоспособността на „Зенон БГ“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Митрополит Андрей“ № 144 – 31.12.2018 г. Осъжда „Зенон БГ“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Митрополит Андрей“ № 144, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Драган Цанков“ № 37, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 280 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: