Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 110            София, 19 март 2009година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 27 февруари   две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ПОПОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                     РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Ат.Гебрев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №750 по описа за 2008 година   Срещу решение по внохд. №223/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е подаден касационен протест от Апелативна прокуратура гр. С., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия Х. Ц. Й. с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. По отношение на жалбата намира оплакванията неоснователни. Подсъдимия лично и чрез защитата си поддържа жалбата си и моли протеста да се остави без уважение. Частните обвинители ,чрез повереникът си са на становище протеста и жалбата като неоснователни да се оставят без уважение,а постановеното решение в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.11.2008 г. постановено по внохд. №223/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по нохд. №3623/2006 г. на Софийски градски съд ,като подсъдимия Х. Ц. Й. е оправдан да е нарушил правилата за движение по чл.150 от ЗДвП и е намален размера на наказанието лишаване от свобода на една година и два месеца. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия е признат за виновен в това, че на 10.03.2005 г. в гр. С.,при управление на МПС в нарушение на правилата за движение,по непредпазливост причинил смъртта на Ж. К. и многобройни средни телесни повреди на Ю. М. ,С. А. ,И. Н. и Ц. С. ,поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б. Б вр. с ал.1 НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален лек режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата е уважен граждански иск за съпруга на пострадалата Ж. К. за сумата от 30 000 лв. Делото е на вниманието на Върховният касационен съд на РБ за четвърти път ,въпреки че производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма и че целения резултат за бърз наказателен процес в съдебната фаза е изцяло дискредитиран. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. С. Доводите са за явна несправедливост на наложеното наказание и неизпълнение на указанията на Върховният касационен съд в предходно отменително решение. В протеста липсва оплакване за неправилност на въззивното решение в оправдателната му част,което е и основанието за намаляване размера на наказанието. Несъстоятелни са доводите за неизпълнение на задължителните указания на Върховният касационен съд. Трите предходни отменителни решения на Върховният касационен съд са констатирали нарушение визирано в чл.348 ал.5т.2 НПК ,което със сега постановеното решение е отстранено,а както по горе беше посочено основанието за намаляване на размера на наказанието определено на подсъдимия не е атакувано от съответния прокурор ,поради което и няма как да бъде обсъждано. ПО ЖАЛБАТА на под. Й. : Оплакването е за нарушение на закона, с отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.343 а НК въпреки събраните доказателства по делото за оказана помощ на пострадалите. Довода е неоснователен. Подробно и аргументирано въззивния Съд е обсъдил това становище на защитата и изводите са законосъобразни,изцяло се споделят от Върховният касационен съд, поради което и не се преповтарят. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание . Мотивите на въззивното решение в тази връзка на л.44 и 45 от решението са особено пространни ,споделят се в голямата им част от Върховният касационен съд и не страдат от претендираната непълнота. Няма как обаче да бъде споделено становището “Да се приеме обвързваща задължителна сила на указанията на ВКС по приложението на чл.66 ал.1 НК,във връзка с възприетата от касационната инстанция явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание ,би означавало въззивния съд да постанови формално решение,с което да изпълни указанията за начина на изтърпяване на наказанието “. Това становище обезсмисля касационната проверка с основание чл.348 ал.5т.2 НПК/както впрочем е станало в случая на три пъти / и дерогира разпоредбата на чл.355 ал.1т.2 НПК. Позоваването на инцидентно необвързващо Р№562/2002 ІІ Н. О. също не би могло да подкрепи тези изводи. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и правилно,а подадените протест и жалба неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение     Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №223/2008 г. на Апелативен съд гр. С.,с което е изменена присъда по нохд. №3623/2006 г. на Софийски градски съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :