1 Р Е Ш Е Н И Е №142 гр. София, 01 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни 2016г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря ............М. ПЕТРОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 488/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подс. С. А. И. срещу нова въззивна присъда № 15, постановена от Плевенския окръжен съд по ВНОХД № 195/2016г. на 06.04.2016г. Въззивното производство е второ поред, след като с решение № 5 от 08.01.2016г. по ВНОХД № 870/2015г. на ОС – Плевен е отменена присъда № 82 от 22.10.2015г. по НОХД № 212/2015г. по описа на Районен съд – Червен бряг и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С обжалвания пред касационната инстанция въззивен съдебен акт по ВНОХД № 195/2016г. на ОС – Плевен е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подс. С. И. е бил признат за виновен по обвинението по чл.235 ал.3 т.4 вр. ал.2 вр. ал.1 и на осн. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На осн. чл.55 ал.3 НК на подс. И. не е наложено наказанието „глоба“, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. С първоинстанционна присъда № 12 от 04.02.2016г., постановена по НОХД № 6/2015г. от Районен съд – Червен бряг, подс. С. И. е бил признат за невиновен в това, че на 02.04.2015г. в [населено място], обл. П., в частен дом, намиращ се на [улица], без редовно писмено позволително съхранявал 1 куб. м. дървета от вида „акация“, от горски фонд, на стойност 60лв., незаконно добит от другиго, като деянието е извършено в условията на повторност, поради което е бил оправдан по обвинението за престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр. ал.2 пр.3 вр. с ал.1 НК. В касационната жалба и допълнението към нея се съдържа твърдение за незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, като се сочат всички касационни основания. В обсега на чл.348 ал.1 т.2 от НПК се твърди наличие на съществени процесуални нарушения, тъй като въззивната присъда почива на предположения, както и липса на вярна оценка на доказателствата. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като неоснователно не е приложил чл.235 ал.6 НК. Явната несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348 ал.1 т.3 от НПК не се аргументира. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или въззивният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнението съображения и направените искания. Счита, че обвинението е недоказано по несъмнен начин от субективна страна и въззивният съд е произнесъл присъда при непълнота на доказателствата относно субекта на престъплението. Фактът, че една инкриминирана вещ е намерена в дома на подсъдимия и това, че последният е нееднократно осъждан за подобно деяние не е достатъчно доказателство, според защитата, за авторството на деянието. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за частично основателна – само по отношение на наложеното наказание. Подсъдимият С. И., редовно призован, не взема лично участие в заседанието пред касационната инстанция. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е частично основателна, но не по изложените в нея съображения. Извършвайки собствена проверка на процеса на събиране на доказателствата и техния анализ, с оглед релевирания касационен довод по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, касационната инстанция намира да отбележи, че в жалбата на подс. И. не се прави разграничение между фактическа и правна необоснованост на въззивния съдебен акт. В тази връзка следва да бъде посочено, че фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основания за проверка на въззивната присъда. Върховният касационен съд няма правомощието да проверява вътрешното убеждение на въззивния съд относно приетите за установени факти. Участието на подсъдимия в извършване на престъплението е важен компонент от предмета на доказване, така както е определен от нормата на чл.102 от НПК. В конкретния случай, фактическите изводи на Плевенския окръжен съд за извършеното от подсъдимия деяние не могат да подлежат на касационен контрол. Това, което ВКС има възможност да провери, е спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на решаващата предходна инстанция при установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. Касационната инстанция не намира да е допуснато каквото и да е процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. При второто разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, производството по него е протекло по реда на Глава Двадесет и седма от НПК – чл.371 т.2 от НПК, тъй като преди да започне съдебното следствие по общия ред подс. И., в присъствие на упълномощения си защитник и след негово изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. На тази основа първоинстанционният съд, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.373 ал.2 от НПК. Въззивният съд също е констатирал, че горепосочената диференцирана процедура е проведена законосъобразно. Направеното самопризнание, освен от обясненията на подс. И., се подкрепя и от показанията на св. А. А. – старши лесничей в Държавно горско стопанство – Плевен, св. Г. Г. – надзирател към същото стопанство, св. П. М. – служител при РУ на МВР – Червен бряг, както и от заключението на вещото лице по извършената съдебно-оценителна експертиза. Обсъдени са и обясненията на подсъдимия, дадени в производството пред първата инстанция, че дърветата били събрани на брега на р. Искър, но мотивирано са били отхвърлени, тъй като по делото безспорно е установено че съхраняваната в дома на подс. И. дървесина е била без контролни горски марки и документи за произход. С оглед на изложеното, обстоятелствата по чл.102 от НПК, включени в предмета на доказване по обвинението за извършено престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр. ал. 2 НК, са обективно изяснени. В определението си по чл.327 от НПК въззивният съд е посочил, че страните по делото не са направили искания за събиране и проверка на нови доказателства. Такива не са отправяни и в хода на въззивното разглеждане на производството. Заявеното в пледоарията на защитника на подс. И. пред ВКС, че въззивният съд е имал възможност да събере допълнително данни, посочени от подсъдимия и неговия защитник, не съответства на отразеното в съдебния протокол по делото от 06.04.2016г. Не почива на съдържанието на въззивния съдебен акт и друго твърдение на жалбоподателя - че е допуснато нарушение на материалния закон с отказа на контролираната инстанция деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай на престъпление по чл.235 ал.6 НК. Ниската парична равностойност на дървения материал от вида „акация“ /пазарна стойност от 60 лв./ е обстоятелство, което макар и обективно вярно не прави деянието малозначително и поради това непрестъпно. Общата паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите, които се изискват при оценка на конкретното престъпление като „маловажен случай”, при това неопределящ. Събраните по делото доказателства сочат на завишена степен на обществена опасност на поведението на подс. И., предвид наличието на квалифициращия признак по чл.235 ал.3 т.4 от НК – „повторност“ по смисъла на чл.28 ал.1 НК, както и фактът че подсъдимият е осъждан многократно за извършени умишлени престъпления от общ характер – обстоятелства, които показват явната демонстрация на неуважения към установения в страната правов ред. Предвид посочените по-горе констатации, касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, че случаят е немаловажен и деянието, реализирано от подс. И., е съставомерно по чл.235 ал.3 т.4 вр. ал.2 вр. ал.1 НК. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че подсъдимият е санкциониран неведнъж по административен ред за добиване и транспортиране на дървесина без писмено позволително и без документи за произход. Поради тези съображения, ВКС не констатира да е налице неправилно приложение на материалния закон с отказа на въззивния съд да приложи чл.235 ал.6 от НК, с оглед на което искането за оправдаване на подсъдимия не следва да бъде уважавано. С оглед искането за оправдаване на подс. И., в процесния случай не е приложима и разпоредбата на чл.9 ал.2 НК. В тази връзка, въззивният съд е изложил обстойни съображения по този въпрос /стр. 4 от мотивите към въззивната присъда/, които съответстват на съдебната практика и с които настоящият съд няма основания да не се съгласи. В никакъв случай деянието по чл.235 ал.3 т.4 от НК не може да бъде прието за непрестъпно, с оглед ниската стойност на предмета на престъплението. Малозначителността на деянието не се свързва само с размера на предмета на престъплението, но и с характера на засегнатите с него обществени отношения, както и с личността на дееца. Както е посочено във въззивния съдебен акт, четири от осъжданията на подс. И., извън процесното, са за извършени престъпления по чл.235 ал. 6 НК. Подсъдимият многократно е бил наказван по административен ред за добиване и транспортиране на дървесина без редовно писмено позволително и без документи за произход. Налице е престъпна упоритост, с оглед незачитането на установените норми и издадени актове на административни органи от подсъдимия. Поради изложеното, липсват основания и за приложение на чл.9 ал.2 от НК и оправдаване на подсъдимия. Въпреки липсата на доводи по отношение на заявеното касационно основание - явна несправедливост на наказанието, съдът служебно констатира, че с оглед изискването за съответност на наказанието и престъплението се налага определянето на по-нисък размер на наказанието „лишаване от свобода“, който да съответства на критерия на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Наказанието „лишаване от свобода“ е било определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Като отчете смекчаващите обстоятелства, констатирани от контролираната инстанция, а именно твърде ниската стойност на предмета на престъплението и сравнително добрите характеристични данни за подсъдимия, по мнение на този състав възпитателните и въздържащи цели на наказанието по смисъла на чл.36 от НК могат да се постигнат и чрез възможно най-ниския размер на наказанието „лишаване от свобода“, предвиден в нормата на чл.39 ал. 1 НК, а именно три месеца, в какъвто смисъл следва да бъде изменена въззивната присъда. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.354 ал.2 т.1 от НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 15 от 06.04.2016г., постановена по ВНОХД № 195/2016г. по описа на Плевенския окръжен съд, като НАМАЛЯВА размера на наказанието, наложено на подсъдимия С. А. И., от шест месеца на ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.