4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 123 гр. София,18 октомври 2010г. Върховният касационен съд на Република България., трето наказателно отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Е.лияна Карагьозова. ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участие на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА НЧД № 509/ 2010г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 711 от 22. 07. 2010г., постановено по НЧД № 2267/ 2010г., Окръжният съд-гр.Пловдив, наказателно отделение, е прекратил производството по делото, и е изпратил същото на ВКС на РБ, за произнасяне по повдигнат от него спор за подсъдност. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че производството пред ВКС следва да бъде прекратено, доколкото в случая изобщо не е налице спор за подсъдност, по смисъла на чл. 44, ал. 1 НК, по който да се дължи произнасяне от върховната съдебна инстанция. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, и взе предвид становището на прокурора, намира следното: На първо място, изрично следва да се изтъкне, че в настоящото производство ВКС е сезиран от Пловдивския окръжен съд с повдигнат от него спор за подсъдност, какъвто в действителност липсва. Данните по делото сочат, че пред първоинстанционния съд е образувано производство, по реда на чл. 463 и сл. НПК, за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд, постановена по отношение на български гражданин. Съдът, компетентен да разгледа и се произнесе по искането, е установеният с нормата на чл. 465, ал. 2 НПК, а именно окръжният съд по местоживеене на осъдения, или в случаите, когато той не живее в страната- СГС. Така, първоначално искането е било отправено до ОС-Пазарджик, който въз основа на него е образувал съдебно производство (НЧД № 463/ 2010г.). След установяване на настоящия адрес на осъдения Д. Б. Ш., е прекратил същото, изпращайки делото по подсъдност, за разглеждане от ОС-гр.Пловдив. Последният го е приел за разглеждане, като с определение от 6. 07. 2010г. е насрочил НЧД № 2267/ 2010г. в открито съдебно заседание. Проведени са две заседания по делото: на 13. 07. 2010г., когато то е отложено, и на 22. 07. 2010г.- когато производството е прекратено, повдигнат е спорът за подсъдност, и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по него. В мотивите на определението е прието, че компетентен да се произнесе по искането е Софийският градски съд. При тези данни е очевидно, че спор за подсъдност между две съдилища, който да подлежи на решаване от ВКС, в случая няма. Правомощията на съда, който намира, че конкретно дело не му е подсъдно, а компетентният да го разгледа е друг, еднакъв по степен съд, са уредени с чл. 42, ал. 2, изр. 1 НПК. Спор за подсъдност би възникнал, ако и съдът, на когото той е изпратил делото, счете, че то не му е подсъдно. Тогава последният следва да повдигне спор за подсъдност пред ВКС, който да се произнесе по него. По настоящото дело, Провдивският окръжен съд принципно е могъл да повдигне спор за подсъдност когато е получил делото, изпратено му от ОС-гр.Пазарджик, ако е намерил, че последният неправилно се е десезирал. Той обаче е заключил, че няма процесуални пречки за разглеждането му в открито съдебно заседание, включително и такива, касаещи местната подсъдност, поради което го е насрочил и е постановил събирането на допълнителни доказателства, касаещи предмета на производството. Констатацията му впоследствие, че делото е подсъдно на трети съд (СГС), по никакъв начин не обуславя възникването на спор за подсъдност, по смисъла на закона, по който ВКС да дължи произнасяне. Друг е въпросът, че този извод на окръжния съд е лишен от основание, произтичащо от действащия процесуален закон- не е отчетен релевантният момент за определяне на подсъдността и неправилно е изтълкувано второто изречение на чл. 465, ал. 2 НПК, доколкото законодателят е вложил в съдържанието на нормата съдържание, различно от приетото. На второ място, макар и да се касае за особено наказателно производство, действащият процесуален закон принципно урежда задължението на съдията докладчик да провери дали делото е подсъдно на съответния съд, в стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”, съгласно чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК, и респективно- да се произнесе със съответното разпореждане, съобразно изводите си по въпросите, подлежащи на обсъждане. Това е процесуалният стадий, в който съдията- докладчик има правомощието с разпореждане да прекрати съдебното производство, на посоченото основание, намирайки, че делото е подсъдно на друг съд, или да сезира ВКС с искане за промяна на местната подсъдност- чл. 249, ал. 1 НПК, респ. чл. 42- 43 НПК. Видно от материалите по делото, с определението си от 6. 07. 2010г. (л. 2, НЧД № 2267/ 2010г., на ОС-гр.Пловдив), съдът е приел, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, една от които е спазената родова и местна подсъдност пред конкретния съд, съгласно чл. 465 НПК. Ето защо, след като производството вече е било в стадия на съдебното заседание, съдът не е могъл изобщо да го прекрати и изпрати делото на друг, еднакъв по степен съд, по каквито и да било съображения, касаещи местната подсъдност, дори и същата да е била нарушена, макар че такива данни по делото няма. Това е така, защото в стадия на съдебното заседание пред първата инстанция, с разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2 НПК, законодателят изрично е ограничил това правомощие- само при констатации за подсъдност на делото пред по- горен или военен съд, т.е. местната подсъдност изобщо е изключена като основание. При това положение, извън основанията на цитираната норма, съдът е задължен да разгледа и реши делото. Предвид всички изтъкнати до тук съображения, при констатацията за липса на спор за подсъдност, по смисъла на чл. 44, ал. 1 НПК, искането на ОС-гр.Пловдив следва да бъде оставено без разглеждане, като се прекрати производството пред ВКС, а делото се върне на Окръжен съд-Пловдив за по- нататъшни процесуални действия. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Окръжен съд.-Пловдив, за произнасяне по спор за подсъдност, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по НЧД № 509/ 2010г., по описа на ВКС на РБ, ІІІ наказателно отделение. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Окръжен съд-гр.Пловдива по- нататъшни процесуални действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: