Р Е Ш Е Н И Е № 81 град София, 12 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Жанина Начева при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията E. Авдева дело № 21/2012г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане от осъдения С. Г. К. за възобновяване на производството по нохд № 1555 / 2011 г. на Пловдивския районен съд. В искането се сочи, че предходните инстанции не са изпълнили принципните си задължения по чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата.Осъденият твърди, че е осъден въз основа на едно косвено доказателство – дактилоскопна следа, която не го свързва с авторството на деянието по несъмнен начин. Бланкетно се заявява, че наказанието е несправедливо, тъй като е санкциониран невинен човек. В заключение осъденият иска възобновяване на производството и оправдаване по повдигнатото обвинение или, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на така заявената процесуална претенция с довода, че доказателствената съвкупност по делото уличава искателя като извършител на инкриминираното деяние. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното : Районният съд в гр. Пловдив с присъда № 187 / 07.04.2011 Г. признал подсъдимия С. Г. Кл. за виновен в това , че в периода от 20.30 часа на 27.11.2010 г. до 13.30 часа на 28.11.2010 г.в гр. Пл. при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 230 лева от владението на Г. Д. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 вр. с чл. 195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като го признал за невинен и го оправдал по обвинението по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Съдът приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение и по реда на ЗМВР и НПК и възложел в негова тежест сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Пловдив с решение № 283 от 06.10.2011 г. по внохд № 1008 / 2011 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил срока на наказанието лишаване от свобода от пет на три години. В останалата част присъдата била потвърдена. Решението не е проверявано по касационен съд и влязло в сила на 06.12011 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт , подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно Осъденото лице и защитникът му оспорват осъдителната част на атакувания съдебен акт, като не се съгласяват с извода на съда за безспорно установяване на авторството на инкриминираната дейност според стандарта на чл. 303,ал.2 от НПК. Те се позовават на косвения характер на събраните доказателства и преди всичко на намерената дактилоскопна следа. преценявайки ги като неубедително подкрепящи констатациите на предходните инстанции за деянието, вината и отговорността. В искането коректно се припомня, че правната наука и съдебната практика допускат постановяване на осъдителна присъда и при косвени доказателства, но само тогава, когато, разгледани в тяхната съвкупност, те изграждат хармонично и непротиворечиво цяло и водят до единствено възможния извод относно основния факт на доказване. Въззивният съд не търпи упрек в игнорирането на този постулат. Напротив, обсъждайки оскъдния доказателствен материал по делото, съдебният състав на окръжния съд проявил задълбоченост и предпазливост при изграждането на фактически конструкции върху косвени доказателства. В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция били отстранени всякакви съмнения в процесуалната безупречност на дактилоскопното изследване чрез назначаване на повторна, неправилно наречена „допълнителна” експертиза. Това се наложило, тъй като предходната експертиза сравнявала откритите при огледа на местопроизшествие пръстови отпечатъци с образците от полицейската база данни без да е иззет сравнителен материал по реда на чл. 146 от НПК.След отстраняване на този пропуск експертът потвърдил заключението на предшественика си относно принадлежността и посоката на следите. Тези констатации, разгледани заедно със спецификата на мястото, ,където били открити отпечатъците, по несъмнен начин подкрепили извода , че те са оставени от подсъдимия при излизане от взломения павилион. В мотивите на атакувания съдебен акт са обсъдени доводите на защитата да опровергае заключението за авторството на деянието. Версията, че пръстовите отпечатъци на подсъдимия попаднали върху рамката на счупения прозорец на павилиона случайно , правилно е отхвърлена, тъй като противоречи както на установената посока на следите, така и от данните от фотоалбума, приложен по делото. Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Изводите за авторството на деянието не са опорочени и не подлежат на ревизия по реда на възобновяването на наказателни дела . Изложеното по-горе обуславя отхвърляне и на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като то е аргументирано единствено с функционалната му зависимост от заключението на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. К. за възобновяване на производството по нохд № 1555/2011 г. на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.