Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * съпричиняване * справедливост на обезщетението


4
Решение по т.д.№ 2005/2014 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

София, 30.12.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2005 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Р. Б. срещу тази част от Решение № 663 от 09.04.2014 год. по гр.д.№ 727/2014 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната жалба на Е. Б. срещу тази част на Решение № 8355/11.12.2013 год. по гр.д.№ 4550/2012 год. на Софийски градски съд с която искът му с правно основание чл.226 ал.1 КЗ вр.чл.51 ал.2 ЗЗД срещу ЗК [фирма] е бил отхвърлен за сумата над 10000 лв. и до предявения размер от 30000 лв.
В частта с която искът е бил уважен за сумата до 10000 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се сочи основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. Касаторът, чрез процесуалния си представител сочи, че неправилно въззивният съд е приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, както и че е нарушил чл.52 ЗЗД при преценката какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Искането е за касиране на решението на САС в обжалваната част и присъждане на обезщетение в претендирания размер.
Ответникът по касация ЗК [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса дали с влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ се преклудира спора по наличието на допринасяне за настъпване на вредата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в последващо производство между същите страни за вреди от ексцес.
Като взе предвид становищата на страните и извърши по реда на чл.290 ал.2 ГПК проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е частично основателна.
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 вр.чл.51 ал.1 ЗЗД за сумата 30000 лв.
Ищецът Е. Б. е пострадал при ПТП на 24.04.2009 год. При управлението на мотоциклет по [улица]в посока от [улица]към [улица], бил ударен от л.а. „Голф”, който при неправилно предприета маневра за ляв завой му отнел предимство. Били са му причинени телесни увреждания, като за неимуществени вреди, предявил иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя на виновния водач. Било му присъдено обезщетение в размер на 30000 лв. с влязло в сила решение по гр.д.№ 4817/2009 год. на Софийски градски съд.
Разглежданият в настоящето производство иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ вр.чл.51 ал.1 ЗЗД произтича от твърдението на Б., че е налице влошаване на здравословното му състояние – ексцес. Допълнителните болки и страдания търпял, поради направените му през 2010 год. и 2011 год. две операции по подмяна на поставен остеосинтезен материал на счупената при ПТП лява раменна кост.
Ответникът по иска ЗК [фирма] е оспорил наличието на ексцес, като тезата му е, че се касае за последващ, планиран етап от лечението на Б. и този предстоящ етап е бил овъзмезден с обезщетението, присъдено в предходното производство. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 10000 лв. Събрал е доказателства относно механизма на ПТП и е приел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на САС е счел, че справедливото обезщетение за Б. би следвало да бъде 20000 лв. Приел е, обаче, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен, поради това е потвърдил крайния извод на първоинстанционния съд относно размера на обезщетението.
По поставения правен въпрос.
Както бе посочено по-горе, в предходното (основното производство) по чл.226 ал.1 КЗ не е било прието наличието на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД – наличието на вина от страна на пострадалия за настъпването на пътно-транспортното произшествие от което са произлезли вредоносните за него последици. Поради това, въпросът установяване на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД и по-конкретно, чия е вината за настъпване ПТП е преклудиран и той не може да бъде пререшаван в последващото производство за ексцес. В производството по чл.51 ал.1 предл.1 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД вр.чл.226 ал.1 КЗ, предмет на установяване друг фактически състав – влошаване състоянието на увредения и причинната връзка на това влошаване с увреждането за което е била ангажирана отговорността на застрахователя в предходното производство. По отношение на него, би било възможно застрахователя да направи възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД но само по отношение отговорността за ексцес – дали увреденият е допринесъл за новите последици от увреждането, ако такива са налице. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос е: С влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ с което е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, се преклудира спора за допринасяне на за вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД. В последващо производство по чл.51 ал.1 предл.1 ЗЗД между същите страни или правоприемниците им за вреди от ексцес, възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само по отношение на ексцеса.
По същество.
В рамките на настоящето производство, възражение от страна на застрахователя, че Б. с поведението си е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние не е било направено. Общото възражение на застрахователя е било, че такова влошаване не е налице и искът по чл.51 ал.1 ЗЗД е неоснователен. Поради това, в частта, досежно основателността на иска, спорът е преклудиран. Висящ пред ВКС е само спорът за размера на обезщетението. Становището на настоящия съдебен състав е, че сумата 10000 лв. е достатъчна да обезщети пострадалия Б. за търпените неимуществени вреди – болки и страдания, произтичащи от направените две операции за подмяна на поставен остеосинтезен материал на счупената при ПТП лява раменна кост. Обстоятелството, че в мотивите си съставът на САС е посочил глобално обезщетение в размер на 20000 лв. е без значение, доколкото тази сума не е присъдена, поради което и не сме изправени пред хипотезата на reformatio in pejus. С оглед на това, въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила, а касаторът ще следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 663 от 09.04.2014 год. по гр.д.№ 727/2014 год. на Софийски апелативен.
ОСЪЖДА Е. Р. Б. да заплати на ЗК [фирма] сумата 100 лв. (сто лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.