5 Р Е Ш Е Н И Е № 619 гр. София 16 декември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ : Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Л. ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 673/2010г. Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. В. срещу въззивна присъда №238/23.06.2010г. на Софийски градски съд, по внохд 4023/2009г. С визирания съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда на Районен съд - София, с която П. Н. Ш. е признат за виновен в извършено на 10.02.2008г. престъпление по 129, ал.2, вр.ал.1 от НК, изразяващо се в причинена на В. С. В. средна телесна повреда /счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, довело до трайно затруднение движенията на горния крайник/ и ангажирана неговата наказателна и гражданска отговорност, като подсъдимото лице е оправдано по повдигнатото му от прокурора обвинение, на основание чл.304 от НПК, с произтичащите от това гражданскоправни последици. Подадената жалба обективира израз на недоволство от постановения съдебен акт, поради допуснати „нарушения на материалния и процесуален закон”, без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348 от НПК касационни основания и да се предлагат обосноваващи ги фактически и юридически аргументи. Направеното волеизявление словно отразява диспозитива на атакуваната въззивна присъда и съдържа бланкетни доводи за безспорна доказаност на обвинителната теза и формирани погрешни изводи от контролирания съд. Релевираните декларативни оплаквания са съпроводени с претенции за упражняване на лимитираните в чл.354,ал.1,т.4 от НПК правомощия на ВКС. В допълнително представени съображения от повереника на частния обвинител и граждански ищец се очертава дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и чл.107 от НПК, предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, и се мотивира тенденциозно и безкритично възприемане на доказателствата, обслужващи защитната версия на П. Ш.. Поставя се акцент на налични пороци при доказателствените анализ и оценка, изразяващи се в кредитиране на обясненията на подсъдимото лице и на свидетелските показания на Р. П., и в пренебрегване на депозирания разказ от пострадалия и от неговите близки-Ю. В. и В. В., обусловили неправилно приложение на закона. В съдебно заседание на 07.12.2010г., частният обвинител и граждански ищец В., редовно призован не се явява, като упълномощеният от него процесуален представител, охранявайки законните му интереси заявява, че поддържа касационната жалба и допълнението към нея. В настоящото производство подсъдимият Ш. участва чрез договорен адвокат, който след излагане на възражения досежно лишената от конкретика жалба, моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура убедително пледира за законосъобразност на въззивния съдебен акт, предпоставящи необоснованост на исканията на В. В.. Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец е НЕОСНОВАТЕЛНА. При осъществения инстанционен контрол Върховният касационен съд не констатира визираните съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният състав, в по реда на чл.313-чл.340 от НПК е проверил изцяло присъдата на първостепенния съд, като след проведено съдебно следствие, последвано от прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствения материал по делото, е формирал своето вътрешно убеждение по фактите и обективирал изводите си по приложението на материалния закон. При внимателен преглед на доказателствената съвкупност, приобщена чрез гласните и писмени източници - обясненията на П. Ш.; свидетелските показания на В. В., Ю. В., В. В., Р. П., П. Бенинска, Росица К.; приложената медицинска документация; и след компетентна преценка на допуснатите и изслушани съдебни експертизи, е очертана хронологията на инкриминираното деяние. Същата сочи на възникнала на 10.02.2008г., разпра между П. Ш. и В. В., провокирана от разразил се скандал между последния /повлиян от употребата на значително количество алкохол/и неговата тъща-В. В./леля на подсъдимия/, в магазин, находящ се в обитаваната от тях жилищна кооперация на ул.”Драган Цанков”№26, гр.София и стопанисван от семейство В.. Задълбочено е изследвано участието на подсъдимия Ш. в коннфликта, обективирано в действия по хващане на В. В. за реверите на якето и в областта на ръката, на което В. отвърнал с вербална и физическа агресия. Това мотивирало намесата на присъстващия на мястото на инцидента свидетел Р. П., който застанал помежду им непосредствено преди падането на пострадалото лице на земята. Коментирани са и обстоятелствата, свързани с установените на 12.02.2008г. в травматологичния кабинет на У. „П.” телесни увреждания на В. В.-кръвонасядане на лявата мишница, причинило болка и счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни. В контекста на инкорпорираната доказателствена маса, несъстоятелни са доводите в жалбата, че при грубо несъблюдаване на процесуалните предписания контролираната инстанция е основала фактическите положения, релевантни за обективната и субективна съставомерност на инкриминирания акт, и неговото авторство на твърденията на подсъдимия Ш. и на свидетеля-очевидец Р. П., и при игнориране на депозираното от жертвата на неправомерното посегателство, от съпругата му Ю. В. и от родственицата му по сватовство - В. В., обусловило постановяването на оправдателна присъда. Безспорна е по делото липсата на корелация между тези групи гласни доказателствени средства по отношение съпричастността на подсъдимото лице към инкриминираната дейност и проявните му форми на поведение. В обсега на правомощията си въззивният съд е преодолял визираните противоречия с демонстриран юридически усет и професионализъм в пределите на наличната проверка на източника на доказателства, при реализирания анализ на начина на пресъздаване на включените в предмета по чл.102 от НПК фактически данни и чрез обективна съпоставка на съдържанието им с останалия доказателствен материал. Правилно е интерпретиран разказът на свидетеля П. и мотивирано изведено заключение за неговата доказателствена сила. Безпристрастен очевидец на инцидента на инкриминираната дата и възприемайки го от неговото начало до финализирането му, Р. П. добросъвестно отразява своите зрителни и слухови впечатления, като последователно описва отделните епизоди на разгърналия се конфликт и съпричастността на участващите, обръщайки внимание на състоянието на В. В. /видимо пиян, след консумираната водка./ Той е категоричен, че П. Ш. не е извършил действия, предпоставили телесното нараняване на В. и допълнително уточнява, че в момента, непосредствено предхождащ падането на земята на пострадалия, последният не е имал физическо съприкосновение с подсъдимия, поради обстоятелството, че свидетелят е бил между тях. Съответни на очертаните твърдения са и обясненията на подсъдимия, което съвкупно преценено с характеризиращите ги еднопосочност, логичност и житейска правдивост, и при обективна съпоставка със заявеното от П. Бенинска и Росица К. за употребеното от В. количество алкохол и за въздействието му върху неговите поведенчески изяви, обосновава тяхното кредитиране. В кореспондираща връзка с коментираните гласни доказателствени източници са и научните мнения на вещите лица в изготвените съдебно-медицински експертизи, установяващи медикобиологичните параметри на телесните увреждания на пострадалия-счупване на големия туберкул на дясната раменна кост и описващи механизма на неговото причиняване, сочещ на индиректност, при падане върху изпъната ръка. Убедителна е и предложената от контролираната инстанция аргументация в съобразителната част на въззивната присъда относно процесуалната стойност на свидетелските показания на В. В., ценени като доказателствено средство и способ за установяване на основанието и размера на предявената гражданскоправна претенция. Отчетено е обстоятелството, че пострадалият е активен участник в словесното и физическо стълкновение на 10.02.2008г., и конституиран като страна в наказателния процес /граждански ищец и частен обвинител/, което неминуемо рефлектира на обективността на депозираното от него, поради заинтересованост и предубеденост. Последното разбира се не обуславя безкритичното отхвърляне на твърденията на пострадалия В., а предпоставя изпълнение на задълженията за тяхното обсъждане, с последваща преценка на собственото им съдържание и при съотнасяне със съвкупната доказателствена маса. Изискуемата се от закона логическа мисловна дейност, базираща се на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти по делото, довела до формирането на свободно вътрешно убеждение, е осъществена от Софийски градски съд. Същата е намерила израз в мотивираните изводи в атакуваните съдебен акт, че заявеното от В. В. досежно извършеното от подсъдимия „хвърляне на земята”, довело до причинената му травма, индицира на недостоверност. Последното и в известен доказателствен синхрон със свидетелските показания на съпругата на пострадалия - Ю. В. и нейната майка В. В., описващи действия на Ш. по „блъскане” на жертвата в мозайката. Очертаните гласни доказателствени средства, интерпретирани в аспекта на съществуващите отношения на разпитаните лица с В. В. и безусловно опровергани от тройната съдебно-медицинска експертиза, която е категорична че инкриминираното увреждане не може да бъде получено по описания от тези свидетели начин, не обезпечава с изискуемия доказателствен интензитет обвинението срещу Ш.. Въззивната съдебна инстанция не е допуснала претендираните в касационната жалба процесуални нарушения на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. Реализирани са следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в наказателния процес, изведената фактология се базира на обективен и всестранен анализ на инкорпорираните доказателства, поради което и ВКС намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 НПК, обосноваващи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд. Правилно е приложен и материалният закон. В съответствие с възприетите фактически положения е очертаното юридическо заключение на въззивния състав за недоказаност на механизма на инкриминираното престъпление и на съпричастносттта на П. Ш. към него чрез съзнателни прояви, намиращи се в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат – средната телесна повреда на В. В., предпоставили оправдаването на подсъдимото лице за посегателство против личността по чл.129 от НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни последици. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинителната теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и безспорно установени, съдът може да постанови осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е убедително доказано /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. По изложените съображения, ВКС намира, че в пределите на възложената му компетентност и предвид предоставените му процесуални възможности в настоящотото съдебно производство, следва да остави в сила въззивния съдебен акт, с който е отменена първоинстанционната осъдителна присъда от 18.05.2009г. на Софийски районен съд, по нохд № 251/2008г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №238/23.06.2010г. на Софийски градски съд, постановена по внохд 4023/2009г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.