Р Е Ш Е Н И Е №467 С о ф и я, 14 декември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 н о е м в р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1378/2015 година. Касационното производство е образувано по бланкова касационна жалба и допълнение към нея от защитника на подс.Е. И. Г. от В. адв.М.Р. от АК-В. срещу решение № 154 от 18.08.2015 г., постановено по ВНОХД № 87/2015 г. от Варненския апелативен съд, като се навеждат доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се отправят алтернативни искания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаването му по предявеното обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касаторът Г., чрез защитника си адв.В.В. от САК моли жалбата му да бъде уважена по заявените в същата съображения. Гражданският ищец Министерство на финансите, редовно уведомен, не взема участие в касационното производство и не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 9 от 26.01.2015 г., постановена по НОХД № 1151/2014 г., Варненският окръжен съд е признал подс.Е. И. Г. от В. за виновен за осъществено в периода от 12.06.2009 г. до 13.08.2009 г. във В., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на управител и представляващ „Т енд Д”-Е.-В. данъчно престъпление – избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – на сумата от 476 000 лв, като потвърдил неистина и приспаднал неследващ се данъчен кредит в подадени в посочения период справки-декларации по ЗДДС и на основание чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2 и 7 вр.чл.26, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му наложил наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Отхвърлен като погасен по давност е предявеният от Министерство на финансите граждански иск за сумата от 476 000 лв. В тежест на подс.Г. са присъдени направените по водене на делото разноски в размер общо на 310 лв. Недоволни от присъдата са останали защитникът на подсъдимия адв.И.Л. от САК и поверениците на гражданския ищец. Бланковата въззивна жалба от името на подсъдимия, допълнена от защитника му адв.М.Р., визира оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността на присъдата, постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда или връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. Жалбата на Министерството на финансите касае незаконосъобразността на присъдата в гражданската й част с доводи срещу извода на съда за погасяване по давност на исковата им претенция и искане за „потвърждаване на предявения иск по основание и размер и присъждане на юристконсултско възнаграждение”. С решението си № 154 от 18.08.2015 г. по ВНОХД № 87/2015 г. Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната пред него първоинстанционна присъда. В касационната жалба и допълнението й адв.Р. подновява оплакванията си за неправилни фактически и правни изводи и липса на отговори от въззивния съд по съществени въпроси, повдигнати от страна на защитата на подсъдимия с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд, алтернативно за оневиняването му от касационната инстанция поради несъставомерност на деянието, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и в противоречивите, според тях, мотиви на втората инстанция. Такова е и становището на защитника адв.В., изразено в съдебните прения пред ВКС с искане за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. На основата на многократно повтаряното твърдение подс.Г. да не е изготвял и подавал лично инкриминираните справки-декларации по ЗДДС от името и за сметка на управляваното от него търговско дружество „Т енд Д”-Е.-В. се извеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на правно значимите факти, въз основа на „генерирани в НАП” справки-декларации по ЗДДС, а не изготвяните от счетоводната кантора на св.Ж., възприемане на факти за посредствено извършителство на деянията при липса на изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, както и по предположения, при игнориране на съществените възражения на защитата и липсата на отговори по тях, противоречивост на изложените и от въззивния съд мотиви и неправилно приложение на материалния закон поради несъставомерност на поведението му и несправедливост на осъждането му въобще. В голямата си част тези доводи са били наведени и пред апелативната инстанция и са получили правилен и законосъобразен отговор. Всъщност, копирайки в допълнението към касационната жалба всички развити пред предната инстанция доводи, касаторът се е задоволил само да наблегне, че тези им възражения не били обсъдени или че декларативно са отхвърлени, което не е вярно. ВКС намира, че не е налице наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Предметът на делото касае една покупко-продажба на недвижим имот и две други сделки с птиче месо, по които било извършено авансово плащане, приети обаче за фиктивни по изложените както от окръжния, така и от апелативния съд убедителни съображения. Последните две сделки обаче са позволили на подс.Г. като управител на посоченото търговско дружество и продавач на имота да приспадне неправомерно данъчен кредит и да „стопи” дължимото се във връзка с продажбата на имота ДДС. Именно във връзка с тези сделки св.Ж. като счетоводител, обслужваща търговското дружество, е получила от подсъдимия първичните документи и съобразно даденото й пълномощно, след изготвяне, въз основа на ползваната от счетоводната кантора компютърна програма, на съответните справки-декларации по ЗДДС за отчетните периоди ги е изпращала в ТД на НАП. Тя е изяснила как заради ползвания от НАП друг компютърен продукт са се „генерирали” в друг вид тези справки-декларации, но които тя сверявала с данните по ползваната от нея програма и с електронния подпис на съпруга й ги утвърждавала. Или, изборът на този начин на изготвяне и подаване на съответните справки-декларации и регистърни книги за изпълнение на задълженията на подс.Г. в посоченото му качество за разчитане с РБ по ЗДДС е негов и при изложената в обвинителния акт конкретика правно значимите факти са били изведени процесуално издържано от съда. Нему е било задължението да предоставя на счетоводителката истински и с вярно съдържание първични счетоводни документи, за реално осъществени и изпълними облагаеми по ЗДДС сделки. Фиктивността на инкриминираните сделки, въз основа на които неправомерно е бил начислен данъчен кредит е обоснована от съдилищата съобразно доказателствените източници и няма направени изводи по предположения. Обстоятелството, че са били извършвани банкови преводи, но като паричните средства непосредствено след преводите са били теглени в брой само идва да покаже преследваната цел, а именно да се завоалира тази фиктивност. Обвинителят в първата инстанция дори си е позволил да представи процесуални документи от други наказателни производства за деятелност на организирана престъпна група, което е било неправилно, но това не е повлияло на вътрешното убеждение на съда при установяване на релевантните на обвинението на подс.Г. факти. Въззивният съд е отговорил, макар и пестеливо, на всяко едно от направените му възражения и е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, поради което няма основание за намеса на ВКС на посоченото касационно основание. Неоснователно се възразява срещу правните изводи на съда както относно разпоредбите на специалния закон ЗДДС, така и относно обективните и субективни елементи на престъплението по чл.255 от НК, в което подс.Г. е обвинен и осъден. Безспорно, данъчно задълженото лице е търговското дружество, на което обаче той е бил управител и представляващ и от името и за сметка на което той е бил длъжен да организира и законосъобразно провежда търговската му дейност, съответно да се разчита по законоустановения начин с РБ, т.е. да води правомерно счетоводството на дружеството и декларира, съответно заплаща неговите данъчни задължения. След като не е спазил тези си задължения с изведения пряк умисъл да избегне тяхното установяване и заплащане, то деятелността законосъобразно е подведена под посочената наказателна норма. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен и не са налице визираните в жалбата пропуски – при отделните периоди на деклариране по ЗДДС деянията на подсъдимия са включени в едно, изрично посочено, продължавано престъпление, изяснена е фигурата му на извършител, съобразен е размерът на данъчните задължения и механизмът на тяхното прикриване. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е наведено най-общо във връзка с осъждането на подс.Г., като не са изложени каквито и да е конкретни доводи, свързани с явна несправедливост на приложената му санкция. Апелативният съд се е съгласил със смекчаването й заради забавеното досъдебно производство, както и с отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, а при липсата и на протест не е имало основание да обсъжда защо не са били събрани доказателства и не е било наложено кумулативно предвиденото наказание конфискация. Съобразени са били отново наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и законосъобразно апелативният съд е потвърдил осъдителната присъда изцяло, включително и в гражданската й част, която не е предмет на касационната жалба. ВКС не намира основание за намеса и намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание, поради което жалбата на защитника му като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното въззивно решение следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154 от 18.08.2015 г., постановено по ВНОХД № 87/2015 г. от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :