Р Е Ш Е Н И Е № 147 Гр.София, 22.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни, 2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА При участието на секретаря Рангелова В присъствието на прокурора Петя Маринова Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 476/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 2/12.01.15 г.,постановена от ОС-Стара Загора /СзОС/ по Н.Д. 377/13 г., подсъдимият С. П. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 вр.чл.2 НК и вр. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години. Подсъдимият е лишен от право на управление на МПС на основание чл.343 Г вр. чл.37,ал.1,т.7 НК, за срок от пет години. Оправдан е да е извършил вменените му с обвинителния акт нарушения на чл.5,ал.1,т.1 и чл.20,ал.2 ЗДП. По жалба на конституирания частен обвинител и на подсъдимия е образувано В.Н.Д.297/15 г.по описа на АС-Пловдив /ПАС/. С решение № 138/ 09.11.15 г. атакуваната присъда е изменена, като е отменено приложението на чл.66,ал.1 НК и е постановено наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и половина да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при лек режим. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба от подсъдимия, ведно с негово допълнение към нея, в които са релевирани основанията по чл.348, ал.1-3 НПК. Същите намират отделно развиване и в допълнението, приложено пред ВКС от упълномощения от дееца защитник пред тази инстанция. Иска се или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или отмяна и оправдаване на дееца, или изменение на съдебния акт с признаване на подсъдимия за невиновен по инкриминираното му нарушение на чл.58,т.3 ЗДП,намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложение на нормата на чл.66 НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с допълненията към нея. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Такова е становището и на частния обвинител. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълненията към нея, като обмисли становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Най-съществени се явяват оплакванията, въздигнати пред настоящата инстанция, които са свързани с липсата на решаващи мотиви в съдебния акт на въззивния съд както по отношение на разбора на доказателствените източници, така и по отношение на правната преценка и факторите за определяне на дължимото наказание и начина на неговото изтърпяване. Казано общо, настоява се на присъствие на абсолютно процесуално нарушение по чл.348,ал.2,т.2,пр.1 вр. ал.1,т.2 НПК. Същото, при положение, че се счете за налично, задължително води до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния долустепенен съд. Именно поради тази причина то следва да бъде разгледано най-напред от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Жалбата и допълненията към нея, с наведените съображения в посочената насока, огледани през видната по делото процесуална действителност, обуславят извод за състоятелност на аргументацията. Атакуваният съдебен не отговаря на правилата, заложени в разпоредбите на чл.314,ал.1 и чл.339,ал.2 НПК. От една страна ПАС не е направил пълен въззивен преглед на обжалваната присъда, а от друга- не е отговорил на същностни отправени пред него възражения относно приетата фактология по престъпната деятелност, нейната правна интерпретация, включително и що се касае до това дали починалото лице не е допринесло с поведението си за настъпване на противоправния резултат, както и определени обстоятелства, които се отчитат при определяне на наказанието и начина на неговото изтърпяване. И при прост прочит на мотивите се забелязва словната пестеливост на въззивния съдебен състав. Това само по себе си не би било укоримо при положение, че би бил обхванат целият относим събран по делото доказателствен материал и би бил направен юридически анализ на приетите фактически обстоятелства в контекста на допуснатите нарушения на пътното законодателство, стоящи в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вредоносни последици и съответно обуславящи обвинението по чл.343 НК. Действително, внимателният анализ на решението би могъл да доведе до заключение, че ПАС е намерил за правилна изложената мотивация на първостепенния съд. Въпреки това посочените по-горе норми на процесуалния закон са го задължавали да изпише решаващи съображения по всеки релевантен за процесното производство въпрос. И тук не може да не се отбележи състоятелността на изложеното от подсъдимия и неговия защитник относно необсъждане на приетата от СзОС и взета предвид единична автотранспортна експертиза. От решението на ПАС дори не става ясно, че има такава, както и че тройното съдебно-автотехническо заключение е прието като повторна експертиза, с някои параметри, основополагащи за различни изводи от техническа страна. В тази връзка, неизписването на мотиви, от които да стане безпределно ясно защо се възприема тезата на експертите по втората експертиза, вместо по първата, включително и относно боравене със следи, неотбелязани по огледния протокол, предпоставя невъзможност тази инстанция да определи доколко е основателно възражението на касатора и неговия защитник относно необходимостта от назначаване на автотехническа експертиза, в която да се направи опит да се преодолеят наличните различия. По-нататък, дори и крайното снижение на преценката относно дължимия стандарт за изготвяне на съдебен акт, не би могло да превъзмогне липсата на каквото и да е обсъждане на правилата на специалното законодателство, приети за нарушени от страна на СзОС-чл.20,ал.1; чл.21,ал.1,чл.23,ал.1 и чл.58, т.3 ЗДП- и намирането на всяко едно от тях в пряка причинно-следствена връзка с инкриминираната престъпна дейност. Това от своя страна води до невъзможност да се вземе отношение по доводите на защитника на подсъдимия за неналичие на условията /по приетата фактология/, обуславящи нарушение на дееца на чл.58,т.3 ЗДП, както и доколко търпии укор поведението на починалото лице-водач на втория автомобил, относимо към ангажираната наказателна отговорност на К.. Казано просто, липсата на мотиви води до невъзможност ВКС да разсъждава на плоскостта на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Не на последно място неприсъствие на изложение се констатира и относно факторите, оценими при определяне на дължимото наказание, разгледани в светлината на отправени аргументи срещу възприети многобройни минали нарушения на пътното законодателство от страна на дееца, за които той е понесъл административна отговорност. Макар и да не присъстват съображения в жалбата на К. и в допълненията към нея, настоящата инстанция констатира липсата на мотиви на ПАС относно вида на непредпазливата вина, реализирана от дееца. Само при задълбочен прочит може да се изведе, че вероятно апелативната инстанция е имала предвид небрежността, а не самонадеяността, доколкото позоваването на непредпазливостта е направено на фона на възражение за наличие на случайно деяние /стр.5 от решението, втори абзац/ и доколкото по този начин не се излиза извън приетия по обвинителния инструмент и първоинстанционния съдебен акт вид на непредпазливата вина. Освен това,видно от самата конструкция на обвинението, основната претенция спрямо подсъдимия е свързана с неспазване на режима на скоростта при управление на процесното возило. Неясно е следователно как такова поведение се субсумира под правилото за движение по пътищата, залегнало в нормата чл.20,ал.1 ЗДП /по принцип несвързваемо с режима на скорост/, за нарушението на която К. е признат за виновен. И накрая, няма изтъкнат никакъв аргумент относно дълготрайността на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право-на основание чл.343 Г НК. Както вече бе заявено, липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива. Затова няма пречка ВКС и служебно да се занимае с нея, тъй като при такава констатация се достига до извод за наличие на такъв съществен порок, който прави атакувания акт негоден за касационна проверка по същество. Казаното дотук е достатъчно, за да се прецени наличие на предпоставките на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, водещи до наложителна отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Наред с всичко уточнено по-горе, предпоставящата невъзможност да се разбере волята на съда липса на мотиви, поставя съответната страна, в случая подсъдимия, в несъстояние да се противопостави и да реализира адекватно правото си на защита. А това води до нарушаване и на разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се отхвърли възражението по допълнението към жалбата на подсъдимия, изготвено лично от него, относно нарушено му от ПАС право на защита чрез неотлагане на делото пред съответната инстанция поради обществена ангажираност на К. и невъзможността му да упълномощи нов защитник. Видно е по съдебния протокол, изготвен пред втората инстанция, че касаторът е бил защитаван от един от своите адвокати, без да се твърди, че всеки от тях е имал определена конкретна и единствена роля по отделни аспекти на неговата защита. Взето е отношение по решаващите за правилното изясняване на делото доводи-според тази страна. С оглед приетото, касационният съд намира за безпредметно да обсъжда възраженията по жалбата и допълненията към нея относно несъгласието с размера на наложеното наказание и начина на неговото изтърпяване. Това следва да бъде направено по надлежен ред при новото разглеждане на делото. Водим от изложените съображения и на основание чл.354, ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 138/09.11.15 г., постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.297/15 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/