4 Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 02 декември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……...….Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....…...........Атанас ГЕБРЕВ…….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 189 по описа за 2022 г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия Г. И. Г. чрез защитника му адв. Д. М. и на частните обвинители К. Н. К.; Н. Е. П.; С. К. Н. (със съгласието на баща си К. Н. К.) и М. Н. И., чрез повереника им адв. К. Т. срещу въззивно решение № 395 от 20.12.2021 г., постановено по внохд № 1080/21г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 състав. С присъда № 63 от 23.06.2021 г. по нохд № 101/21г. на Окръжен съд – Видин, подсъдимият Г. И. Г. е признат за виновен в това, че на 21.08.2020г. около 05.00 часа при управление на МПС - лек автомобил марка „А.“, модел „А 4“, с рег. [рег.номер на МПС] в [населено място] по [улица]с посока на движение от надлеза над ж.п. линия Видин - София към кръстовището с [улица], срещу сградата на РЗОК - Видин, в нарушение на правилото за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП загубил управление на автомобила и се ударил в метален стълб за улично осветление, като по непредпазливост причинил смъртта на М. К. Н., средна телесна повреда на Я. Л. Г. (изразяваща се в раздробяващо счупване на лява ключица, довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка) и средна телесна повреда на Д. В. Ф. (изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в мозъчна кома и мозъчна контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота), като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.03 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта № 306К/2020г. на СХЛ към Ц. – [населено място], поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.“б“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, на подсъдимия Г. И. Г. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, което е намалено с 1/3 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е оправдан да е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия Г. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Г. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на разноските по делото. По жалби на подсъдимия Г. Г., подадена чрез защитниците му и на частните обвинители К. К., Н. П., С. Н. (със съгласието на баща си К. К.) и М. И., подадена чрез повереника им К. Т., е образувано внохд № 1080/21 г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 с-в. С решение № 395 от 20.12.2021 г. въззивният съд е потвърдил присъдата. В съдебното заседание на касационния съд подадената жалба от подсъдимия чрез защитника му адв. М. бе оттеглена от последния с изрично даденото лично съгласие за това и от подсъдимия Г. Г.. С определение от 17.06.2022г. съдебното производство по касационната жалба на подсъдимия е прекратено. В жалбата на частните обвинители, подадена чрез повереника им адв. К. Т. се посочват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.2 и т.3 от НПК. Твърди се, че наложеното на подсъдимия наказание е силно занижено предвид управлението на автомобила след употреба на алкохол и причиняването на смърт на едно лице и телесни увреждания на други две лица, возещи се в автомобила. Приетите от съдилищата смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства според повереника не могат да мотивират приложението на чл.66 от НК. Според касатора събраните по делото доказателства са обсъдени от съдилищата в разрез с житейския им смисъл, а обсъждането им в съвкупност не мотивира налагането на наказание в минимален размер и отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК. Настоява се за отмяна на въззивния съдебен акт, като алтернативно се предлага ВКС да увеличи наложеното наказание с отмяна на приложението на чл.66 от НК или делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. Касационните жалбоподатели частни обвинители К. К., Н. П., С. Н. (със съгласието на баща си К. К.) и М. И., редовно призовани, не се явяват пред касационния съд. Не се явява и повереникът им адв. К. Т., също редовно призован. Частният обвинител Д. В. Ф. и повереникът й адв. Т. Н., редовно призовани, също не се явяват в съдебното заседание на касационната инстанция. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на апелативния съд да се остави в сила. Защитникът на подсъдимия Г. Г. – адв. Д. М. моли за оставяне на атакувания съдебен акт в сила. Заявява, че в подадената от частното обвинение касационна жалба липсват аргументи в полза на наведеното основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че при определяне на наказанието двете предходни инстанции са обсъдили всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност на Г., като законосъобразно са приели, че деянието е извършено в условията не на престъпна самонадеяност, а на небрежност. Това обстоятелство, наред с оправдаването на подсъдимия да е допуснал нарушения на чл.5 и чл.20 от ЗДвП,според защитника следва да намери отражение при преценката на обществената опасност на деянието. В лична защита подсъдимият Г. Г. изразява съжаление за станалото, а в последната си дума моли за постановяването на условна присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата на повереника на частните обвинители е неоснователна. Твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила са изцяло обвързани с размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Не са налице изложени съображения, които да попадат извън релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия са неоснователни. Не се установяват допуснати от инстанционните съдилища нарушения при механизма за определяне на наказанието. В конкретния случай първоинстанционният съд е взел предвид, че подсъдимият е с чисто съдебно минало; изцяло е признал фактите по обвинението; още на досъдебното производство, а впоследствие и пред съда е изразил съжаление и разкаяние за стореното; тежко е преживял смъртта на пострадалия М. Н., с когото били приятели от деца; проявил е интерес и загриженост към здравословното състояние на двете пострадали момичета. Същият е с положителни характеристични данни, а деянието е извършено непосредствено след навършването на пълнолетие. Отчетени са и отегчаващите отговорността обстоятелства – превишаване на скоростта за движение в населено място с 61 км/ч; тежестта на престъпния резултат и наложените административни наказания за нарушения на правилата за движение. Наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния, предвиден за престъплението размер, като след редуцирането му по чл.58а от НК на подсъдимия е наложено наказание от три години лишаване от свобода. Изложените в жалбата на частните обвинители доводи, свързани с употребата на алкохол и причинения престъпен резултат, са елементи от състава на престъплението и не могат да бъдат отчитани повторно като отегчаващи отговорността обстоятелства съгласно нормата на чл.56 от НК. В случая не са налице обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимия, които инстанционните съдилища да не са взели предвид, поради което оплакването за допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с механизма на определяне на наказанието, е неоснователно. Преценката дали изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК, не е в зависимост от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а е изцяло насочена към постигане на целите на наказанието. Изложените в мотивите към присъдата аргументи, че с оглед младата възраст, изцяло положителните характеристични данни и изразеното от подсъдимия искрено и дълбоко съжаление за стореното, целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати без ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода, се споделят и от касационната инстанция. Конкретни съображения срещу приложението на чл.66, ал.1 от НК, извън настъпилия тежък резултат, в жалбата на частните обвинители не се съдържат. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 395 от 20.12.2021 г., постановено по внохд № 1080/21г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: