Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол * необоснованост * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177

гр. София, 05.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 668/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор от ОП–гр. Плевен срещу присъда № 17 от 03.05.2016 г. на Плевенския окръжен съд (ПлОС), постановено по ВНОХД № 212/2016 г. по описа на същия съд.
В протеста на прокурора са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като към ВКС е отправено искане да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В допълнение към касационния протест представителят на обвинителната власт е изложил съображения, че въззивният съд неправилно отказал да кредитира заключението на извършената от вещо лице от Агенция „Митници” физикохимическа експертиза, а назначил тройна такава, с чието заключение мотивирал постановената оправдателна присъда. Развити са доводи, че имало разлика между качеството на тютюна с оглед неговата вредност по смисъла на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) и акцизното облагане по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Изследването и анализа за наличие на вредни вещества, възложено на ИТТИ към Селскостопанската академия съгласно чл. 35в, ал. 1 от ЗТТИ, не изключвали възможността отпадъците от тютюн да могат да се пушат и да подлежат на облагане с акциз. Заключението на тройната физикохимична експертиза, че изследваните проби съдържали тютюн отпадък, но били опасни за употреба, не изключвали възможността да могат да се пушат, каквато била кумулативната предпоставка на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, обуславяща облагането на тютюневия отпадък с акциз. Предвид тези аргументи прокурорът счита, че заключението на единичната физикохимична експертиза неправилно било изключено от доказателствената съвкупност, включително и досежно обстоятелството за липса на плесен в част от пробите.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП не поддържа касационния протест на прокурора при ОП–гр. Плевен Т. и предлага да се остави в сила въззивната присъда.
Подсъдимата М. Ж. и защитникът й адв. П., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание на касационната инстанция и не вземат становище по протеста на прокурора.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 44 от 12.02.2016 г., постановена по НОХД № 3286/2015 г., Плевенският районен съд (ПлРС) е признал подсъдимата М. И. Ж. за виновна в това, че на 10.04.2015 г. в [населено място] държала акцизни стоки – тютюневи изделия – 7.100 кг. раздробен тютюн на стойност 1 420 лева без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 вр. чл. 64 от ЗАДС и чл. 25 от ЗТТИ, в немаловажен случай, като причинената щета на невнесения акциз за тези тютюневи изделия, дължим в полза на републиканския бюджет, е в размер на 1 079.20 лева, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимата разноските по делото, а на основание чл. 234, ал. 3 от НК – е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.
По жалба на подсъдимата Ж. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 212/2016 г. по описа на ПлОС, като с нова присъда № 17 от 03.05.2016 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 от НПК въззивният съд е отменил изцяло съдебния акт на ПлРС и е оправдал подсъдимата М. Ж. по повдигнатото й обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК, постановил е направените разноски да останат в тежест на държавата, а на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК е отнел в полза на държавата веществените доказателства.
Касационният протест е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.
Разгледан по същество, протестът на прокурора е неоснователен.
Макар в сезиращия документ (с бланково съдържание) да са посочени касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, при определяне на обхвата на касационната проверка настоящият съдебен състав констатира, че развитата в допълнението към протеста аргументация по същество разкрива несъгласието на представителя на обвинителната власт с дадената от съдебните инстанции оценка на достоверността на експертните заключения и изведените въз основа на тях факти. Този погрешен подход красноречиво е илюстриран с няколкократно заявените твърдения за „неправилност” на присъдата на ПлОС, „неправилно” отхвърляне на заключението на физикохимичната експертиза, извършена от вещото лице от Агенция „Митници”, „неправилно” изключване на заключението от доказателствения материал. С доводите в допълнението към протеста се изразява всъщност неодобрение на направените от въззивния съд изводи относно отсъствието на елемент от обективния състав на инкриминираното престъпление, като се настоява определени факти да бъдат интерпретирани по предложения от прокурора начин, разминаващ се със становището на въззивния съд. Това възражение по същество представлява оплакване за необоснованост. То не е възведено като касационно основание и не може да бъде обсъдено от ВКС, който няма правомощие да анализира и оценява самостоятелно доказателствените материали, замествайки суверенното право на ПлОС като инстанция по фактите да прави собствена преценка на доказателствената съвкупност при съобразяване с процесуалните изисквания за това. ВКС многократно и последователно е изтъквал в решенията си, че касационният контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на предходните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Атакуваните съдебни актове могат да бъдат проверявани само за наличието на пороци в доказателствената дейност на решаващите инстанции, в частност при изграждане на вътрешното им убеждение.
Ръководен от тези принципни положения, настоящият състав на ВКС може единствено да проследи дали атакуваната от прокурора констатация на съда – че субстанцията, предмет на инкриминираното престъпление, представлява т. н. „пул” – е законосъобразно изведена в процесуален план.
Същественият спорен въпрос по делото касае именно обстоятелството дали държаната от подсъдимата Ж. жълто-кафява тревиста маса с общо тегло 7.1 кг., наподобяваща по цвят и мирис на тютюн, притежава характеристиките на тютюнев продукт. Този въпрос не може да бъде правилно разрешен без специалните знания на професионалисти от съответната област на науката, осъществяващи научни изследвания върху земеделската култура тютюн и изделията от него, каквито нито страните, нито съдът притежават. Затова за изясняването на обсъжданото фактическо положение въззивната инстанция правилно е използвала експертизата като способ на доказване, назначавайки повторна разширена физикохимическа експертиза. Даденият от въззивния съд отрицателен отговор на повдигнатия въпрос е основан върху нейното заключение, съгласно което анализираните обекти – проби от № 3 до № 16 – представлявали разнородна по характер и съдържание тютюнева фракция „пул”, респ. технологичен отпадък – смес от дребни късове листна петура, непреработени тютюневи жили, отрошъци от жили, нетютюневи примеси – треви, сламки, растителни семена, паяжини, люспи, влакна, мъх, текстилни конци, хербаризирани насекоми и части от тях, гнезда от насекоми, миши екскременти, косми и инертни материали в различна комбинация помежду си, като изследваният материал не можел и не следвало да се пуши, и не представлявал тютюнево изделие. Обект № 16 представлявал дефектирал от плесен нарязан тютюн, който също бил негоден за консумация и поради силното си компрометиране от плесен не подлежал на други анализи.
Възприетите от въззивния съд въз основа на цитираната експертиза фактически положения за съдържанието и естеството на предмета на престъплението са изведени в съответствие с процесуалните изисквания, като при оценката на доказателствените материали не са допуснати логически грешки. ПлОС е взел предвид комплексно всички събрани по делото доказателствени материали и ги е анализирал коректно, обективно и аргументирано, стриктно според действителния им смисъл и съдържание, без да допуска превратната им интерпретация. Аналитичната дейност на съда е осъществена прецизно и задълбочено съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като заслужава висока оценка.
Въззивната инстанция не е допуснала процесуално нарушение с мотивираното си решение да назначи повторна разширена (тройна) физикохимична експертиза. Съдебните органи действително нямат задължение да събират и да се произнасят по доказателствени искания за установяване на факти и обстоятелства извън предмета на доказване или по такива, за които вече са събрани доказателства. Съдът обаче е обвързан от задължение за събиране на доказателства, щом това се налага за разкриване на обективната истина. Произволният отказ да се съберат доказателства за максимално изясняване на делото е нарушение, ограничаващо правата на страните, когато изясняването на конкретните факти е необходимо за правилното решаване на делото.
Въззивният съд е изпълнил точно своите задължения да анализира и оцени експертните заключения. На стр. 10 – стр. 15 от мотивите са изложени пространни и подробни съображения защо е кредитирано становището на вещите лица от повторната разширена експертиза. В тази насока правилно е констатирано, че заключението е депозирано от лица с удостоверена специална квалификация (доц д-р В. Н., асистент В. К. и гл. технолог Й. Г. от СА – Институт по тютюна и тютюневите изделия, [населено място], обл. П.) и е основано на научен подход – детайлно органолептично изследване на обектите, както и фракция на сито с размер 10х10 мм. в съответствие с БДС 8391-85 „Тютюн и тютюневи изделия”. ПлОС с основание се е доверил на залегналите в заключението научни изводи, защото при наличието на мотивирани констатации за пълнота, обоснованост и аргументираност на експертното заключение, то следва да бъде възприето. От друга страна, в мотивите на въззивната присъда съдът внимателно е обсъдил и заключението по първата единична физикохимична експертиза, изготвена от гл. експерт при Централна митническа лаборатория при Агенция „Митници”, като изчерпателно е изброил всички основания, с оглед на които е отхвърлил неговите изводи.
Задълбочеността на анализа на двете заключения, обективирана в мотивите на атакуваната присъда на ПлОС, сочи, че въззивният съд отговорно и с професионален усет към детайлите на казуса е изпълнил задълженията си по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, а аргументацията на съдебния акт стриктно е съобразена с изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Поради това оправдателните изводи на въззивния съд не могат да бъдат поставени под съмнение с твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения.
В рамките на приетите от състава на ПлОС фактически положения ВКС не констатира наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оправдаването на подсъдимата по повдигнатото й обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК е обусловено от категорично установеното обстоятелство, че държаната от подсъдимата Ж. материя не представлява „тютюнево изделие” по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС. Действително, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от посочения нормативен акт като „тютюн за пушене” се приемат и отпадъците от тютюн (остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия), предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11. Видно е от формулировката на цитираната разпоредба, че за да бъдат преценени като акцизна стока „тютюн за пушене”, отпадъците от тютюн, непопадащи в обхвата на чл. 10 („пури и пурети”) и чл. 11 („цигари”), следва да отговарят в кумулативност на условията: 1) да са предлагани за продажба и 2) да могат да се пушат. В разглеждания случай въззивният съд законосъобразно е приел, че материалът в изследваните проби – т. н. „пул” – не е годен за пушене, поради което следва да бъде отнесен към отпадъците от тютюн по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, които са извън обсега на ал. 1, т. 2 и не подлежат на акцизно облагане.
Верните изводи на ПлОС в посочения смисъл неоснователно са оспорени от прокурора с доводи, че кредитираното заключение на експертизата не изключвало възможността инкриминираните вещества да се пушат, а констатирало опасност при употребата им заради наличието на вредни съставки. Тези съображения се основават на превратен прочит на експертното заключение и не съответстват на действителното му съдържание. В него ясно и недвусмислено е отразено, че материалът от изследваните проби на обекти с номера 3 – 15 „не може и не трябва да се пуши – не представлява тютюнево изделие”, а по отношение на обект № 16 е констатирано, че е „негоден за консумация (пушене)”.
С оглед изложеното може да се обобщи, че при проверката на въззивния съдебен акт не се констатират нарушения нито на процесуалните правила, нито на материалния закон.
Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17 от 03.05.2016 г., постановена по ВНОХД № 212/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.