Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 220   гр. София, 15 май 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми май, две хиляди и девета година, в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА                        ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                                     СЕВДАЛИН МАВРОВ   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №210/ 2009 година   Производството е образувано по искане на осъдения С. В. А. за отмяна или ревизия на присъда №21/20.01.2009 година на Районен съд-Белоградчик, постановена по НОХД№179/2008г. и потвърдена с въззивно решение от 12.03.2009 година на Видински окръжен съд, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и 3 от процесуалния закон. В депозираното искане се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на определената наказателна санкция Поставя се акцент на субективната престъпна несъставомерност на инкриминираните действия по чл.151, ал.1НК, с аргументи за недоказаност на виновно осъществено посегателство спрямо половата неприкосновеност на малолетно лице и за налични предположения досежно знанието на осъдения А. , че пострадалата от неправомерното съвкупление не е навършила 14 години. Излагат се съображения и за несъблюдаване на тежестта на престъпното деяние и игнориране на фактическите данни за неговия извършител при диференциране на наказателната отговорност от съдебните инстанции. При условията на алтернативност се предлага отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда и оправдаване на С. А. по повдигнатото му обвинение по чл.151, ал.1НК, или изменение на съдебния акт в санкционната част, чрез намаляване на наказанието до предвидения законов минимум . В съдебно заседание на 07.05.2009 година осъденото лице се явява пред настоящия състав, като декларира изрично нежелание за лично присъствие на упълномощения от него процесуален представител и моли за снизхождение. В приложената от договорния адвокат писмена защита е обективирана воля в насока поддържане на визираните касационни основания за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от ВКП дава заключение, че искането на осъдения А. е частично основателно, като мотивира заявената позиция с липса на яснота за обстоятелствата, доказателствено обезпечаващи изискуемия се пряк умисъл относно възрастта на К. Витанова, последното от които обосноваващо правоприлагане на чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.348, ал.1, т.2НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на реализирания извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №21 от 20.01.2009 година, постановена по НОХД№179/2008г., Белоградчишки районен съд е признал С. В. А. за виновен в това, че на 23.04.2008 година, в с. М. се съвкупил с 12-годишната К. А. Витанова, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152НК, поради което на основание чл.151, ал.1НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от същия закон го осъдил на лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при първоначален общ режим на изтърпяване. Със съдебния акт в съответствие с правните предписания на чл.68, ал.1НК е приведено в изпълнение и наложеното на осъденото лице, с определение №45/26.03.2007 година на БРС, по НОХД№67/2007г., наказание-ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД№32/2009г. на Окръжен съд-Видин, финализирала с решение на 12.03.2009 година, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт. Искането на осъдения А. е допустимо за разглеждане в лимитираното от процесуалноправните разпоредби на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК извънредно съдебно производство. Същото обаче преценено в контекста на предложената аргументация и подкрепящите я доказателства за възобновяване на наказателно дело №179/2008г. на Районен съд-Белоградчик и отмяна на постановената присъда или ревизия в санкционната й част, е неоснователно. ВКС не констатира визираното от процесуалния представител на осъденото лице нарушение на материалния закон. В рамките на установената и доказателствено обезпечена фактология съдебните инстанции правилно са приели, че инкриминираното поведение на С. А. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл.151, ал.1НК. Съдържимите се в очертаната правна норма признаци визират умишлено съвкупление с лице, ненавършило 14-години /извън обсега на криминализираните в чл.152НК хипотези на изнасилване/, на каквато дейност сочи конкретиката по настоящото дело. На 23.04.2008 година вечерта, след предварителна уговорка осъденият се срещнал с 12-годишната К. Витанова пред заведение в с. М., завел я в дома на своята сестра и осъществил полов акт с малолетната, при изискуемите се интелектуални и волеви характеристики на предвидената форма на вина. В контекста на изложеното предявените с депозираното искане възражения за недоказаност на субективните измерения на престъпление по чл.151 ал.1НК, поради незнанието на извършителя А. , че пострадалата не е навършила 14-години, са необосновани. Същите са били обект на задълбочена преценка в съобразителната част на обявената от първостепенния съд и потвърдена от Видински ОС присъда, обсъдени са подробно и в детайли, компетентно и с проявен юридически усет. Акцентираните обстоятелства относно местоживеенето на С. А. и К. Витанова в малко по численост на населението село- Медовница, дългогодишното им познанство и поддържаните помежду им близки приятелски отношения предпоставят категорично заключение за предварително формирани и проектирани в съзнанието на автора на престъпното посегателство представи досежно възрастта на жертвата. Очертаната позиция обуславя вътрешно убеждение за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 НПК и мотивира настоящия състав да остави без уважение предявените от защитата на А. искания за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на осъденото лице, по реда на възобновяването. При извънредната съдебна проверка касационният съд не установи основателност и на релевираните оплаквания за несправедливост на наказателно- правните санкционни последици, индициращи на процесуална нужда от упражняване правомощията по чл.354, ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 НПК. Определеното при условията на чл.55 НК наказание-ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода е съответно на степента на обществена опасност на престъплението и личността на осъдения А. , и съобразено с предявените от чл.36НК изисквания за индивидуална и генерална превенция. При диференциране на наказателната отговорност Белоградчишки РС и ОС-Видин са обсъдили и оценили тежестта на инкриминираното деяние, съблюдавайки спецификата на неправомерните действия и тяхната насоченост по отношение на половата неприкосновеност и полов морал на подрастващите. Наложената наказателна санкция съдебните инстанции са аргументирали и с наличните фактически данни за извършителя на престъплението, като са отдали необходимото значение на младежката възраст на С. А. и на съдебното му минало /предходно осъждане по НОХД№67/2007 година за престъпление по чл.195НК/. Обликът на инкриминираната престъпна дейност и коментираните факти за личността на осъдения не обосновават редуциране на индивидуализираното наказание-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и изменение на атакувания съдебен акт в санкционната му част, в претендираната от защитата на осъдения А. посока. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъденото лице за отмяна на влязлата в сила присъда от 20.01.2009 година на Белоградчишки районен съд или ревизия на същата чрез намаляване на определената наказателна санкция-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в съответствие с установения нормативен регламент в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. А. за отмяна и изменение на присъда №21/20.01.2009 година, постановена по НОХД №179/2008г. на Районен съд-Белоградчик, потвърдена с въззивно решение от 12.03.2009 година по ВНОХД №32/09г. на Видински окръжен съд, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.