Р Е Ш Е Н И Е № 251 гр.София, 23 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 648/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искане от осъдения А. Г. П. - чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 663/2014 год. на Хасковския окръжен съд и отмяна на решение № 42/17.03.2015 год. на основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в искането, подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и намира: Хасковският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 663/2014 год. (второ след отмяна с решение № 357/20.11.2014 год. по нд № 1146/2014 год. на Върховния касационен съд на нова оправдателна присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при приложение на закона) е потвърдил присъда № 28/10.03.2014 год. по нохд № 675/2013 год. на Хасковския районен съд, втори наказателен състав. Подсъдимият П. е признат за виновен в това, че към 18.12.2012 год. в гр.Х. като управител на [фирма]-гр.Хасково, без съгласие на притежателите на изключителни права „B. S.p.A. L. M., 11 1-00186 R. I.”; A. V. S.P.A V. M., 38 1-20121 M. I.” използвал в търговската дейност марки и промишлен дизайн, обект на това изключително право, без правно основание – златни бижута на обща стойност 14 841,22 лева. На основание чл.172б, ал.1 вр.чл.58, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.1, т.1 – с продължителност от 1 година и явяване два пъти седмично, т.2 с продължителност от 1 година,, както и на глоба в размер на 2 000 лева. Признал го за невинен и ги оправдал за разликата в стойността на предмета на престъплението до 18 608,48 лева. Приложил чл.172б, ал.3 НК по отношение на предмета на престъплението и се произнесъл по въпроса за размера на дължимите разноски. Поддържа се, че съдът неправилно е постановил в основата на решението фотоалбума към протокола за оглед на досъдебното производство. Въззивният съд подробно и задълбочено е обсъдил това възражение, поддържано в жалбата против осъдителната присъда, и е изложил съображения за неговата неоснователност, които следва да бъдат споделени. От съдържанието на решението следва, че действително е налице очевиден пропуск, допуснат от изготвящия го да промени предварително изписаната на бланката година като замени цифрата 2 с цифрата 3 в съответствие с действителния момент на изготвянето му. Няма съмнение, че е направен към момента на извършения оглед и е относим към инкриминираните вещи. Правилно съдът е приел, че няма самостоятелно значение извън протокола като доказателствен източник, че не е имал основание за съмнение за кои вещи, за кой случай и по отношение на кой подсъдим се отнася. Не е допуснал нарушение на процесуалните правила като не го е изключил от доказателствените източници. Въззивният съд е приел, че е необходим повторен разпит на свидетеля Б., който е провел при условията на чл.328 НПК, а показанията му са обсъдени наред с тези, дадени при първоначалния му разпит от първоинстанционния съд. Съпоставил ги е с останалите доказателствени източници, обсъдил ги е и правилно ги е оценил като достоверни, последователни и логични. Констатацията за противоречия не е оставил без внимание, но като е установил, че не са съществени за относими към предмета на доказване обстоятелства, не е имал основание да ги изключи от доказателствената съвкупност. Приел ги е като годни, поради което ги е поставил в основата на решението си да потвърди осъдителната присъда. Доводите за неправилно осъждане е обоснован с отказа да се приеме като доказателствен източник оправдателна присъда по съображения, че обвинението е по отношение на същия подсъдим, за същата дата и за същата квалификация. Съвпадението с част от обективните признаци от състава на престъплението не е от основанията по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 НПК, които да изключват наказателната отговорност по конкретното обвинение. Доводите за неправилно приложение на закона са мотивирани с отказа да се приложат разпоредбите за административно-наказателна отговорност и липсата на мотиви за това решение. Вярно е, че въззивният съд не е изложил съображения по този въпрос, но не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. От подробните мотиви ясно личи, че съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че умисъла е изведен от установеното за обективираното поведение на подсъдимия – предлагане за продажба на неоригинални стоки, в който случай правилото за изчерпване на правото върху марката, съответно и дизайна, не може да го ползва, тъй като е приложимо само по отношение на оригинални стоки, вече въведени на пазара със съгласието на маркопритежателя, а не е разполагал с документи, които да установяват тяхната оригиналност. С оглед заключението на вещите лица, което не е оспорено и съдът след обсъждането му с останалия доказателствен материал го е приел като пълно, ясно и непораждащо съмнение, е направил категоричния извод, че стоките не изхождат от носителя на правото върху марките и изработения дизайн. Затова е приел, че поведението указва на възможността да настъпи реално объркване на потребителя, което обстоятелство е съзнавано от подсъдимия като специалист. С извода, че деянието е доказано както от обективна, така и субективна страна, поради което е потвърдил осъждането за престъпление по чл.172б, ал.1 НК, не е допуснал нарушение на закона. Мотивите по този въпрос са ясни, основани на доказателствения материал за степента на обществена опасност предвид тежестта на извършеното, подбудите, последиците. При това положение не е бил длъжен да аргументира теоретичната възможност при други условия да бъде приложен чл.81 ЗМГО. Възраженията за непълнота на доказателствата доколкото няма основание да се приеме, че съдът е нарушил процесуалните си задължения по чл.107 и чл.13 НПК, както и за необоснованост, не следва да бъдат обсъждани. Този извод следва от правомощията на съда в производството по възобновяване, в което съгласно чл.426 НПК се прилагат правилата за касационното производство. Решението по своето съдържание отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК и изчерпателните мотиви дават основание да се приеме, че съдът е формирал вътрешното си убеждение съгласно изискванията по чл.14 НПК. Предвид изложеното искането за отмяна на решението по реда на възобновяването е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. П.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 663/2014 год. на Хасковския окръжен съд и отмяна на решение № 42/17.03.2015 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: