Ключови фрази
Отмяна на решение на общото събрание на дружеството * индивидуализиране на спорното право


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 222

София, 06.12.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2959 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], срещу решение №1251 от 11.06.2015 г. по т.д. №4906 /2014 г. на Софийския апелативен съд, т.о., с което е обезсилено решение № 1241/5.08.2014 г. по т.д. № 2977/2012 г. на СГС, ТО, VІ-15 състав, като постановено по недопустим иск и производството по делото е прекратено.
Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. Излага становище, че въззивната инстанция, вместо да обезсили първоинстанционното решение, е следвало да даде указания, че исковата молба е нередовна. Намира обжалваното решение и за неправилно поради нарушение на материалните разпоредби, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че САС е следвало да се произнесе по същество, потвърждавайки първоинстанционното решение, а не да разсъждава върху това дали е изменян иска или е предявен нов иск след като в действителност са изпълнили указанията на първата инстанция по отстраняване на констатирани противоречия в исковата молба и тя е била приета за редовна от първоинстанционния съд.
Решението не е обжалвано от ищеца К. Т. К..
В писмен отговор на касационна жалба дружеството [фирма], [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Касационният контрол е допуснат с определение №435 от 20.05. 2016г. в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: За индивидуализацията на предмета на делото след отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба?
С решение № 1241/5.08.2014г. по т.д. № 2977/2012г. СГС е признал за установено по отношение на дружеството [фирма], че решенията на ОС от 27.01.2012г., взети от името на съдружниците в дружеството за изключване на Г. И. Д. и К. Т. К. като съдружници и поемане на дяловете им в капитала на дружеството от П. А. М., както и решението от 27.01.2012г., взето от името на П. А. М., като едноличен собственик на капитала, за промяна на адреса на управление на дружеството и освобождаването на Г. И. Д. и К. Т. К. като управители, са нищожни, тъй като такива решения не са вземани от ОС и едноличен собственик на капитала.
Софийският апелативен съд, за да обезсили първоинстанционното решение, е приел, че СГС се е произнесъл по непредявен с исковата молба иск за прогласяване на нищожността на решения на ОС на търговското дружество от 27.01.2012г., както и че с последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца не са спазени правилата за изменение на иска. Разпоредбата на чл.214 ГПК не допуска изменението на иска да засяга едновременно основанието и петитума на предявения иск. Съгласно чл.210, ал.1 ГПК обективното съединяване на искове срещу един и същи ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото. Произнасяне от СГС по непредявен иск прави постановеното решение недопустимо, основание за неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото. Решението е подписано с особено мнение от член на състава, по съображения, че искът по чл.124 ГПК е допустим, доколкото решенията на ОС от 27.1.2012г. не са вписани, поради спиране на регистърното производство, респ. ищците са отстранили констатираното от СГС несъотвествие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба с молбата от 31.05.2012г.
По поставения процесуалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС, ТК приема следното:
Спорното материално право е предмет на правния спор. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактите, от които се твърди, че произтича претендираното право / основанието на иска/, в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита/ петитума на иска/, носителите на правоотношението / страните в процеса/. Нередовна е искова молба, която съдържа несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Несъответствие е налице и когато в исковата молба ищецът е въвел факти и обстоятелства за спорното право / основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в какво се състои претендираното право в петитума на иска. В тази хипотеза на нередовност на исковата молба, съдът е задължен на основание чл.129, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК да остави исковата молба без движение. След отстраняване от ищеца на констатираното от съда несъотвествие, съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото. В този случай ищецът не предявява нов иск, тъй като не е налице едновременно изменение на основанието и на петитума на иска.
Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение възприема създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 348 от 26.10.2011г., по гр.д. №473/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение №77 от 8.03.2011г. по гр.д.№127/2010 г. на ВКС, ГК, като допълнителен критерий за допускане до касационно обжалване на решението на САС по правния въпрос.
По съществото на касационната жалба:
Решението е неправилно.
В исковата молба ищецът е оспорило вземането на решения от ОС на съдружниците с твърдението, че на дата 27.01.2012г. такова не се е състояло. На следващо място в исковата молба ищецът е въвел твърдения в пет пункта, че решения от ОС са взети нарушение на процедурата за свикване на ОС и в нарушение на чл. 126, ал.3 ТЗ. Петитумът на исковата молба съдържа само искане за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците.
С разпореждане от 14.05.2012г. Софийски градски съд е оставил без движение производството по делото, като на ищците е указано в едноседмичен срок да заявят имат ли искане, във връзка с твърдението в обстоятелствената част на исковата молба, че изобщо не се е провеждало ОС на съдружниците. В посочения от съда срок, с молба вх. № 59077/31.05.2012г., ищците са поискали прогласяване на нищожността на решенията от 27.01.2012г., като са потвърдили обстоятелството в исковата молба, че на 27.01.2012г. не е провеждано заседание на общото събрание на съдружниците и обективно няма формирана воля за взетите решения, евентуално за тяхната отмяна. Производството по иска по чл.74 ТЗ е прекратено, поради неспазване на преклузивните срокове по чл.74, ал.2 ТЗ.
При така установените факти, неправилно САС е обезсилил първоинстанционното решение, като е приел, че в случая е предприето от ищеца недопустимо въвеждане на нов предмет, чрез едновременното прибавяне на ново основание и нов петитум. Към момента на подаването й, исковата молба е била нередовна, тъй като заявения петитум за отмяна на решенията на ОС на съдружниците от 27.01.2012г. не съответства на въведените в обстоятелствената част обстоятелства, че събранието на съдружниците на посочената дата не се е състояло и за липса на взети решения. Правилно първоинстанционният съд, при проверка на исковата молба на основание чл.129, ал.1 ГПК, е разпоредил да бъде отстранена от ищеца констатираната нередовност. В изпълнение на указанията на съда, ищецът само е конкретизирал петитума на иска, без да предявява различни от предявените с исковата молба претенции. САС е дължал произнасяне по съществото на спорното право.
В заключение обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато делото на САС за произнасяне по въззивната жалба на Г. И. Д..
С оглед на изхода на въззивното производство, САС ще следва да се произнесе и по направените в касационната инстанция разноски / чл. 294, ал.2 ГПК/.
Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1251от 11.06.2015г., постановено по т.дело №4906/202014г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: