Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * непристойни действия * орган на власт * Квалифицирани състави на хулиганство * повторност * Касационни дела по глава тридесет и трета НПК

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

390

 

София, 15 октомври 2009 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на тридесети октомври две хиляди и девета година и в състав:

 

                                                              Председател: Иван М.Недев

                                                                         Членове: Капка Костова

                                                                                        Николай Дърмонски

 

при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието

на прокурора Николай Любенов .......... изслуша докладваното

от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 388/2009 год.

            Осъденият Тодор Тошков Георгиев иска на основание чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1 НПК да се възобнови нохд 3162/2007г. на РС-Плевен. Поддържа, че присъдата противоречи на закона – правилната квалификация на деянието е по чл.269,ал.1 НК; допуснато е съществено процесуално нарушение, защото между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива е налице несъмнено противоречие; а посочените нарушения правят и наложеното му наказание с прилагане на чл.68 НК явно несправедливо.

Прокурорът е на становище искането да остане без уважение като неоснователно.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:

С влязлата в сила на 9.VІ.2009г. присъда № 106 от 17.ІІ.2009г. по нохд 3162/2007г. на РС-Плевен подсъдимия Т. Т. Г. е признат за виновен и осъден по чл.325,ал.3 във вр. с ал.2 и ал.1, чл.28,ал.1 и чл.54 НК на 1(една) година лишаване от свобода при първоначален общ режим за това, че на 12.VІІ.2006г. в с. Д., Плевенска област, при условията на повторност, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като употребил обидни думи към Д. П. А. и К. Пл. Т. , служители при РПУ 02 – Плевен и деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред – срещу посочените служители по време на службата им; на основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието 1(една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим по нохд 309/2003г. на ОС-Плевен.

Искането е постъпило в съда на 17.VІ.2009г., в законния срок.

То обаче е неоснователно. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно.

Прието е, че на инкриминираните дата и място в нетрезво състояние осъденият Г. управлявал лек автомобил и при направен опит да бъде спрян от служителите на полицията започнал да ги ругае и обижда, което продължил и след слизане от колата пред събралото се множество хора на организиран от него празник. При опитите на полицаите да го усмирят и заведат в кметството за съставяне на акт за административно нарушение осъденият започнал и да ги бута, съборил К. Т. на земята и започнал да се отдалечава, за да се укрие, което наложило полицаите да възпроизведат предупредителни изстрели с цел да го спрат. Преди това за сломяване на съпротивата му А. се опитал да приложи белезници, но яростта на дееца попречила. Поведението на Г. възмутило и празнуващите, и други граждани, преминаващи по улицата на местопрестъплението.

Осъденият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението квалифицирано хулиганство по чл.325,ал.3 във вр. с ал.2 и ал.1 и чл.28,ал.1НК. Неоснователно в искането се поддържа, че се касае до принуда по чл.269,ал.1 НК. Целта на дееца е не да принуди органа на власт да извърши или да пропусне нещо по служба, а чрез отношението си към полицаите да демонстрира явното си неуважение към обществото и установения ред. Осъждането по нохд 844/2004г. на РС-Плевен обосновава квалификацията повторност.

Неоснователно осъденият поддържа, че има противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива – такова просто няма.

Не е налице и третото касационно основание, обосновано от молителя с допуснатите първи две. Липсва очевидното несъответствие между извършеното от Г. престъпление и наложеното му за това наказание.

По тези съображения и аргумент за обратното на чл.425,ал.1 НПК съдът

Р Е Ш И:

 

Оставя без уважение искането на осъдения Т. Т. Г. да се възобнови нохд 3162/2007г. на РС-Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:

Членове: