2 Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 29.04. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 278 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. С решение № 304 от 05.11.2009 година по гр.д. № 598/2009 година на Пловдивски апелативен съд, влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр.1-во ГПК, [община] е осъдена да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на София Й. Ч. със съдебен адрес в [населено място], сумата 1236, 50 лева, съставляващи обезщетение поради незаконосъобразен административен акт, наложил наемане на търговска площ срещу наемна цена за периода 01.01.1997 г. до 01.11.1997 г. като за разликата до предявения му размер от 7100 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлен и искът за заплащане обезщетение в размер на 130000 лева от претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разлика в стойността на строителни работи към 01.01.1997 г. и към 29.10.2002 г. С молба вх. № 9651 от 02.11.2012 година, подадена от София Й. Ч. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК на влязло в сила решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 598/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. Поддържа се, че решението, чиято отмяна се претендира е основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Твърди се, че през лятото на 2011 г. [община] сама е отменила мълчаливия отказ да се одобри архитектурен проект и е издала строително разрешение за обект „магазин и кафе-аператив” в [населено място]”, бел. „България” № 33 до блок 29 на новия собственик на имота, с което е осъществена хипотезата на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [община] счита, че същата е недопустима, а по същество неоснователна. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т.3 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна предвид следните съображения: За да постанови решение № 304 от 05.11.2009 година по гр.д. № 598/2009 година, Пловдивски апелативен съд е приел, че с договор от 26.05.1994 г. ищцата е закупила от [община] магазин в бл. 29 и право на строеж за магазин извън блока на [улица], [населено място]. На 10.01.1997 г. главният архитект на общината е отказал да одобри архитектурен проект за застрояване на „магазин и кафе аператив” в парцел ІІ в кв. 48 по плана на [населено място]. Отказът е отменен с влязло в сила решение от 27.11.1997 г. по а.х.д.№ 2167/1997 г. на Пловдивски окръжен съд и преписката върната на общината за издаване на административен акт. До момента на приключване на устните състезания по делото общината не е издала нов акт за одобрение на архитектурния проект, които действия не са обжалвани от ищцата, която не е подавала и последващи искания за одобрението му. Съдът е приел, че предявената претенция за имуществени вреди от оскъпено строителство на обекта, чиито проект не е бил одобрен е неоснователна, тъй като не е установено за ищцата да са настъпили действителни вреди, поради което е отхвърлил като неоснователен искът за обезщетение в размер на 130000 лева явяващи се в разлика в стойността на строителни работи към 01.01.1997 г. и към 29.10.2002 г. Приел е, че [община] е причинила на ищцата вреди, изразяващи се в платена наемна цена на съответна търговска площ поради невъзможност да ползва обекта по предназначението му, поради което уважил предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 1236, 50 лева, съставляващи обезщетение поради незаконосъобразен административен акт, наложил наемане на търговска площ срещу наемна цена за периода 01.01.1997 г. до 01.11.1997 г. Предвид изложеното, твърдяните от молителката обстоятелства – последващо одобрение на архитектурен проект за обект, собственост на трето лице, каквото одобрение и е било отказано през 1997 г. нямат отношение към предмета на гр.д. № 598/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. Съгласно чл. 303, ал.1, т.3 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато то е основано на постановление на съд или друга държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Атакуваното решение на Пловдивски апелативен съд не е основано на отменено впоследствие постановление на съд или друго държавно учреждение. Искът за имуществени вреди от оскъпено строителство на обекта, чиито проект не е бил одобрен, е отхвърлен като неоснователен, тъй като не е установено за ищцата да са настъпили действителни вреди, а искът за обезщетение за вреди, изразяващи се в платена наемна цена на съответна търговска площ поради невъзможност да ползва обекта по предназначението му е уважен именно поради незаконосъобразен отказ на общината да одобри архитектурен проект за обекта, т.е. последващото одобрение на архитектурен проект за същия обект няма отношение към предмета на делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 9651 от 02.11.2012 година, подадена от София Й. Ч. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 598/2009 г. на Пловдивски апелативен съд на основание чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: