Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 137   София,25.06.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                     БОНКА ЙОНКОВА   при секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 888/2009 година     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. , представлявана по закон от М. на регионалното развитие и благоустройство и по пълномощие от Областния управител на Област Русе, срещу решение № 263 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 538/2009 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която след отмяна на постановеното от Русенски районен съд решение № 58 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 4386/2008 г. са отхвърлени предявените от Д. против А. В. П. в качеството на едноличен търговец „А” искове за заплащане на сумата 4 188.68 лв., от която 3 852 лв. - неплатена разлика в наемна цена за периода 01.10.2006 г. - 31.12.2006 г., и 336.68 лв. - мораторна лихва за периода от 29.01.2007 г. до 15.09.2007 г., и са присъдени разноски на ответницата за въззивното производство. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон като се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на исковете, ведно с присъждане на разноските за водене на делото. Касаторът твърди, че в противоречие с установения в чл.9 от ЗЗД принцип за свобода на договарянето и в нарушение на чл.20а от ЗЗД въззивният съд не е зачел подписания от страните № 3/04.01.2007 г., с който е постигнато взаимно съгласие за увеличение на уговорената в съществуващия помежду им договор за наем месечна наемна цена. Според касатора, с отричането на обвързващата сила на анекса съдът незаконосъобразно е освободил ответницата от отговорност за неизпълнение на основното й задължение като наемател, което тя доброволно е поела с изменението на договора. Ответницата по касация А. В. П. в качеството на едноличен търговец „А” - гр. Р. оспорва жалбата. Изразява становище, че въззивното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : За да отмени частично обжалваното пред него първоинстанционно решение и да отхвърли предявените от Д. против А. В. П. в качеството на Е. „А” обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите 3 852 лв. - неплатена разлика в наемна цена, и 336.68 лв. - обезщетение за забава, Русенски окръжен съд е приел, че исковете са неоснователни поради отсъствие на валидно възникнало договорно задължение в тежест на ответницата за заплащане на претендираната наемна цена, а оттук - и на обезщетение за забава. Въз основа на неоспорените доказателства по делото съдът е приел за установено, че през исковия период 01.10.2006 г. - 31.12.2006 г. страните са били обвързани от договор за наем на недвижим имот, по силата на който ответницата - наемател се е задължила да заплаща на ищеца - наемодател месечен наем за ползване на имота в размер на 600 лв., подлежащ на изменение при условията на чл.3 от договора - в случай на промяна в инфлационния индекс, обявен от НСИ. Отхвърлянето на исковете е аргументирано със съображения, че ответницата е заплатила в срок уговорения в договора и дължим за процесния период размер на наема, а претендираната с главния иск разлика в наемната цена не се дължи, тъй като е уговорена с анекс № 3/04.01.2007 г. към наемния договор, който не е породил правно действие. Според решаващата инстанция, уговорките в анекса за увеличение на месечния наем от 600 лв. на 1 884 лв. с включен ДДС, считано от 01.10.2006 г., не са могли да предизвикат промяна в съдържанието на наемния договор за периода преди 04.01.2007 г., предвид извършеното към този момент плащане на дължимия наем и несъответствието на уговореното изменение на наемната цена с инфлационния индекс на НСИ, съобразно договорна клауза на чл.3. Отричането на правоизменящото действие на анекса е аргументирано и с разпоредбите на чл.41 от ППЗДС във вр. с пар.5 от ПЗРППЗДС, установяващи задължение за Д. да приведе съществуващите наемни правоотношения относно имоти - частна държавна собственост с изискванията на Закона за държавната собственост, които според въззивния съд допускат промяна на съдържанието на заварените наемни правоотношения само за в бъдеще, не и за минал период. С определение № 114 от 26.02.2010 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в разглежданата част на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по поставените от касатора материалноправни въпроси за правното значение на анекса от 04.01.2007 г., с който е постигнато съгласие за изменение на наемната цена за минал период, обвързващата сила на анекса и правоизменящия му ефект спрямо съдържанието на наемното правоотношение. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.9 от ЗЗД и чл.20а от ЗЗД. Според легалната дефиниция на чл.8, ал.1 от ЗЗД, договорът е съглашение между правни субекти, насочено към създаване, уреждане или унищожаване на правна връзка между тях. В чл.9 от ЗЗД е закрепен основният принцип на договорното право - принципът за свобода на договарянето, който признава на договарящите свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду си и същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до която е допустимо разпростирането на автономията на волите. Сключеният в границите на чл.9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон, съгл. чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Аналогична обвързаност произтича и от измененията на договора, за които страните са постигнали общо съгласие в съответствие с разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД. Както първоначално сключеният договор, така и измененията към него, изискват всяка от страните да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл.63, ал.1 от ЗЗД - точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин, а виновното неизпълнение на произтичащите от договора и от измененията към него задължения съставлява основание за носене на договорна отговорност по чл.79 и сл. от ЗЗД от неизправната страна. Посочените правила важат и за търговските сделки, предвид препращащата норма на чл.288 от ТЗ. В конкретния случай между страните по делото е съществувало наемно правоотношение, породено от сключен на 27.05.2002 г. договор за наем на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ магазин от 37.69 кв. м. в гр. Р., на ул. „Р” № 2* изпълнение на договора Д. - ищец в качеството на наемодател е предоставила на ответницата Е. М.” като наемател ползването на описания имот срещу поето от последната задължение да заплаща месечен наем за ползването в уговорен размер. С подписания на 04.01.2007 г. анекс № 3 към наемния договор страните са постигнали съгласие за увеличение на заплащаната до момента от наемателя наемна цена - от 600 лв. на 1 884 лв. месечно, в т. ч. 1 570 лв. наем и 570.00 лв. ДДС, и то за период, предшестващ подписването на анекса, а именно от 01.10.2006 г. занапред. Анексът обективира общата воля на страните, т. е. взаимното им съгласие, за изменение на съдържанието на породеното от първоначално сключения договор за наем правоотношение и в съответствие с разпоредбата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД ги обвързва със силата на закон.говарянето на промяна в размера на наемната цена за минал период, предхождащ момента на постигнатото съгласие за изменение на договорната връзка, не противоречи нито на повелителни разпоредби на закона, нито на добрите нрави. Противоречие с императивите на закона и с добрите нрави не е налице и по отношение на уговорката, възлагаща в тежест на наемателя задължение за плащане на месечен наем в размер на 1 884 лв. вместо предвидения в първоначалния договор наем от 600 лв. Следователно, доколкото отразява действителната обща воля на наемодателя и наемателя за изменение на съдържанието на съществуващата помежду им договорна връзка в обективен и темпорален аспект и не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, анексът е породил правни последици в момента на подписването му от страните и има правоизменящ ефект спрямо наемното правоотношение от избрания от тях момент - 01.10.2006 г. В изложения смисъл следва да бъде даден отговор и на поставените от касатора материалноправни въпроси, по повод на които въззивното решение е допуснато до касационен контрол. Положителният отговор на въпросите съответства на последователно поддържаното в константната практика на ВС и ВКС становище за обвързващата сила на договорите, прогласена в нормата на чл.20а от ЗЗД. Това становище е застъпено и в цитираните от касатора - решения № 1* от 06.11.2001 г. по гр. д. № 395/2001 г. на V г. о., решение № 578 от 13.11.2008 г. по т. д. № 338/2008 г. на І т. о. и решение № 253 от 01.04.2004 г. по т. т. № 884/2003 г. на ІІ т. о., практиката в които настоящият състав счита за правилна. Неоснователни са доводите на ответната страна, че уговореното с анекса увеличение на месечния наем не съответства на клаузата на чл.3 от договора за наем, предвиждаща като основание за промяна на наемната цена изменението на инфлационния индекс, обявен от НСИ. С подписването на анекса ответницата - наемател се е съгласила с предложената от наемодателя по-висока наемна цена, поради което евентуалното несъответствие на изменението с първоначалните уговорки в наемния договор е ирелевантно за произтичащите от анекса правни последици. Аргумент в подкрепа на този извод може да бъде изведен и от клаузата на чл.3 от наемния договор, възпроизведена в чл.3 от анекса, в която отказът за подписване на споразумение за корекция на наемната цена е визиран от страните като основание за прекратяване на договора. След като наемателката е подписала анекс за коригиране на наема за минал период, а не се е възползвала от правото си на отказ, тя се е съгласила с изменението на договора и по този начин е поела задължение да заплаща месечен наем в размер на 1 884 лв. с включен ДДС от 01.10.2006 г. занапред. Като е отрекъл правното действие на анекс № 3/04.01.2007 г. и правоизменящото му значение за наемното правоотношение между страните, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част. Предвид обстоятелството, че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293, ал.3 от ГПК спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. С анекс № 3/04.01.2007 г. към договора за наем от 27.05.2002 г. ответницата е поела задължение да заплаща на Д. месечен наем в размер на 1 884 лв. с включен ДДС, считано от 01.10.2006 г. Общият размер на така уговорения наем за исковия период 01.10.2006 г. - 31.12.2006 г. е 5 652 лв. с ДДС /3 месеца по 1 884 лв./. От представените по делото писмени доказателства и от неоспореното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата е заплатила на ищеца наем за същия период в размер общо на 1 800 лв. /по 600 лв. за всеки от трите месеца/, т. е. с 3 852 лв. по-малко от дължимата наемна цена. Не са релевирани и доказани основания за освобождаване на наемателката от отговорност за плащане на посочената разлика, поради което следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на основното й задължение по чл.232, ал.2 от ЗЗД като страна по договора за наем. Неизпълнението е основание за ангажиране на договорната отговорност на ответницата по чл.79, ал.1 от ЗЗД и с оглед на това същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца дължимата сума от 3 852 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Предвид безспорно установената забава при изпълнението на основното задължение за наем, основателен се явява и акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху сумата 3 852 лв. за периода от 29.01.2007 г. - датата поканата, до 13.09.2007 г. - посочената от ищеца дата, предхождаща предявяването на исковете, чийто размер възлиза на 336.68 лв. При този изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски по чл.78, ал.3 от ГПК по повод на исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата 307 лв. до присъдения размер от 1 200 лв. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно на уважените искове, в размер на 459.05 лв., в т. ч. 113.73 лв. държавна такса и 345.32 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ постановеното от Русенски окръжен съд решение № 263 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 538/2009 г. в частта, с която след отмяна на постановеното от Русенски районен съд решение № 58 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 4386/2008 г. са отхвърлени предявените от Д. против А. В. П. в качеството на едноличен търговец „А” искове за заплащане на сумите 3 852 лв. и 336.68 лв., както и в частта, с която е осъдена Д. да заплати на А. В. П. в качеството на Е. „А” разноски по делото за разликата над сумата 307 лв. до сумата 1 200 лв., вместо което постановява : ОСЪЖДА А. В. П. с ЕГН ********** в качеството на Е. „А” със седалище и адрес на управление на търговската дейност гр. Р., ул. „Б” № 99, бл.”Й”, вх. В, ет.5, да заплати на Д. , представлявана по закон от М. на регионалното развитие и благоустройство и по пълномощие от Областния управител на Област Русе, с адрес за призоваване гр. Р., пл. „С” № 6, сумата 3 852 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и два лв./, представляваща неплатена разлика в наемна цена за периода 01.10.2006 г. - 31.12.2006 г. по договор за наем № 19/27.05.2002 г. и анекс № 3/04.01.2007 г., на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 15.09.2007 г. до окончателното плащане; сумата 336.68 лв. /триста тридесет и шест лв. и шестдесет и осем ст./ - обезщетение за забава за периода 29.01.2007 г. - 13.09.2007 г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 459.05 лв.- /четиристотин петдесет и девет лв. и пет ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :