О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 527 С., 21.10.2016 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 1806/ 2016 год. Производството е по чл. 274 ал. 3, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение №1585 от 09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2103/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Определение №1811 от 31.03.2016 г. по гр.д.№2138/2016 г. на СГС, вместо което е допуснато обезпечение на предявения от ЗД [фирма] срещу [фирма]:1. Иск с правно основание чл. 213 ал. 1 КЗ (отм.), съотв. чл. 411 КЗ, вр. чл. 53 и 127 ал. 2 ЗЗД за сумата 281 029.09 лв. - 70% от платените от ищеца обезщетения по искове по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) на пострадалите лица при ПТП, причинено при независимо съпричиняване от З. К. К. (сключил застраховка „ГО” със „ЗК Л. инс”) и П. Н. П. (сключил застраховка „ГО” със „ЗД Е.”) и 2. Иск за 10 787.46 лв. - обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД, чрез налагане на запор до размер на сумата 291 816.55 лв. по сметката на [фирма] в посочената банка, при гаранция 30 000 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че обезпечението е допуснато по немотивирано искане, в което не е обоснована обезпечителната нужда, че такава не е налице, тъй като твърденията на ищеца, че ответникът не може да погасява задълженията си и може да бъде обявен в несъстоятелност, са некоректни и тенденциозни, възразява и по размера на определената гаранция, който следва да е равен на паричната сума, за която се допуска запорът. В Изложение на касационни основания формулира въпросите: за допускане на обезпечение по чл. 391 ГПК приложими ли са общите правила на ГПК относно охрана правата на кредитора, срещу застраховател, за когото законодателят е въвел с императивни правни норми допълнителни изисквания за заделяне на резерви за предстоящи плащания; Доколко е приложима общата процесуална уредба на ГПК, при специална уредба в КЗ (материален закон); По отношение на застраховател къде е регламентирана презумпция за обезпечителна нужда и не следва ли съдът да извърши самостоятелна преценка с оглед личността на ответника, предмета на дейност и специфичните изисквания с оглед осъществяваната дейност. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че формулираните въпроси имат ясен отговор и са изцяло неоснователни - чл.389 и сл. ГПК не въвежда като обуславяща предпоставка вида на субекта, срещу когото се иска обезпечение, в чл. 391 ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечение, към които не е относим материалният закон, в който са въведени допълнителни изисквания към застрахователите, нито въвеждането на такива изисквания означава, че ще бъдат спазени. Оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна, тъй като са налице законоустановените предпоставки за допускане на обезпечение и размерът на гаранцията е достатъчен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение възивният съд, като е отменил първоинстанционното определение, е допуснал обезпечение на иска, при гаранция, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3, вр. чл. 396 ал. 2, пр.3 ГПК, подадена в срок и редовна. С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение, вместо което е допуснато обезпечение на иска по чл. чл. 213 ал. 1 КЗ (отм.), съотв. чл. 411 КЗ, вр. чл. 53 и 127 ал. 2 ЗЗД за сумата 281 029.09 лв., и иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД за сумата 10 787.46 лв., чрез налагане на запор до размер на 291 816.55 лв. по сметката на ответника в посочената банка, при гаранция 30 000 лв. Изложени са съображения, че искането за допускане на обезпечение не е предпоставено от пълно доказване на претенциите, като е достатъчно представените писмени доказателства да удостоверяват в достатъчна степен, че претендираните права вероятно съществуват, затова доколкото доказателствата не установяват процентното участие на двамата водачи в настъпването на ПТП, ищецът следва да удостовери вероятната основателност на исковете, като внесе гаранция 30 000 лв. Съдът е обосновал обезпечителната нужда с размера на иска и възможността ответникът да се разпореди с имуществото си, с което би затруднил ищеца да реализира правата си, и при липса на данни, които да опровергават обезпечителната нужда, е приел, че същата се предполага и ищецът не следва да я доказва. С оглед така решените по делото въпроси, от изложените от жалбоподателя въпроси, релевантни са въпросите: 1.по искане за допускане на обезпечение на иска по чл. 391 ГПК следва ли съдът да вземе предвид качеството на ответника - застрахователно дружество, за което законодателят е въвел с императивни правни норми изисквания за заделяне на резерви за предстоящи плащания - или са приложими общите правила на чл. 391 ГПК относно предпоставките за допускане на обезпечение; 2. в случая приложима ли е презумпцията, че за ищеца обезпечителна нужда е налице и не следва да я доказва. По тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като по тях няма създадена задължителна съдебна практика. Установена е съдебна практика по приложението на чл. 391 ал.1, 2 и 3 ГПК за предпоставките за допускане на обезпечение на иска: ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, съгласно ал.1 т.1 или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск - искът да е допустим и вероятно основателен и че за ищеца е налице интерес от обезпечаване (нужда от обезпечаване). Когато ищецът не разполага с доказателства за вероятната основателност на иска, съдът може, съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, да прецени, че обезпечение следва да се допусне при гаранция, каквато съдът може да определи и в случая по ал. 1 т. 1. Преценката относно предпоставките на чл. 391 ал.1 ГПК е конкретна и обусловена от специфичните за всяко дело обстоятелства; с оглед на конкретните факти и доказателства по делото съдът преценява дали е налице обезпечителна нужда за ищеца по смисъла на чл. 391 ал.1 ГПК, дали представените писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на иска или ищецът трябва да представи гаранция в определен размер, за да обоснове основателността на иска. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Опр. №424/04.12. 2008 г. по ч.т.д.№466/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.;Опр.№111/15.02.2012 г. по ч.т.д.№49/2012 г. на І т.о.;Опр.№185 08.04.2015 г. по ч.т.д. №532/ 2015 г. на ІІ т.о.;Опр.№1132/18.12.2012 г. по ч.т.д. №926/2012 г. на ІІ т.о.;Опр.№468/08.07.2014 г. по ч.т.д.№1723/2014 г. на ІІ т.о.; Опр.№ 6623/ 03.11.2015 г. по ч.т.д.№2958/2015 г. на ІІ т.о.;Опр.№ 933/19.10. 2012 г. по ч.т.д.№778/2012 г. на ІІ т.о.;Опр.№43/19.01.2016 г. по ч.т.д. №3644/2015 г. на ІІ т.о. С оглед изложеното на поставения по делото въпрос следва да се отговори, че при произнасяне по искане за допускане на обезпечение на иск по чл. 391 ГПК, в закона няма изискване съдът да прецени качеството на страната, срещу която се иска обезпечението -- застрахователно дружество - нито изискване с оглед това качество да посочи къде е регламентирана презумпция за наличие у ищеца на обезпечителна нужда. Ако са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391 ГПК: обезпечителна нужда и убедителни писмени доказателства и/или представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД и липсват пречки по чл. 393 ГПК: ответник да е държавата, държавно учреждение (в т.ч. лечебно заведение по чл. 5 ал. 1 ЗЛЗ) или община и върху посоченото вземане не се допуска принудително изпълнение - съдът налага искания запор върху банковите сметки на ответника - застрахователно дружество. Преценката за нуждата от обезпечаване на иска е конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага и не следва да бъде отричана - в този случай съществува по презумпция. Нуждата от обезпечителната мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на исканото обезпечение, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на делото поради негови действия на разпореждане или поради други обстоятелства извън неговото поведение. Обжалваното определение е правилно. Ищецът е мотивирал обезпечителната нужда с довод, че съществува вероятност да не може да удовлетвори претенцията си поради възможност ответното дружество да бъде обявено в несъстоятелност, както и поради изискването на новия КЗ ответникът да приведе дейността си към нов режим „Платежоспособност ІІ”, който въвежда завишени изисквания към платежоспособността и капиталовата адекватност, които също могат да доведат до невъзможност да приведе дейността си в съответствие, респ. да се стигне до несъстоятелност. За да признае, че е налице обезпечителна нужда, въззивният съд е съобразил размера на претендираното парично вземане и риск от осуетяване на възможността за удовлетворяване, при липса на данни, които да опровергават обезпечителната нужда. Размерът на паричната гаранция 30 000 лева, представляваща приблизително 10% от цената на исковете, е определен съобразно претендираните от ищеца права и с оглед евентуалните вреди, които ответникът ще търпи от неоснователно допуснато обезпечение. Така извършената от въззивния съд преценка на доказателствата и на нуждата от обезпечаване на иска, е в съответствие с установената съдебна практика по въпросите на приложението на чл. 391 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Определение №1585 от 09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2103/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: