5 Р Е Ш Е Н И Е №68 С., 22.02. 2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 748 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Г., чрез пълномощника му адвокат Жасмин П., против решение № 25 от 3.02.2011 г., постановено по гр.д. № 920 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 89 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 148/2009 г. на Районен съд-Каварна за отхвърляне на предявените от Н. Т. Г. против [община] установителни искове за собственост на УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв.* и УПИ * в кв.*, записани като общински съгласно З. на [населено място], общ.Ш., понастоящем включени в обхвата на ПИ № * с площ от * кв.м. и ПИ № * с площ от * кв.м. по кадастралната карта на [населено място], [община]. К. поддържа, че съдът неправилно разглежда, тълкува и обсъжда представените по делото доказателства, от където прави погрешни изводи, че не е доказан факта на осъществявана фактическа власт. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на нова за уважаване на предявените искове. Ответникът по касационната жалба [община] не изразява становище в настоящото производство. С определение № 985 от 1.11.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса може ли съдът да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства без да изясняването им да е включено в задачата на експерт. Предявените установителни искове за собственост са основани на твърденията, че имотите са били собственост на бащата на ищеца Т. Д. Г., като след неговата смърт ищецът ги владее за себе си повече от 15 години и е придобил собствеността им. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че към момента на одобряване на регулационния план и кадастралната карта, в които имотите са отразени като общински, ищецът или неговия баща не са депозирали възражение да притежават собствеността. Първоинстанционният съд е приел, че имот .138 не се владее от ищеца, тъй като се ползва основно за път. По отношение на другия имот .112 е счетено, че свидетелските показания установяват, че ищеца го обработва след смъртта на баща си, но това не е достатъчно, за да се приеме, че е станал собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като не се доказва собственическото му отношение, предвид факта, че имота не е ограден, не е записан в разписните листи към действалите планове като негов, не е деклариран като собствен и не са плащани данъци, нито са извършвани действия, които да не оставят съмнение в собственическото отношение. Доводите във въззивната жалба са били, че неправилно районният съд е възприел свидетелските показания и е приел липса на собственическо отношение към единия имот и че целия друг имот се ползва за път. Ответната община е оспорила жалбата бланкетно, заявявайки, че решението на районния съд е изцяло съобразено с материално правните норми. В. съд е обсъдил отново изслушаните в първоинстанционното производство експертно заключение /проследяващо заснемането на имотите и че същите не са оградени/ и свидетелски показания, констатирал е противоречие между експертното заключение и приложените към него скици и показанията на свидетелите Н. и С. /относно ограждането на имотите, наличието на кладенец и хамбар, съседство с наследените от ищеца имоти, които са в кв.* и не са съседни с кв.*/, както и вътрешно противоречие в показанията на свидетеля Г. и противоречие на същите с експертното заключение, поради което е приел, че не е установено ищецът да е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти. С решение № 1905 от 1.02.2002 г. по гр.д. № 1596/2001 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.218з ГПК-отм. е прието, че съдът не може изненадва страните с решението си и едва с него да посочва кои въпроси са съществени за спора и кои от тях са били спорни, а с т.10 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС експертиза може да бъде допусната и без искане на заинтересованата страна. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, е правилна практиката по решение № 1905 от 1.02.2002 г. по гр.д. № 1596/2001 г. на ВКС, ІV г.о. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и закона и в рамките на твърдените по делото факти. Когато преценката достоверността на гласните доказателства, касаещи упражняване на фактическа власт върху недвижим имот, изисква установяване на определени допълнителни факти, съдът следва да ги изследва служебно чрез извършване на оглед съгласно чл.204 ГПК, което може да се извърши и чрез служебно поставяне на задача на вещо лице. По основателността на касационната жалба: В. решение е постановено при соченото от касатора касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. От една страна в нарушение на процесуалните правила и без вещото лице да е имало задача да отрази съществуващи на терена съоръжения и да изследва кои са собственици на съседните имоти, съдът е направил доказателствени изводи за тези обстоятелства въз основа на приложените към заключението скици и въз основа на тези доказателствени изводи е приел недостоверност на свидетелските показания, като противоречащи на установеното от експертното заключение, което е обосновало и крайният му извод, че ищецът не е доказал факта на осъществявана от него фактическа власт върху процесните имоти. От друга страна обстоятелството упражнявал ли е ищецът фактическа власт върху ПИ 501.112, е било извън спора пред въззивния съд. Съгласно чл.269 ГПК преценката на правилността на първоинстанционното решение се извършва от въззивния съд в рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания и съответно оспорванията, заявени от ответника по жалбата. В случая първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал владение върху единия поземлен имот, който се ползва за път, а за другия /ПИ */ е прието, че е упражнявал фактическа власт, но исковете са отхвърлени, тъй като не е доказал да ги е своил. Именно по отношение на тези изводи са били насочени и доводите във въззивната жалба, като ответната страна я е оспорила бланкетно, без да навежда конкретни твърдения. Следователно въззивният съд е можел да обсъжда доказателствата единствено по отношение упражняването на фактическа власт върху ПИ * и то с оглед използването му за път, но не и по отношение на ПИ *. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Иска по отношение на част от ПИ №* с площ от * кв.м. по кадастралната карта на [населено място], общ.Ш., одобрена със заповед № РД-18-14/29.03.2006 г. на ИД на А., съставляваща УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв.* по плана на [населено място], общ.Ш. следва да бъде уважен. Ответната община не е навела твърдения за конкретно придобивно основание за този имот, нито е оспорила извода на първоинстанционния съд, че след смъртта на баща му през 1994 г., ищецът е упражнявал фактическа власт върху него. Съгласно презумпцията на чл.69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Следователно при липса на доказателства за нещо различно, владението се предполага, а съответно неправилен е извода, че ищецът не е установил да е своил имота. По отношение на ПИ № * по кадастралната карта, съставляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място] делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане Добричкият окръжен съд трябва да изследва дали претенцията на ищеца касае целият ПИ № * по кадастралната карта с площ от * кв.м. или само частта от около * кв.м., съставляваща УПИ * от кв.* по плана на [населено място], обл.Ш. с оглед на което да прецени и допустимостта на произнасянето на първоинстанционния съд. Ако преценката на гласните доказателства изисква установяване на допълнителни обстоятелства, съдът на основание чл.204 ГПК следва да извърши оглед – лично или с помощта на вещо лице. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 25 от 3.02.2011 г., постановено по гр.д. № 920 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Добрич в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Т. Г. против [община] установителен иск за собственост на УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв.*, записани като общински съгласно З. на [населено място], общ.Ш., понастоящем включени в обхвата на ПИ № * с площ от * кв.м и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], област Д., че Н. Т. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] собственик въз основа на давностно владение на част от ПИ № * с площ от * кв.м. по кадастралната карта на [населено място], общ.Ш., одобрена със заповед № РД-18-14/29.03.2006 г. на ИД на А., съставляваща УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв.* по плана на [населено място], общ.Ш., одобрен със заповед № 7/13.04.1989 г. ОТМЕНЯ решение № 25 от 3.02.2011 г., постановено по гр.д. № 920 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Добрич в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Т. Г. против [община] установителен иск за собственост на ПИ № * по кадастралната карта, съставляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място]. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: