5 РЕШЕНИЕ № 681 София, 20.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Бойка Стоилова Мими Фурнаджиева при секретаря Б. ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ гр.дело №1279/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. С. П. – процесуален представител на ищеца И. С. С. от с. Ч., област Софийска, против въззивно решение №322/14.5.2009 г. по гр.д. № 20/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., първи въззивен състав, в частта му с което са отхвърлени предявените от касационния жалбоподател против “Ч. М.” Е. – с. Ч., област Софийска, за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, както следва: разходи за витаминозна храна – 1440 лева, разходи за лекарства – 2820 лева и разходи за балнео-санаториално лечение – 1500 лева. С определение №1539/11.11.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, по следните въпроси: “ Как следва да се присъждат обезщетенията за имуществени вреди за витаминозна храна, за лекарства и за балнеолечение – цял период или периодично, както и следва ли тези обезщетения за се присъждат за бъдеще време ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: В обжалваното решение, относно обезщетението за имуществени вреди за храна, лекарства и балнеолечение, въззивната инстанция е приела, че с оглед тежестта на доказване ищецът не е ангажирал доказателства съгласно дадените му от районния съд указания с доклада по чл.146, ал.1, т.5 ГПК. Съдът е приел също така, че по делото не са събрани доказателства, че във връзка със здравословното си състояние ищецът прави разходи за закупуване на предписваните му лекарства и медикаменти, витаминозна храна, както и за провеждано балнеолечение. Не са изложени изводи относно периодичността на изплащането на горепосочените имуществени вреди, нито такива относно изплащането им в бъдеще, поради което съпоставка с представеното по делото ППВС №4/30.10.1975 г. по гр.д.№5/1975 г. – т.11, не следва да се извършва. Ето защо на основание чл.291, т.3 ГПК, на поставения въпрос следва да се отговори на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на поставените въпроси е уреден в чл.51, ал.1 ЗЗД и т.11 ППВС №4/30.10.1975 г. по гр.д.№5/1975 г., а именно, че “Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.”, както и че “Съдилищата постановяват еднократно или периодично заплащане на обезщетението за непозволено увреждане по своя преценка, независимо от направеното от ищеца искане за начина на заплащане.” Посочената законова разпоредба, използвайки термина “периодически”, сочи на възможност за присъждане на посочените обезщетения и за бъдеще време. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част на въззивното решение незаконосъобразно е прието, че претенциите на имуществени вреди за витаминозна храна, за лекарства и за балнеолечение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, същото е постановено при нарушение материалния закон и е необосновано. Твърди се, че са събрани доказателства относно основателността на исковете, като се акцентира на приемите от съда съдебно-медицински експертизи. Моли се за уважаване на касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. П., който депозира и писмена защита. Претендират се законните последици от уважаване на претенциите. Ответникът по касационната жалба –“Ч. М.” Е. – с. Ч., област Софийска, е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател и писмената му защита намира за установено следното: Решението на Софийският окръжен съд частично е правилно. Законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е стигнала до правилния извод за недоказаност на претенциите до момента на изтичане на срока за изпълнение на указанията по чл.146, ал.2 ГПК. В процесния случай указанието е дадено в съдебно заседание на 20.6.2008 г., но срок за изпълнение съдът не е дал. Поради това следва да се приеме, че срокът е изтекъл към датата на следващото проведено съдебно заседание пред първата инстанция, а именно – 26.9.2008 г. Към посочената дата ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените имуществени вреди за здравословна храна, лекарства и балнеолечение, начиная от претендираната дата – 12.02.2008 г. Ето защо за този период обезщетение за визираните вреди работодателят не му дължи. За бъдеще време, а именно за периода от 27.9.2008 г. до 12.01.2011 г., обаче работодателят дължи обезщетение за здравословна храна и лекарства, които съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза е на стойност 120 лева месечно. За същия период на касационния жалбоподател се следва обезщетение за балнеолечение в размер на 1188 лева. Несъмнено установено е, че здравословното състояние на ищеца изисква той да ползва здравословна храна, специални лекарства и балнеолечение. Това се установява от заключението на съдебно медицинските експертизи, приети от първата и въззивната инстанции. В останалата част решението на въззивния съд в обжалваната част следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 84 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение второ от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №322/14.5.2009 г. по гр.д.№20/2009 г. по описа на Софийския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на И. С. С. от с. Ч., област Софийска, против “Ч. М.” Е. – с. Ч., област Софийска, за здравословна храна и лекарства в размер на 3420 лева и за балнеолечение в размер на 1188 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “Ч. М.” Е. – с. Ч., област Софийска, да заплати на И. С. С., ЕГН – xxxxxxxxxx, от с. Ч., област Софийска за здравословна храна и лекарства по 120/сто и двадесет/ лева месечно за периода от 26.9.2008 г. до 12.01.2011 г., ведно със законната лихва за първата вноска считано от 26.10.2008 г. до окончателното й изплащане, а за всяка следваща вноска от 26-то число на всеки следващ месец до окончателното й изплащане на вноската, или настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване. ОСЪЖДА “Ч. М.” Е. – с. Ч., област Софийска, да заплати на И. С. С., ЕГН – xxxxxxxxxx, от с. Ч., област Софийска за балнеолечение по 396/триста деветдесет и шест/ лева годишно за годините от 2008 г. до 2010 г. включително, ведно със законната лихва върху всяка сума считано от началото на всяка следваща календарна година до окончателното й изплащане, или настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване. ОСЪЖДА “Ч. М.” Е. – с. Ч., област Софийска, да заплати на И. С. С., ЕГН – xxxxxxxxxx, от с. Ч., област Софийска, деловодни разноски в размер на 84/осемдесет и четири/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №322/14.5.2009 г., по гр.д. 20/2009 г. по описа на СОФИЙСКИЯ окръжен съд в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: