Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * отрицателен установителен иск * държавна собственост * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти * одържавени недвижими имоти * косвен съдебен контрол


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152

С., 02.07. 2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1872 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М., [населено място], чрез пълномощника му юрисконсулт Б. П. против решение № 121 от 12.12.2012 г., постановено по гр.д. № 75 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 5 от 25.05.2012 г. по гр.д. № С3/11 на Софийски градски съд, Гражданско отделение и е прекратено производството по предявения от Министерство на вътрешните работи срещу Р. Х. Б., Б. Х. Б., В. Г. Н., С. Д. Г. и Й. И. М. отрицателен установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], бл.156/2 с площ 164.93 кв.м. и 3.3.19 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на извода на съда за недопустимост на иска.
Държавата, представлявана от министъра ..., чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Г., е подала писмен отговор, в който поддържа, че жалбата е основателна.
Р. Х. Б., Б. Х. Б., В. Г. Н., С. Д. Г. и Й. И. М. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Р. П., с който заявяват, че жалбата е основателна.
С определение № 131 от 22.03.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „дали държавно ведомство, на което е предоставен имот може да предявява иск за защита на държавната собственост, за която твърди, че е публична, против лица, на които имотът е предоставен в обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ”, отговорът на който е свързан с тълкуване на закона дали държавата е обвързана от административен акт за обезщетяване по ЗОСОИ и допустимо ли е да се преценява вещнотранслативния ефект на заповедта на областния управител за обезщетяване със собственост по реда на ЗОСОИ.
Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е относим към настоящия правен спор, по който ищецът е основал иска на твърденията, че имотът е публична държавна собственост и му е предоставен за управление, но с него по реда на ЗОСОИ са обезщетени ответниците, които са се снабдили с изпълнителен лист на основание чл.6, ал.12 /отменена/ ЗОСОИ. За да постанови атакуваното решение, Софийски апелативен съд е изложил съображения, че след като реституцията е настъпила при провеждане на процедура с участието на държавен орган, разрешеният спор обвързва държавата, която е участвала в административното производство чрез изрично овластения държавен орган, поради което е недопустимо провеждането на нов процес, в който държавата, макар и чрез друг орган да иска пререшаването на въпроса налице ли са били материално правните предпоставки за реституцията.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
В случаите, при които е невъзможно реалното връщане на одържавения имот, ЗОСОИ предвижда административна процедура по обезщетяване на бившите собственици. Когато обезщетяването се извършва със собственост върху обекти, изградени върху одържавени недвижими имот, които не могат да бъдат върнати реално по смисъла на чл.2, ал.1 ЗОСОИ, фактическият състав на придобиване на правото на собственост завършва с издаването на заповед по чл.6, ал.5 ЗОСОИ, с която компетентният административен орган по чл.6, ал.1 ЗОСОИ утвърждава направената оценка и определя квотите в съсобствеността. Заповедта по чл.6, ал.5 ЗОСОИ е административен акт с вещноправни последици, които обаче настъпват само ако административният акт е валиден. Съгласно чл.17, ал.2, изр.първо ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Косвеният съдебен контрол за валидност е недопустим единствено, ако върху административния акт е упражнен пряк съдебен контрол – чл.302 ГПК и страната, на която се противопоставя административния акт е била страна в производството по обжалването му – чл.177, ал.1 АПК и чл.297 ГПК. Следователно държавно ведомство, на което е предоставен държавен имот може да предяви иск за защита на държавната собственост, за която поддържа, че е публична против лица, на които имотът е предоставен в обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ в случаите, в които не е упражнен пряк съдебен контрол върху административния акт на органа по чл.6, ал.1 ЗОСОИ и съдът следва да разреши спора, като на основание чл.17, ал.2, изр.първо ГПК извърши косвен съдебен контрол за валидност на административния акт с вещно-правни последици.
С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва, че атакуваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на Софийски апелативен съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 121 от 12.12.2012 г., постановено по гр.д. № 75 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: