8 Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 12 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора от ВКП С. АТАНАСОВА, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 543/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия И. М. К., депозирана чрез упълномощения му защитник – адв. М., срещу въззивно решение № 30 от 05.02.2018 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 223/2017 г., с което е била изменена присъдата по НОХД № 380/2015 г. на първостепенния съд. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК. В подкрепа на заявената претенция за допуснато нарушение на процесуалните правила се визират наличие на множество противоречия във въззивното решение; липсата на мотиви за отказ за приложението на чл. 15 от НК; незадълбочено анализиране на събраните доказателства; наличие на противоречие в експертното заключение и в решението дали е оказана адекватна и своевременна медицинска помощ. Наведен е довод и за некомпетентност на вещото лице С., изготвил СТЕ. Акцентира се върху допуснати нарушения на чл.107 ал.5 и чл.303 ал.2 и ал.3 от НПК. В тази връзка се излагат подробни аргументи. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, както и отхвърляне на предявените искове, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият И. К. и упълномощеният му защитник – адв. М., редовно призовани, не се явяват. Гражданските ищци и частни обвинители М. М., С. М., М. М. и А. Л. надлежно уведомени, не се явяват, представляват се от адв. А. и адв. М.. Поверениците аргументирано излагат съображенията си за неоснователност на касационната жалба и предлагат на съда да я остави без уважение. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: С присъда № 6267/05.12.2016 г., постановена по НОХД № 380/2015 г., Окръжен съд – Благоевград e признал подс. И. К. за виновен в това, че на 30.05.2014 г. около 16.30-17.00 часа, в дърводелски цех в местността „З.", в землището на [населено място], е причинил по непредпазливост, при условията на съпричиняване, смъртта на И. А. М., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като при обработване на дървени елементи на дървообработваща машина циркуляр с плот тип ЦУ 121 не е спазил чл.34, ал.1, т.3 от ЗЗБУТ, като по неустановено време преди инцидента е променил /отстранил/ своеволно предпазителя на циркуляра, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия - престъпление по чл. 123 ал. 1 пр. 2 вр. с ал. 4 от НК, за което е осъден и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 /три/ години. Със същата присъда подсъдимият И. К. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан за това да е нарушил техническите и организационни мерки по безопасност на труда по чл. 4 ал. 3 т. 3 от ЗЗБУТ, чл. 4 ал. 3 т. 9 от ЗЗБУТ, чл. 7 ал. 3 т. 3 от ЗЗБУТ, чл. 33, чл. 5 ал. 1 и 2 от Наредба № 6/25.05.2006 г., чл. 186 ал. 1 от Наредба № 7/23 09.1999 г., чл. 19 от Наредба № 6/2004г., и т. 42 от Приложение № 1 към чл. 7 от Наредба № 6/2004 г. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на М. А. М. сумата от 25 000 лв.; на С. И. М., М. И. М. и А. И. Л. сумата от 20 000 лв. за всеки от тях, представляващи претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумите, като отхвърлил същите за разликата до пълния им предявен размер, като неоснователни. По повод подадена въззивна жалба от подсъдимия, чрез процесуалния му представител, е образувано производство пред Апелативен съд – София, финализирало с решение № 30 от 05.02.2018 г. по ВНОХД № 223/2017 г. С него първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание на 3 /три/ месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата на Окръжен съд – Благоевград е потвърдена. Жалбата е неоснователна. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения: Посочените в жалбата възражения относно допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата не намират обективна опора в материалите по делото. Прегледът на осъществената от въззивния съд процесуална дейност по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал позволява да се заключи, че претендираните нарушения на процесуалните правила не са допуснати. Съдът е оценил доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд и от самия него в хода на проведеното въззивно съдебно следствие – допускането и назначаването на допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза, стриктно съблюдавайки изискванията да разкрие значимата и относима за настоящия процес фактология чрез допустимите способи и средства от процесуалния регламент, като в мотивите си е изложил подробни, аргументирани и ясни съображения, в които е посочено кои доказателства кредитира и кои факти приема за установени въз основа на тях, и съответно на кои не дава вяра. Предходната инстанция не е допуснала сочените от защитата нарушения на чл. 107 ал. 5 и 305 ал. 3 от НПК. Подробно са анализирани показанията на свидетелите М. К., Б. Ш., И. Р., Г. Я., Н. К., П. Я., Г. П., Б. Л., М. М., С. М., както и обясненията на подсъдимия. В мотивите на решението въззивният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата относно причините за настъпване на вредоносния резултат и дали е оказана адекватна и своевременна медицинска помощ на пострадалия, като е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически извод по делото освен с горепосочените гласни доказателствени средства и с експертните заключения на приетите експертизи. В този смисъл изцяло непочиващ на материализираната по делото доказателствена дейност на инстанциите по фактите е доводът на защитата, че липсва анализ на противоречивите доказателствени източници и че присъдата и решението почиват на предположения. Не се установява да е налице твърдяното противоречие от защитата между експертното заключение по допълнителната КСМЕ и аргументацията в решението дали е оказана адекватна и навременна медицинска помощ на пострадалия М. след получаването на телесната увреда в дърводелския цех на подсъдимия. Всички съмнения на защитата са отстранени по предвидения процесуален ред от въззивната инстанция чрез назначаването на тройна КСМЕ, която е депозирала подробно заключение, а изготвилите я експерти са отговорили изчерпателно на всички възникнали въпроси, поставени от адв. М.. Безспорно и несъмнено е установено, че пострадалият е получил адекватна, своевременна и високоспециализирана медицинска помощ, която съответства на високите стандарти на добрата медицинска практика, във всички медицински заведения, в които е постъпвал – в центъра за спешна медицинска помощ в [населено място] и в УМБАЛСМ „Пирогов“. Акцентът в касационната жалба се поставя върху описаното в експертното заключение, че МБАЛ в Разлог не е разполагала с необходимата апаратура за преливане на кръв, поради което неправилно въззивният съд е приел, че в действителност е оказана адекватна помощ на пострадалия. Заявеното от жалбоподателя е резултат от некоректна интерпретация на устните разяснения на експертите в съдебно заседание пред въззивния съд /стр. 178 -182/. Фактът, че болничното заведение в [населено място] не е оборудвано с необходимата сложна апаратура за кръвопреливане, каквато е имало в УМБАСМ „Пирогов“, не означава, че не е оказана необходимата помощ на пострадалото лице от медицинските лица, работещи в болницата в [населено място], които са действали адекватно и експедитивно е оглед условията, които съществуват в това болнично заведение. Липсата на медицинска апаратура от по-висок стандарт в определени болници не може да доведе до извод, че не е оказана необходимата своевременна помощ от медицинските лица. Заявеното от в.л. М., че в болницата в Разлог няма екип, условия и възможност да извършат такава оперативна интервенция, каквато е направена на пострадалия по-късно в „Пирогов“ , е принципна констатация, която важи за всички подобни случаи, като този, в който е бил пострадалия М., а не касае неговия конкретен случай. Поради това, претенцията на защитата за допуснати противоречия в мотивацията на съда относно причината за смъртта на пострадалия, се явява изцяло неоснователна. Защитата за пореден път в касационната си жалба аргументира наличие на съществено процесуално нарушение с некомпетентността според нея на вещото лице С., изготвило техническата експертиза. Този довод е правен многократно както в заседанието пред първата инстанция, така и във въззивната жалба. Неколкократно е получаван аргументиран отговор от съдилищата. С него настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира и не намира за необходимо да преповтаря изложените съображения, които смята за правилни и обосновани. Възражението на защитата в касационната жалба за липса на мотиви относно отказа на предходната инстанция да приложи института на „случайното деяние“, настоящият съд намира за неоснователно. Въззивният съд е дал отговор на отправеното пред него идентично оплакване, като правилно е приел, че разпоредбата на чл. 15 от НК в настоящия казус е неприложима. Независимо че мотивите за това са кратки, те са достатъчни, предвид липсата на процесуална норма, която да вменява задължение за съда в рамките на какъв текстови обем следва да анализира и да аргументира неоснователността на заявената претенция. В случая не е налице непълнота и неяснота на мотивите, която да ограничава възможността за проверка на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и волята му да откаже приложението на този правен институт. Страната не бива да приравнява несъгласието си с аргументацията на съда с липса или с недостатъчност на мотивите към съдебния акт. С оглед изложеното касационният съд не констатира наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. По доводите за нарушение на материалния закон: На първо място, не се установява по делото наличие на доказателства, които да обусловят наличието на „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, каквото искане защитата нееднократно е правила пред инстанциите по фактите. За да е възможно прилагането на този институт, следва да е установено, че в конкретната ситуация подс. К. нито е бил длъжен, нито е могъл или поне едното от двете, да предвиди, че при работа с дървообработващия циркуляр без предпазител би могло да се отдели стружка или детайл, който да увреди него или друго намиращо се в близост до машината лице. Защитата неправилно смесва понятието за „случайно деяние“ със случайността на посещението на пострадалия в дърводелския цех. Правилно предходните инстанции са приели, че предвид житейския си и професионален опит, както и с оглед доказаните с удостоверение майсторски умения и високата квалификация в тази област, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при работа с машината, на която е липсвал производствения предпазител /който е бил заменен не с оригинален, а със саморъчно направен и пригоден към нея/, биха могли да се отчупят дървени елементи и внезапно да изхвърчат стружки, парчета, които биха били опасни и за работещия, и за лицата, които се намират в помещението, в близост до машината. От частично приетото заключение на техническата експертиза, изготвено от вещите лица Ч. и З., безспорно е установено, че средството за защита при дървообработващата машина е предпазителят на въртящия се режещ диск, а годен такъв, който да осигури безопасна работа на работещия и лицата, намиращи се в помещението, където машината се използва, не е бил налице. Фактът че подсъдимият е използвал машината, осъществявайки дърводелска дейност, за свои лични цели и нужди, и това, че тя се намира на място, което е било дървообработващ цех, не го освобождава от задължението да предвиди риска, който поема с всяко включване на машината и работа с нея. При използването на машината и предвид липсата на фабричен предпазител на циркуляра, той е могъл и е бил длъжен да предвиди наличието на опасност както за себе си, така и за лицата, които влизат и излизат от помещението, независимо дали това е станало с негово знание и разрешение или не. Фактът, че подсъдимият не е усетил влизането на пострадалия в помещението, в което е извършвал дърводелска дейност на въпросната машина, както и че не е чул и не е разбрал, че зад гърба му е стоял друг човек, по никакъв начин не го освобождава от отговорност. Подсъдимият К. е работил в цех, в който достъпът на външни лица е бил свободен, а самият той е бил позициониран с гръб към входа му, което го е поставило в ситуация да няма визуален контакт с влизащите и/или присъстващите в помещението. При цялата съвкупност от конкретни обстоятелства той е следвало да съзнава, че работейки на циркуляр без надлежен предпазител, сам се поставя в невъзможност да предотврати вредоносния резултат, който се е осъществил.Поради това, настоящият съдебен състав приема за изцяло неоснователно оплакването на защитата за противоречие в мотивната част на решението, както и за липсата на аргументи за отказ за приложението на чл. 15 от НК. На второ място, твърдението жалбата, че липсват доказателства, че именно подсъдимият е свалил предпазителя от машината и го е заменил с друг, който не е фабричният, е основателно. Независимо че в тази насока източник на доказателствена информация се явяват показанията на бащата на подсъдимия – свидетеля М. К., който е заявил, че машината е стара и за нея не се намират оригинални предпазители, поради което те си изработват сами други дървени такива, които представляват дървено капаче, те не съдържат безспорно твърдение, че именно подсъдимият е сменил предпазителя, и не се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Предвид факта, че подсъдимият макар и за кратко време е бил собственик и управител на фирма, с предмет на дейност „изработка на мебели, изработване и монтаж на врати и прозорци, художествена обработка на дърво“, която е ползвала работници, както и че баща му също е работил в дърводелския цех, дори и след преустановяване на производствената дейност на фирмата, не би могло да се направи единствено възможен и еднозначен извод, че именно подсъдимият е отстранил производствения предпазител на дървообработващия циркуляр и го е заменил с друг, който не е осъществявал надлежната защита. В този смисъл изводите на въззивния съд до голяма степен почиват на предположения, на каквито с оглед чл. 303 ал.1 от НПК не може да почива съдебният акт. Такова фактическо обвинение спрямо подсъдимия липсва и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същевременно той е обвинен в нарушение на няколко норми, спазването на които гарантира безопасни условия на труд, сред които е и тази на чл. 7 ал.3 т.3 от Закона за безопасните условия на труд, съгласно който „на работните места се създават условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като защитното оборудване и средствата за колективна и лична защита редовно се проверяват и поддържат в изправност“. Предвид обстоятелството, че подс. К. е бил не само работещ на дървообработващите машини, но и работодател в миналото, когато на тези машини са работили и други лица, то дори и не той да е отстранил фабричния предпазител на циркуляра, той е бил длъжен и е могъл да установи, че чрез премахването му са нарушени условията за опазване на здравето и за безопасността както на работещия на този уред, така и за колективната защита. Като собственик на цеха, безспорно подс. К. е имал задължение редовно да проверява и поддържа в изправност това защитно оборудване, което той не е сторил. Поради това, независимо дали той е подменил оригиналният предпазител със самоделно направен и пригоден за работа, подсъдимият е имал задължението при наличието на изправна машина, но с монтирано негодно средство за осигуряване на собствената си безопасност и тази на лицата, намиращи се в близост до него, да преустанови дейността си докато не се снабди с оригинален предпазител. Предвид на това материалният закон е бил приложен правилно, поради което не се констатира наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Липсва основание въззивният съдебен акт да бъде ревизиран и в гражданко-осъдителната му част. Апелативният съд е изложил мотивирано съображенията си за неоснователност на идентично направеното от защитата оплакване за неустановени болки и страдания от гражданската ищца М. М., поради липсата на разпит, с които настоящият съдебен състав изцяло се съгласява. Претърпените от гражданската ищца болки и страдания са категорично установени от събраните, проверени и оценени поотделно и комплексно гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. М., С. М. и А. Л., поради това правилно въззивният съд е приел, че не е наложителен нейния разпит, предвид и здравословното й състояние, което несъмнено води до извод, че тя в най-голяма степен ще усети липсата и болката на един от най-близките й хора – нейният баща, който никой не би могъл да замени. Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на правомощията на касационната инстанция липсват основания за намеса в атакувания съдебен акт, поради което той следва да бъде оставен в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 30 от 05.02.2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 223/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.