Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 24 юни 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести февруари ....... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Красимир Шекерджиев .................... при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 2015 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от подсъдимия Й. Ц.. Обжалва се решение № 378 от 05.11.14 г., постановено по ВНОХД № 598/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 139 от 21.05.14 г. по НОХД № 3655/13 год. на Софийски градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Ц. по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, във връзка с допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. В жалбата са посочени касационните основания по 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Алтернативно се иска да се оправдае подсъдимия или делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Повереникът на частния обвинител И. Г. моли жалбата да се остави без уважение. Счита, че присъдата е постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Представя писмени бележки. Претендира разноски по делото за настоящото производство. Прокурорът сочи, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила и присъдата е законосъобразна. Пледира обжалваното решение на САС да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посочените в нея основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Ц. е признат за виновен в това, че на 25.09.12 г., около 10,20 ч., в [населено място], при управление на л.а.м. „марка”, модел „модел” с рег. [рег.номер на МПС] , по [улица], при движение на заден ход с посока [улица]към [улица], нарушил правилата за движение по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на осемдесет и две годишната Л. Г., настъпила на 29.09.12 г., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, като на осн. чл. 343г НК е лишен от правоуправление на МПС за една година. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. В жалбата се твърди, че въззивната инстанция не е констатирала, че присъдата е изготвена в противоречие с изискванията на чл. 305 НПК, тъй като СГС е изградил вътрешното си убеждение за виновността на подсъдимия единствено върху писменото заключение на изготвената по делото КМАТЕ, сочещо на предотвратимост на удара във всички хипотези на движение на пешеходката. В мотивите не е обсъдил посочените от вещите лица в съдебно заседание на 21.05.14 год. няколко възможности, при които пострадалата попада в опасната зона за спиране на автомобила и ударът е бил непредотвратим. Не е отчел дадените в съдебно заседание допълни заключения на вещите лица, които противоречат на основното заключение. Посоченото не може да бъде споделено. В мотивите (л. 125 – 127 от делото) СГС подробно е отразил заключенията на основната и допълнителна КМАТЕ. В своята експертна цялост те са разгледали всички възможни варианти на пресичане на пешеходката (от ляво на дясно и обратно и от ляво надясно и обратно със завъртане преди удара) спрямо движението на автомобила на заден ход при възприетите параметри и пътни условия. Категорично са заключили, че при всички тях водачът е имал техническа възможност да забележи пострадалата чрез огледалата за обратно виждане и да спре преди мястото на удара. Също толкова категорични са, че от професионална гледна точка, причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача с органите за управление на автомобила при движението му на заден ход. Видно от приложените по делото писмени заключения, при изготвянето им вещите лица от професионална гледна точка са взели предвид събрани доказателства. Разяснените устно от експертите варианти при спокойно или бързо тичане на пострадалата са хипотези, които не намират опора в доказателствения материал за начина на предвижване на Г., във връзка с нейната възраст (82 години) и здравословното и състояние (епикриза от МБАЛСМ „Н. И. П.” – оперативно поставяне на изкуствена тазобедрена става). Във връзка с посоченото, СГС не е допуснал съществено процесуално нарушение като не е изложил мотиви защо не приема, че пострадалата се е движила със спокойно или бързо тичане. САС е взел отношение на устните разяснения на експерта от 21.05.05 г. (л. 6-7 от решението), като е посочил защо обсъдените варианти за движение на пешеходката със спокойно или бързо тичане не могат да се възприемат в конкретния случай, с което е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК. Не отговаря на истината, че САС е „възприел изключително неясно заключение” относно непредотвратимост на удара и опасната зона, като по този начин изводите му за отговорността на Ц. са вътрешно противоречиви и „правно нелогични”, създаващи „впечатление за недостатъци във формиране на вътрешното му убеждение”. Напротив, въззивната инстанция внимателно е проследила и преценила пътната обстановка, параметрите на движение на автомобила и пострадалата, възможността последната да бъде забелязана от Ц. и предотвратимост на ПТП при стриктно съблюдаване на правилата по чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП от водача. За настоящата инстанция е напълно ясно на базата на кои събрани доказателства и експертни заключения е формирано вътрешното убеждение на САС за отговорността на подсъдимия. Като съществено процесуално нарушение в жалбата е изведено, че Ц. е осъден по непредявен фактически състав, тъй като обстоятелството, че в района на местопроизшествието е имало движение, дървета, спрели автомобили и кофи за боклук, което е от значение за обвинението за нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, за първи път е въведено с мотивите към присъдата. В действителност, в обвинителния акт не са посочени такива обстоятелства, но не може да се приеме, че подсъдимият не е бил наясно с тях и е бил изненадан от тяхното отчитане за първи път при постановяване на присъдата, поради което не е могъл да реализира правото си на защита в пълен обем. Вярно е, че в протокола за оглед и приложената към него скица не са отразени дърветата по улицата, спрелите автомобили и кофите за боклук (най-малко, може да се отрази интензивността на движение), но пътната обстановка не е била неизвестна на Ц. към момента на внасянето на обвинителния акт в съда. Такива обстоятелства се съдържат в свидетелските показания в досъдебното производство на Д., Д. и Д. и, най-вече, от приложения по делото албум за станалото ПТП (л. 7 – 9 от ДП). Всички тези материали са предявени на Ц. с протокол от 24.06.13 г., в който изрично е заявил, че му е предоставено достатъчно време да се запознае с тях. В съдебно заседание (л. 80 – 81) свидетелката Д. подробно е пресъздала обстановката в района на ПТП към момента на произшествието и по принцип. Свидетелстват за същото Д. и Д.. При разпита си като подсъдим (л. 82 – 83) Ц. е дал обяснения, че движението е било интензивно за района и за този участък е характерно тава. При този обем на доказателствения материал не може да се упрекне съда, че с присъдата е вменил на подсъдимия факти, по които той не е имал възможност да се защити на дъсъдебното производство и в съдебната фаза, като е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. При напълно изяснени факти, релевантни за допуснатото от Ц. нарушение на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП и оказаната от него помощ на пострадалата, законосъобразно предходните съдебни състави са ангажирали наказателната му отговорност по чл.343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” НК във връзка с допуснатото като водач на МПС виновно нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Ц. не е предвиждал настъпването на общественоопосните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължавали са го е правилата по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, при които е без значение поведението на другите участници в движението и тяхната посока и скорост на движение. Последното произтича от физическата невъзможност водачът да наблюдава отразеното в трите огледала за обратно виждане едновременно. Преди да започне движението си назад той е следвало да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението. При самото си движение назад е следвало непрекъснато да наблюдава пътя зад МПС, което не е изпълнил като задължение, поради което не е възприел пресичащата възрастна жена. Подсъдимият е могъл да предвиди общественоопасните последици, ако се бе съобразил с пътната обстановка, характеризираща се с натоварено движение на МПС и пешеходци, наличието в района на поликлиника, аптека и магазини, паркирани коли, дървета и кофи за боклук. Ето защо, допуснатото от него е престъпление, а не случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. В случая, защитата изгражда юридическите си съображения с динамика на движение на възрастната жена (спокойно или бързо тичане), която не съответства на установените по делото обективни факти и професионалната оценка на вещите лица за тях. На защитата следва да се възрази, че при усложнената пътна обстановка в района на ПТП зад автомобила на подсъдимия е могло да притича дете или възрастен човек, или да предприеме пресичане велосипедист и с по-висока скорост от спокойно или бързо бягане на осемдесет и две годишната пострадала. И в тези случаи, водач, допуснал ПТП със съставомерен резултат, ще отговаря наказателно. Този извод следва от принципното положение, че движението назад е изключение от общите правила за предвижване по пътищата на МПС, съгласно ЗДвП, поради което пешеходците са затруднени при възприемането му. Наказанието законосъобразно е индивидуализирано по реда на чл. 54 НК с оглед степента на обществената опасност на деянието (динамиката на престъпленията по транспорта) и дееца, който е наказван многократно за нарушения на правилата за движение. Във връзка с посочените съображения, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и въззивното решение следва да се остави в сила. Повереникът на частния обвинител в съдебното заседание прави искане да бъдат присъдени на доверителя му разноски за касационната инстанция. По делото е приложен договор за правна защита с договорено възнаграждение от 500.00 лв. С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител И. Г. сумата от 500.00 лв., представляваща възнаграждение за правна защита. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 378 от 05.11.14 г., постановено по ВНОХД № 598/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия Й. С. Ц., ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на И. И. Г., ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица], /вход/, /етаж/, /апартамент/, сумата в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляващи разноски за възнаграждение за правна защита по делото в настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................